Р Е Ш Е Н И Е
№ 60122
гр. София, 23 юни 2021 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 448/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимата Л. И. С. срещу решение № 260047/19.04.2021г. по внохд № 421/20г. по описа на Апелативен съд - Варна.
В жалбата се заявява основанието по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се изтъкват съображения и в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – пороци в обвинителния акт досежно твърдението, че деянието е извършено при условията на посредствено извършителство; постановяване на присъда при съществено изменение обстоятелствената част на обвинението, с приемане на различни факти, по които подсъдимата не се е защитавала. Твърдението за нарушение на материалния закон се подкрепя с доводи за неправилна оценка на фактите, довели до погрешно заключение за обективната и субективната съставомерност на деянието. Развиват се алтернативни съображения за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Иска се отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимата по предявеното обвинение.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа жалбата. Пледира, че подзащитната му е била затруднена при упражняване правото си на защита, доколкото не било ясно как е извършила престъплението чрез „посредствено извършителство”. В мотивите на решаващите инстанции липсвали каквито и да са съображения относно това по какъв начин тя е мотивирала лица със специални финансови познания да извършат и отразят съответните финансови операции, за които инстанциите по фактите са приели че представляват „неверни сведения” по смисъла на чл. 248 а, ал. 2 от НК. Иска се отмяна на въззивното решение.
Подсъдимата С., в лична защита, заявява, че и до настоящия момент не е разбрала по какъв начин е извършила престъпление, както и че не е мотивирала когото и да било да извърши такова. В последна дума моли да бъде оправдана.
Прокурорът намира касационната жалба за неоснователна, а решението - предмет на касационна проверка - за правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С присъда № 260002/21.10.2020 г., постановена от Окръжен съд - Силистра по НОХД № 154/2020 г. подсъдимата Л. И. С. е призната за виновна в това, че за периода от 24. 10.2014г. до 01.06.2015г., в качеството си на координатор - проект, представляващ юридическото лице „Опитна станция по кайсията и земеделието” - Силистра по проект по програма за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007г.- 2013г., при условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство чрез С. В. Б., е представила неверни сведения, изразяващи се в отчитане на средства като разход, чрез посочване на брутните суми по издадени фактури ( с включен ДДС, явяващ се недопустим разход) в 4 бр. искания за удостоверяване на разходите по програмата и реалното им финансиране от бюджета на програмата в подадени документи до МРРБ, за да получи средства , предоставени от ЕС на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се финансира проекта финансиран със средствата от тези фондове в размер на 26 700лв., поради което на осн. чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК е осъдена на 10 (десет) месеца лишаване от свобода.
На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата. На подсъдимата са възложени разноските по водене на делото.
С атакуваното с касационната жалба решение въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 337, ал. 1,т. 1, т. 2 и по чл. 338 от НК, като:
- приложил е закон за еднакво наказуемо престъпление по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.2 от НК, като е приел, че на 24.10.2014 година в [населено място], подсъдимата Л. С., в качеството си на координатор, представляващ ДП "Опитна станция по кайсията и земеделието" - Силистра по проект № 2(4i)-3. 1-28, MIS CODE 600, при условията на посредствено извършителство чрез С. Б., в искане за контрол първо ниво за отчетен период 30.07.2014 година – 19.10.2014 година, представила неверни сведения, посочвайки брутната сума на фактура № 175/30.09.204 година, издадена от "Корект"ЕООД с включено недопустимо ДДС в размер на 1500 лева.
- оправдал е подсъдимата С. за деянията в пункт втори, трети и четвърти от продължаваното престъпление, за периода извън 24.10.2014 година, както и по първоначалната квалификация по чл. 26, ал. 1 от НК.
- намалил е наложеното на подсъдимата наказание на 3 (три) месеца лишаване от свобода.
- потвърдил присъдата в останалата част.
Въззивният съд като втора инстанция по същество е утвърдил напълно възприетата от първоинстанционния съд фактология, възпроизвеждаща почти дословно обстоятелствената част на обвинителния акт.
