Р Е Ш Е Н И Е № 60130 гр. София, 21.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Димитрина Ангелова при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Михайлова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 521 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. В. К. против решение № 59 от 26.02.2021 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 34/2021 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че деянието е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, тъй като подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че пострадалият ще се окаже зад управлявания от него автомобил, след като левият тротоар е позволявал да се използва за движение на пешеходците; в противоречие със закона и съдебната практика съдът е отказал да приложи привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК; в нарушение на задължението си по чл. 13 НПК да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, въззивният съд не е изяснил на какво разстояние се е намирал управляваният от подсъдимия автомобил в момента, в който пострадалият е предприел движение по пътното платно и попадал ли е пешеходецът в т.нар. „сляпа зона”; наказанието е явно несправедливо предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 НК и неправилно отчетено обстоятелство без качество да отегчава отговорността на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на решението, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали размера на наказанието лишаване от свобода и срока на лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Повереникът (адв. Б.) на частните обвинители счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е частично основателна. По делото е било установено, че подсъдимият е предприел действия за оказване на помощ докато пострадалият е бил още жив. Това обуславя преквалификация на деянието по чл. 343а НК и намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 903875 от 21.09.2020 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 504/2019 г. подсъдимият С. В. К. е признат за виновен в това, на 23.04.2017 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – т. а. „Форд Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] да е нарушил чл. 40, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Т. И. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Оправдан е за допуснато нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДП. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 59 от 26.02.2021 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 20211000600034/2021 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. В нея отново се повдига довод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Тезата е била изтъквана и пред Софийския апелативен съд и мотивирано отхвърлена с ясни, точни и изчерпателни съображения. Напълно неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди присъствието на пострадалия зад управлявания от него автомобил, след като левият тротоар е позволявал да се използва за движение от пешеходци. По делото е било фактически установено, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на пътното платно по време на осъществяваното движение на заден ход на товарния автомобил, който подсъдимият е управлявал. За водача на моторното превозно средство съществува задължението да вземе предвидените мерки за безопасност по чл. 40, ал. 2 ЗДП дори и когато пешеходецът се движи неправомерно по пътното платно. При установеното от въззивния съд, че подсъдимият К. не е наблюдавал налице ли е свободен път през цялото време на предвижването си на заден ход, с каквато обективна възможност той е разполагал, в т.ч. в периметъра на т. нар. „мъртва зона” чрез огледалата на товарния автомобил, липсва случайно деяние по чл. 15 НК. Материалният закон в този аспект не е бил нарушен. Доводите на защитника обаче срещу отказа на Софийския апелативен съд да приложи привилегирования състав на чл. 343а НК следва да бъдат подкрепени. Заетата позиция, намерила място в мотивите, противоречи на действителния смисъл на закона и дадените задължителни указания с ППВС № 1/83 г. относно намалената отговорност. От фактическа страна съдът е приел за установено, че след настъпилия удар подсъдимият К. слязъл от автомобила, видял пострадалия и веднага се обадил на тел. 112, съобщавайки за инцидента. Описаните действия непосредствено след деянието, изразили се в обаждане на единния номер за спешни повиквания, предназначен за получаване на помощ при спешни случаи, по своя характер представляват действия, насочени към пристигането на медицински екип за оказване на помощ на пострадалия. Затова те покриват едно от основните изисквания, за да е налице намаляващото отговорността обстоятелство по чл. 343а НК. При положение, че въззивният съд не е направил несъмнена констатация за настъпила смърт към момента на фактически осъществените действия от страна на подсъдимия К., респ. те вече да са били ненужни, не е имал и основание да ги елиминира като извършени докато пострадалият е бил още жив и с цел да бъдат намалени вредните последици от виновното му поведение („независимо от характера и степента на нараняването” - ППВС № 1/83 г.). Мястото на настъпване на смъртта – на местопроизшествието или другаде (напр. в болнично заведение), няма същностно значение. В конкретната ситуация подсъдимият е действал съобразно възможностите си и чрез действия, които субективно и обективно са били насочени към спасяване живота на пешеходеца. Допуснатото нарушение може да бъде поправено и от Върховния касационен съд с преквалификация на деянието в по-леко наказуемия състав на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК. Преквалификацията на деянието и установените от съда обстоятелства с влияние при индивидуализация на наказанието налагат намаляване по размер на лишаването от свобода и срока на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство. Софийският апелативен съд е отчел поредица от обстоятелства, които действително имат качеството да смекчат отговорността на подсъдимия - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, съдействие за разкриване на обективната истина, изразено силно и дълбоко съжаление за случилото се още на местопроизшествието и веднага след него, което безусловно представлява обективен показател и за критична преоценка на извършеното; принос на пострадалия за настъпване на последиците, който се предвиждал по пътното платно без да вземе мерки за личната си безопасност. Обстановката, при която съдът е приел, че подсъдимият е допуснал нарушението на правилата за движение, също е оказала въздействие за проявената непредпазливост, поради което принадлежи към кръга от обстоятелства с влияние при преценката за конкретната степен на обществена опасност на дееца (по време на интензивна ремонтна дейност на участъка от улицата с поставени метални ограждания, препятстващи движението на моторни превозни средства). Като отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд е взел предвид данните от справка за две влезли в сила наказателни постановления и един фиш, с които подсъдимият бил санкциониран като водач по административен ред. Освен че едното наказателно постановление е с давност повече от 11 години, нарушенията на правилата за движение не разкриват особена тежест, ако се съди и по размера на наложените глоби. Затова Върховният касационен съд счита, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода при постановеното отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На намаляване подлежи и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК - лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, което адекватно отговаря на установените по делото обстоятелства за него като участник при движение по пътищата. Предвид конкретната тежест на извършеното престъпление, личната обществена опасност на подсъдимия и останалите обстоятелства, съвкупната санкция е напълно в състояние да постигне ефективно и докрай целите, посочени в чл. 36 НК. Ето защо наложеното наказание подлежи на намаляване, а обжалването решение – на изменение в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК ` Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 59 от 26.02.2021 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 34/2021 г., като преквалифицира деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК и намалява наказанието на подсъдимия С. В. К. на една година и шест месеца лишаване от свобода и една година и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Оставя в сила решението на Софийския апелативен съд в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: