1 Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр.София, 11.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря...................и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4402 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от И. Ц. А. – Д., чрез адв.Е.Ф., срещу въззивно решение от 27.07.2012г. постановено по възз.гр.д.№12651/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено Решение № ІІІ- 81-125/30.05.2011г. по гр.д.№4410/2008 г. на Софийски районен съд за даване заместващо съгласие от бащата Ю. П. К., детето Й. Ю. К. да пътува до САЩ, където живее майка й, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се извършват, като делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по същество по иск с правно основание чл.123 СК. В жалбата се поддържа, че въззивното решение в атакуваната му част е недопустимо, или неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Ответникът Ю. П. К. в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представил отговор и не е взел становище по подадената касационна жалба. С Определение №1248/08.11.2013 по гр.д.№ 4402/2013г. по описа на ВКС, IV г.о., касационното обжалване е допуснато по чл.280 ал.1 вр. с чл.281 т.2 ГПК за евентуална недопустимост на въззивното решение, с което е обезсилено решението на първата инстанция като произнесено по непредявен иск, с оглед възприета във въззивното производство нова правна квалификация на спорното право. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че към настоящия момент ищцата е омъжена и живее в САЩ, а родителските права по отношение на детето Й. К., след прекратяване на брака, са предоставени на нея. Налице е отказ на бащата Ю. К. да даде съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му в чужбина при майката. Първата инстанция е постановила решение заместващо съгласието на ответника за издаване на такъв паспорт и за пътуване на малолетната Й. до САЩ без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, квалифицирайки иска по чл.72 СК /отм./ вр. с чл.76 т.9 ЗБЛД. Въззивната инстанция е потвърдила решението в частта, с която е заместено съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето, като е посочила, че в тази част решението е правилно, макар възприетата правна квалификация на иска да е неточна – по чл.72 СК /отм./ вр. с чл.76 т.9 ЗБЛД, вместо по чл.127а СК /2009г./. В тази част решението е влязло в сила. Първоинстанционният съдебен акт е обезсилен в частта, с която е разрешено без ограничения детето да пътува до САЩ, където се е установила да живее майка му. В. съд е приел, че в тази част произнасянето е по непредявен от ищцата иск. Посочено е, че формулираният в исковата молба петитум сочи на спор между родителите относно местоживеенето на детето, който спор въззивната инстанция е определила като такъв с правно основание по чл.123 СК /2009г./. С оглед на този решаващ извод и дадената нова правна квалификация, е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на СРС за произнасяне „по същество на предявения иск с правно основание чл.123 СК” по спора за местоживеенето на детето в САЩ при майката. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. правната квалификация се определя въз основа на твърдяните от ищеца правопораждащи факти. В този смисъл, решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. В своята задължителна и константна практика В. съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Ако същите са неясни, или е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, следва да се приложи разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК. Същевременно, съдът е длъжен да вземе предвид и да обсъди изявленията на страните, с които исковата молба се пояснява, или допълва, т.е. да съобрази всички релевантни факти, имащи значение за решението по делото. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, съгласно указанията в ТР №1/2013г. ОСГТК /т.2 и т.5/ и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК /т.19/. Нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. Въззивното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2013г. на ОСГТК и ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая, ищцата е посочила, че родителските права по отношение на детето Й. Ю. К., са предоставени на нея, че от няколко години след развода си с ответника е създала друго семейство и се е установила да живее в САЩ. В тази връзка, поради отказа на бащата да даде съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътувания до САЩ, при майката, последната е поискала от съда постановяване на решение, заместващо съгласието на ответника. Исковата молба е заведена в съда през 2008 г. – преди влизане в сила на новия СК от 2009г., поради което първата инстанция е квалифицирала иска като такъв по чл.72 СК/отм./ вр. с чл.76 т.9 ЗБЛД и на това основание го е разгледала и уважила. В. съд правилно е посочил в решението си, че след влизане в сила на новия СК /2009г./ и тъй като се касае за процесуални норми, правната квалификация на иска следва да се определи по новия процесуален закон – чл.127а СК. Същевременно обаче, становището му, че решението на първата инстанция, с което е заместено съгласието на бащата детето да пътува до САЩ, където живее майката, без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, представлява произнасяне по непредявен иск, или по ненадлежно предявен иск, е неправилно. Първата инстанция се е произнесла точно по заявения иск , след като е съобразила фактическите твърдения и петитума в исковата молба, включително изявленията на страната и пълномощника й в проведените съдебни заседания и в подадените писмени становища по делото /които на практика поясняват исковата молба/. Със същото искане и с непроменени фактически твърдения са приложените и във въззивното производство писмени становища на ищцата и изявленията й в съдебните заседания / вкл. и изявлението на упълномощения адвокат в с.з. от 03.02.2014г. пред касационната инстанция/, а именно – иска се постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата, за пътувания на детето Й. К. до САЩ, където живее майката. В нарушение на процесуалните правила – чл.235 ал.2 ГПК и чл.270 ал.3 ГПК, вместо да разгледа спора по същество, въззивният съд е обосновал решението си на различен фактически състав, приемайки нова правна квалификация на спорното право /по чл.123 СК/, при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба. Решението за обезсилване на първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на гражданско-правния спор. По останалите оплаквания в касационната жалба, касаещи материалната незаконосъобразност и необосноваността на въззивното решение, касационната инстанция не следва да се произнася, тъй като с атакувания съдебен акт не е даден отговор по съществото на правния спор. Въпросът за разноските по настоящото производство следва да бъде решен при условията на чл.294 ал.2 ГПК - при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 293 ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.07.2012г. постановено по гр.д.№ 12651/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено Решение № ІІІ – 81-125/30.05.2011г. по гр.д.№4410/2008г. на Районен съд – София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.