Спор по фактите не е съществувал и те са описани достатъчно подробно в мотивите на атакувания съдебен акт.
Установено е, че към 2014г. подсъдимата С. е изпълнявала длъжността – управител на ДП „Опитна станция по кайсията и земеделието” – Силистра ( ДП „ОСКЗ”), което било и данъчно задължено лице по ЗДДС. На 10.02.2014г., в това си качество, сключила договор с МРРБ за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 г. -2013 г. за изпълнение на проект с бюджет 160 623. 41 евро, от които 13 6240. 78 евро безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР, 20 881. 04 евро националното съфинансиране от МРРБ и 3 501. 59 евро собствен принос на бенефициера.
Плащанията по националното съфинансиране се извършвали в два етапа – авансово и финално. На 26.02.2014 г. ДП "ОСКЗ" получило първото захранване на сметката по проекта с аванс от 32 671. 31 лв, разходван целево.
Съдът е уточнил, че всички фактури, удостоверяващи доставки на стоки и услуги с отношение към проекта, били данъчни, като ДП "ОСКЗ" имало право да приспада данъчен кредит по ЗДДС. Съобразно чл. 9, ал. 1, т. 4 от ПМС № 62/23.03.2007 година за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезиония фонд на ЕС за финансова рамка 2007 г. -2013 г., възстановимият ДДС по националното законодателство не е допустим за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Недопустимостта на съфинансирането на възстановен ДДС е обосновано и с текстове от договора за предоставяне на национално съфинансиране на проекта на опитната станция по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България - 2007 г. - 2013 г., препращащ към конкретни указания на министъра на финансите от 2007 година.
Проследени са отделните етапи по усвояване на средства по програмата за трансгранично сътрудничество и договора за национално съфинансиране на проекта на опитната станция като ясно е посочено, че :
а) първо се е получавало финансирането; б) след което са се фактурирали доставките; в) последвано от подаване на справки-декларации по ЗДДС; г) едва тогава идвала ролята на подсъдимата в качеството на лице, което депозира искания за извършване на първо ниво контрол, в което като разход за одобряване се включват само данъчните основи на фактурите; и д) най-накрая - извършване на одит за валидиране на разходите.
Изяснено е също, че в съответствие с посочените по-горе етапи, ДП "ОСКЗ" осчетоводявало по ЗДДС данъчните фактури по проекта и така приспадало данъчен кредит.
Документално вписаната като брутната стойност по фактурите била вписвана в исканията за първо ниво на контрол и одобряване на разходите, като те се изготвяли (попълвали) от нарочно назначен за проекта счетоводител - св. С. Б..
Прието от фактическа страна е, че св. Б. „не знаела за недопустимостта на ДДС за възстановяване, т. к. не била запозната от подс. Л. С. с условията на договора за финансиране на трансграничната програма, с договора за предоставяне на национално съфинансиране по програмата за трансгранично сътрудничество Румъния –България - 2007 г. - 2013 г., конкретно с чл. 25 от него и по препращане с и т. 19 от Указанията на министъра на финансите с № 91-00-502/27.08.2007г за определяне на ДДС като невъзстановим разход, както и с всички други задължения, произтичащи от указанията във връзка с трансграничния проект”.
Съдът подробно се е спрял на това каква част от исканията за извършване на първо ниво контрол за одобряване на правените разходи са подписани от подс. С., като в съответствие с доказателствените материали е конкретизирал, че тя е подписала само две от инкриминираните искания. Проследил е също и последвалия одит по исканията, като е посочил и установения резултат, а именно:
1. Искане № 1/24.10.2014 г., касаещо отчетен период 30.07.2013 г. - 19.10.2014 г. В него за одит е посочена сумата 6946. 93 евро, в която е включена брутната стойност на фактури: № 175/30.09.2014 г. за 9000 лева с ДДС, издадена от "Корект" ЕООД и № 00160ЗЗ39/01.08.2014 г. за 57. 70 лева с ДДС, издадена от "БТК" ЕАД. Съответно – за данъчния период м.09.2014г. фактура № 175/30.09.2014г. е включена в дневника за покупки, съответно в СД по ЗДДС, с което предприятието упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Другата фактура (Фактура № 00160ЗЗ39/01.08.2014 г.) не е включвана в дневника за покупките и по нея не е констатирано плащане.
Извършеният одит не установил нередности в документацията.
2. Искане № 4/01.06.2015 г., касаещо отчетен период 06.02.2015 г. - 08.05.2015 г., за възстановяване е заявена фактура № 13/01.10.2014 г. на стойност 108265. ЗЗ лева (данъчна основа) и за изплащане частично 42 518. 40 лева. Уточнено е, че по това искане е приложена форма за налагане на финансова корекция в размер на 2125. 92 лева (1086. 98 евро), след която сумата за усвояване възлиза на 40392. 48 лева (20656. 22 евро).
Въззивният съд се е позовал на заключенията на ССчЕ и допълнителна ССчЕ, съгласно които размерът на двойно финансираният ДДС по издадени фактури на ДП "ОСКЗ" по изпълнявания проект възлиза на 26700. 68 лева (13652. 05 евро). Двойното финансиране на ДДС се е дължало на действията по възстановяването на косвения данък на два пъти - веднъж от държавния бюджет чрез включване на инкриминираните фактури в СД по ЗДДС на предприятието за три данъчни периода ( месеци септември, октомври и ноември 2014 година) и втори път, при отчитане на средствата като разход по проекта чрез посочването на брутните суми по издадените фактури в исканията за удостоверяване на разходите по програмата.
В крайна сметка е прието обаче, че реална щета не е настъпила, доколкото „ нередността” била установена по време на изпълнение на проекта и настъпването й било осуетено чрез прихващане.
Отхвърлена е защитната теза на подсъдимата за липса на съзнание за представяне на неверни сведения (поради липса на финансова компетентност и доверяване на нарочно назначения за нуждите на проекта счетоводител - св. Б.). Изложени са аргументи относно характера на искането за извършване на първо ниво контрол за одобряване на правените разходи и поначало вярно е заключено, че то представлява задължителен документ, слагащ началото на процедурата за възстановяване на разходите, т. е. без него и успешния му одит, не може да се направи следващата стъпка във финансовата система на програмата. С проследяване на разпоредби и текстове от договора №РД-02-29-30/10.02.2014 г. и представителството на ДП"ОСКЗ", респ. очертаване на алгоритъма и етапите на финансиране на проекта, т. 19 от Указанията на министъра на финансите № 91-00-502/ 27.08.2007г. (относно недопустимостта за съфинансиране на възстановимият ДДС)., Указанията към българските партньори по Трансграничната програма (ползвани от съда поради общодостъпността им в електронна среда), съдът е обосновал, че: 1) началото на алгоритъма за плащанията по проекта се поставя от утвърждаване на разходите чрез доклад за контрол първо ниво (вж. л. 23 от внохд № 421/20 на АС – Варна); 2) задължението на бенефециера да спазва указания във връзка това, че възстановимият ДДС е недопустим за съфинансиране; 3) партньорите по трансграничната програма следва така да водят счетоводната си отчетност за ДДС, начислен върху разходите за доставки, използвани за нуждите на съответния проект, че да се разделят начисленията на ДДС в категориите „възстановим” и „невъзстановим” .
Въззивната инстанция се е съгласила с изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимата като координатор на проект за първо ниво и като лице, подписало договора с МРРБ за съфинансиране на проекта е била запозната с посочените по-горе изисквания за счетоводното отразяване на косвения данък, категоризирането му като „възстановим”/”невъзстановим” и недопустимостта на възстановимия ДДС за съфинансиране.
Защитено е заключението относно задължението й да познава финансовите изисквания по програмата за трансгранично сътрудничество, съответното законодателство и изискванията на управляващия орган, да познава методологията за разработването и отчитането на проекта, да организира, ръководи и контролира финансовото изпълнение на проекта, да разпределя отговорностите на екипа и да следи за тяхното изпълнение, да изготвя техническите и финансовите отчети по проекта и исканията за възстановяване на суми.
Паралелно с това е пояснено, че назначеният счетоводител – св. Б., (за която контролираните инстанции са одобрили предложената в обвинителния акт конструкция на обвинението, че е фактическия извършител на деянието) не е знаела, че възстановимото ДДС по националното законодателство е недопустим разход за финансиране по проекта, тъй като не била запозната с посочените по-горе специфични изисквания за счетоводното отразяване на ДДС по доставки , свързани с проекти за съфинасиране. Освен това, счетоводителката разбрала, че е недопустимо съфинансиране на възстановим ДДС, едва след извършване на одита по искане №3, поради съдът е приел, че тя не е „нарушила виновно изискването за достоверност на финансово счетоводната информация, което произтича от длъжностната й характеристика”. Нещо повече, съдът е пояснил, че „тъй като въпросът с косвения данък не бил ясен на св. Б.” (на практика се приема липса на компетентност ), тя провела консултации с одитора по проекта - св. М. Г.. Тя пък от своя страна, също „не виждала проблем с възстановимостта на ДДС, дори дала съвет възстановеният данък да се ползва за посрещане на разходи, реализиран от дружеството - бенефициер, каквато система на работа на практика била създадена” (вж. л. 24, абзац 4 от внохд № 421/20 на Апелативен съд – Варна).
Прието е за установено по несъмнен начин, че подсъдимата е била наясно с възстановяването на ДДС - то и разплащането на проектни дейности с тези суми и въпреки това е подписала първото искане за контрол първо ниво от 24.10.2014г., с което е представила неверни сведения пред МРРБ, включвайки в сумата за одитиране брутната стойност по фактура № 175/30.09.2014година.
Единствено това искане и включването му като елемент от състава на чл. 248а, ал. 3 от НК, по което е призната за виновна и осъдена подсъдимата С., попада в обхвата на настоящата касационна проверка, доколкото за останалите три искания (от 02.12.2014г.; 05.02.2015г. и 01.06.2015г.) подсъдимата е призната за невиновна и оправдана, а в тази част въззивното решение не е оспорено с протест от страна на държавното обвинение.
С оглед на установените по делото фактически положения (които не са предмет на оспорване на касационната жалба), въззивният съд е приел, че действията на подсъдимата обективно и субективно съдържат всички елементи на престъплението по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал.2 от НК. Като механизъм на деянието очевидно е възприета предложената от прокурора конструкция за деяние, извършено при условията на посредствено извършителство чрез св. Б., доколкото в мотивите (вж. л. 25 на гърба от въззивното производство) е посочено, че инкриминираното искане е изготвено от нея, но без умишлена вина, тъй като тя не била запозната от подсъдимата с „недопустимостта на ДДС за възстановяване”.
Касационната инстанция намира, че и двете предходни инстанции са постановили актовете си при съществено нарушение на материалния закон.
При вярно установени фактически положения съдилищата не са приложили правилно материалния закон, признавайки за виновна и осъждайки подс. С. по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК.
По настоящето дело е постановено осъждане за несъставомерно деяние, поради което касационната жалба е основателна.
Известно е, че фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото от прокуратурата обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт.
В настоящия случай цялото съдебно производство се е развило въз основа на обвинителен акт, в който е липсвало ясно, конкретно и точно посочване на това в какво точно се е изразило противоправното и виновно поведение на подсъдимата, още повече че предложената конструкция на обвинението е на плоскостта на престъпна дейност, извършена при условията на посредствено извършителство.
Въпросът за годността на обвинителния акт и съответствието му с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК е бил поставен от защитата в проведеното на 03.09.20г. (л. 25 от нохд № 154/20г. по описа на ОС - Силистра) разпоредително заседание, като съдът неправилно е приел, че не са налице основанията на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.
Порокът в обвинителния акт, останал незабелязан от първоинстанционния съд, (а и утвърден от въззивния съд, приел единствено „известна хаотичност” в структурата му) е, че в него липсва каквото и да е описание на оказани от подсъдимата действия по мотивиране на фактическия извършител - счетоводителя св. Б., да изготви инкриминираните искания за контрол първо ниво на разходите, както и да включи в тях възстановимият ДДС. Освен буквалното механично пренасяне на констатациите по съдебно - счетоводната експертиза и пресъздаване на съдържанието на финансовата документация, в обстоятелствената част на обвинителния акт всички действия са описани в безлична форма, прокурорът е пояснявал, че не са спазвани редица разпоредби от ПМС и заповеди ( без да уточни от кого), а задълженията за спазването им са съотнесени към дружеството като юридическо лице, а не към подсъдимата в рамките на личната й наказателна отговорност. Преразказани са показанията на св. Б. и св. С. И., но не е изведено фактическо твърдение за поведение на подсъдимата, по което тя да се защитава, а единствено е посочено, че тя е подписвала инкриминираните искания за първо ниво контрол на разходите. Най- накрая (л. 13 от нохд № 154/20г. на ОС - Силистра) е уточнено, че: 1) св. Б. е действала като фактически извършител с „незнание на фактическите обстоятелства относно съдържанието на представените й документи; 2) които документи подс. Л. С. е давала на св. Б. да подписва и изпраща до МРРБ - София.
Всъщност, установено от инстанциите по фактите, че исканията са изготвяни от св. Б., като в противовес на твърденията в обвинителния акт – едва след попълването им, именно тя ги е предоставяла за подпис на подсъдимата.
Нарушението при изготвяне на обвинителния акт, неконстатирано от контролираните инстанции, е съществено, тъй като пряко е засегнало правото на защита на подсъдимата, която е била поставена в положение на очевидно затруднение да се защити адекватно поради липса на яснота относно фактическите рамки на предявеното срещу нея обвинение.
Независимо от наличието му обаче, ВКС намира че не са налице основания за връщане на делото за провеждане на ново заседание по чл. 248 от НПК от първоинстанционноия съд, в което отново да се постави въпроса за годността на обвинителния акт, доколкото при така приетите факти деянието е несъставомерно и подсъдимата следва да бъде оправдана на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а атакувания съдебен акт подлежи на отмяна в изменителната си част, както и в частта относно потвърждаването на съдебния акт относно приложението на чл.66, ал.1 от НК и възложените на подсъдимата разноски.
С оправдаването на подсъдимата в най-пълна степен се реализира правото й на защита, поради което не се налага нарушението при изготвяне на обвинителния акт да бъде отстранявано при евентуално ново разглеждане на производството.
Предложената от държавното обвинение и утвърдена от контролираните инстанции конструкция на обвинението не може да обуслови съставомерност на деянието, най - вече поради юридическите характеристики на института на „посредственото извършителство”.
Извън съмнение, хипотезата на посредствено извършителство е налице, когато деецът съзнателно е мотивирал някое лице да извърши изпълнителното деяние на умишлено престъпление, при което от фактическия извършител не може да се търси наказателна отговорност. В този смисъл фактическият извършител е оръдието на престъпника, чрез който се осъществява съответното престъпление. Посредствен извършител е този, „..който осъществява престъпния състав не лично, а чрез друго лице …като му въздейства психически да извърши изпълнителното деяние, без, обаче това друго лице да върши виновно и противоправно изпълнителното деяние..”(вж. Долапчиев, Н. Наказателно право, Обща част, фототипно издание БАН 1994г, с. 384 ). При всички случаи на посредствено извършителство е необходимо деецът така да е мотивирал фактическия извършител да осъществи изпълнението на престъплението, че той да действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла. Следователно, за да се ангажира отговорността на дееца при обвинение за посредствено извършителство към умишлено престъпление, следва да бъде установено с положителни данни, че е упражнено въздействие или влияние, така че по определен начин да се е стигнало до мотивиране на фактическия извършител да осъществи изпълнителното деяние. Втора материално - правна предпоставка за наличието на посредственото извършителство, е деянието на посредника (фактическия извършител) да е извършено изцяло в изпълнение на взетото от посредствения извършител решение и да е насочено за постигане на поставената от него цел, тъй като осъщественото от посредника представлява външен/обективиран израз на деянието на посредствения извършител. Това, от своя страна, поставя въпроса възможно ли е да се стигне до такова въздействие, когато посредственият извършител е бездействал - както е и в конкретния случай, доколкото апелативният съд е приел, че деянието на подсъдимата се състои в това, че при знание за недопустимост на съфинансиране на възстановен ДДС, тя не е уведомила незапознатата с този въпрос счетоводителка по проекта - св. Б.. В рамките на тези факти е ясно, че св. Б. е действала при фактическа грешка, която обаче не е предизвикана от поведение на подсъдимата, тъй като не тя е в основата на погрешната представа, че в исканията за първо ниво е допустимо да се посочи брутната стойност на доставката с възстановим ДДС. Самата свидетелка в разпита си пред окръжния съд (л. 39-43 от нохд № 154/20г. на ОС - Силистра) неколкократно е пояснявала, че сама е изготвяла счетоводната документация, както и че подсъдимата „ ..не ми се е месила в счетоводните работи, не ми е оказвала давление под някаква форма да направя нещо, така или иначе тя по цифрите няма отношение”. Как това твърдение на св. Б. се съотнася към изискванията на материално - правната норма на чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал.2 от НК деецът да действа с пряк умисъл и специална цел, в мотивите е оставено без коментар, което само по себе си също е процесуално нарушение, от категорията на съществените. По-важното обаче е, че в рамките на приетите факти, единствено мислима е хипотезата, при която подсъдимата С. само се е възползвала от погрешната представа на св. Б., (че в исканията следва да се включват брутните стойности на доставките ведно с възстановимият ДДС), без обаче да извърши самостоятелно деяние – било в посока въздействие върху св. Б., било в посока създаване на заблуждение у нея, така и в посока поддържане на вече създадената в счетоводителката невярна представа относно кръга и обема на финансовите операции, дължащи се за попълване в съответните инкриминирани документи. Липсата на самостоятелно деяние на подсъдимата обаче означава и липса на посредствено извършителство. Всъщност се касае за особена форма на допустителство, за която обаче, в конкретната хипотеза, не е предвиден престъпен състав.
С оглед на тези съображения въззивното решение в частта му, с която е утвърдено осъждането на подсъдимата по едно от деянията, в частта относно наказанието и начина на изтърпяването му, както и в частта относно възложените на подсъдимата разноски следва да бъде отменено, а подсъдимата - призната за невинна и оправдана, тъй като обвинението, за което е предадена на съд не представлява престъпление.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260047/19.04.2021г. по внохд № 421/20г. по описа на Апелативен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която:
- първоинстанционната присъда № 260002/21.10.20г. по нохд № 154/20г. на ОС - Силистра е изменена с прилагане на закон за еднакво наказуемо престъпление по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК относно искане за контрол първо ниво за отчетен период 30.07.2014г.- 19.10.2014г., за което подсъдимата Л. С. е призната за виновна и осъдена; наказанието на подс. С. е намалено на 3 (три) месеца лишаване от свобода; първоинстанционната присъда е потвърдена в частта относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и относно възложените на подс. С. разноски в размер на 100 (сто) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. И. С. за НЕВИНОВНА в това на 24. 10. 2014г. в качеството си на координатор - проект, представляващ юридическото лице „Опитна станция по кайсията и земеделието” - Силистра по проект по програма за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007г.- 2013г., при условията на посредствено извършителство чрез С. В. Б., да е представила неверни сведения, изразяващи се в отчитане на средства като разход, чрез посочване на брутната сума по издадена фактура № 175/30.09.2014г., издадена от „Корект” ЕООД (с включен ДДС, явяващ се недопустим разход) в искане за контрол първо ниво за отчетен период 30.07.2014г. -19.10.2014г., за да получи средства, предоставени от ЕС на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се финансира проекта финансиран със средствата от тези фондове, поради което на осн. чл.304 от НПК я оправдава по обвинението по чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|