Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 15.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4324/2017 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 391 от 17.07.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 131 от 09.02.2017 г. по в. гр. д. № 2892/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 132 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 533/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, с която е обявено за относително недействително спрямо Т. В. С., М. П. К., М. П. С. – трите като законни наследници на починалия на 12.07.2014 г. П. С. С., Р. А. Х., П. А. П., С. А. С. – трите като законни наследници на починалия на 08.03.2015 г. ищец А. С. С., Л. С. С., М. Г. К., Г. К. К., Е. К. К., Н. Н. С., В. Н. С., Л. Н. Н., Т. Н. Т., Г. Н. Й., М. Н. А. дарение от 24.07.2002 г., обективирано в нотариален акт № 139, том III, дело № 477/2002 г. на нотариус К., както и покупко-продажба от 24.07.2002 г., обективирана в нотариален акт № 140, том III, дело № 478/2002 г. на нотариус К.. Касационно обжалване е допуснато само по касационната жалба, подадена от В. В. П. и Д. А. П., в която навеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението. По другата касационна жалба не е допуснато касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото, след като първото въззивно решение е прогласено за нищожно с решение № 124/30.10.2015 г. по гр.д.№ 191/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о. Ответниците по тази касационна жалба не вземат становище по нея, но с подадените от тях касационни жалби оспорват доводите в жалбата на П.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: допустимо ли е решението в частта, с която е потвърдено решението по иска по чл. 76 ЗН след като решението в частта по иска за допускане на делбата е обезсилено. В случая ответниците по тази претенция са се позовали на придобивна давност. Когато в производството по иска за делба, приобретателят на имот от наследството се позовава на придобивното основание давностно владение, разрешаването на този спор е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като съобразно изхода му ще се даде отговор на въпроса дали имотът е съсобствен или е станал индивидуална собственост на посоченото основание. Едва след разрешаването на този спор, съдът може да пристъпи към произнасянето по иска по чл. 76 ЗН. Изходът на преюдициалния спор ще определи дали защитната функция на чл. 76 ЗН ще бъде изключена, поради това, че правото на третото лице е придобито на оригинерно основание. По касационната жалба: Предмет на иска за делба са пет земеделски имот, възстановени на осн. ЗСПЗЗ с решения от 02.10.1996 г. и от 03.09.1997 г. на общия на ищците и ответницата А. Д. наследодател Д. П. С., починал на 14.06.1936 г. / при действието на отменения ЗН/ Той е оставил за наследници трима сина и една дъщеря, които наследяват по правилото на чл. 21, ал.3, изр.2 ЗН/отм/. Ищците са наследници на синовете С. С. и Н. С. и на дъщерята Ш. К., ответницата А. Д. е наследница на сина Т. С.. В хода на производството е починала и е заместена от наследницата си А. Т.. На 24.07.2002 г. А. Д. е дарила на ответника В. П. 1/20 ид. ч. от възстановените имоти. На същата дата е продала на П. останалите 4/20 ид. ч. Не се е разпоредила с цялата си наследствена част, която е 2/7 ид.ч. Към тази дата купувачът е бил в брак с ответницата Д. П.. В отговора на исковата молба, ответниците П. са възразили, че два от имотите с №№ ... и ... следва да се изключат изцяло от предмета на делба, тъй като те са придобити на основание давностно владение от тях, за което са се снабдили с нот. акт съставен по реда на обстоятелствата проверка с н.а. № 107 / 2008 г. С н. а. № 16 от 21.01.2009 г., т. І/2009 г. са продали имот №№ ... на С. И., а на 22.07.2009 г. с н а. № 179, т. ІV/2009г. са продали имот ... на „Фикс енерджи” ООД, [населено място], поради което към датата на предявяване на иска 28.03.2013 г. не се легитимират като собственици. Преобретателите „Фикс енерджи“ ЕООД и С. И. И., придобили права преди предявяване на иска за делба не са конституирани в производството пред Районен съд – Асеновград, за да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Затова въззивната инстанция е приела, че извършената делба е изцяло нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като не са участвали всички необходими другари, а производството е недопустимо. Позовавайки се на дадените задължителни указания в т. 6 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, възззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното решение и върнал делото на първа инстанция за конституиране на надлежни ответници. Поради това правилно съдът е приел, че при връщането на делото първоинстанционния съд следва да се произнесе по релевираните възражения от ответника В. П. за придобивна давност и относно претендираните от него права на основание саморъчното завещание от 04.07.2002, оставено от А. Д.. Завещанието е представено пред въззивната инстанция след смъртта на А. Д.. Тя е починала в хода на въззивното разглеждане на делото - на 23.10.2014 г. На нейно място е конституирана законната ѝ наследница - А. Т. Д.. Ищците оспорват автентичността на представеното пред ОС-Пловдив завещанието, като извличат правния си интерес от това, че са оспорили разпоредителните сделки, сключени от завещателката приживе на основание чл. 76 ЗН. Въззивният съд не е фолмирал извод относно валидността на завещанието предвид приетото от него, че решението за допускане на делбата е недопустимо. Въпреки, че е обезсилил решението на РС, в частта, с която е допусната делба на петте земеделски имота, въззивният съд е приел, че решението по претенциите с правно основание чл. 76 ЗН, предявени от ищците е правилно и го е потвърдил, като е съобразил, че двете разпоредителни сделки са извършени еднолично от сънаследницата А. Д.. Извършени са в полза в полза на трето лице, което няма качеството наследник, прехвърлители не са всички сънаследници, нито пък е налице продажба на наследство. Не е коментирано, че А. Д. се е разпоредила с 5/20 ид. ч. от двата имота, а на основание наследствено правоприемство се легитимира като собственик на 2/7 ид. ч. Предвид отговора на правният въпрос, обусловил допускане до касационно обжалване, първоинстанционния съд следва да разгледа първо правоизключващото възражението на П. за придобиване по давност на целите два имота, за които е заявил в срок възражение. Това възражение следва да се разгледа с участието на всички, претендиращи права върху тези имоти, за да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо относно това налице ли е съсобственост. Разрешаването на този спор е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като съобразно изхода му ще се даде отговор на въпроса дали имотите са останали съсобствени или са станали индивидуална собственост на основание придобивна давност, в който случай искът за делба би бил неоснователен. Уважаването на иска за делба относно това кои са съсобственици и при какви квоти зависи на следващо място от това дали двете сделки са относително недействителни на основание чл. 76 ЗС и от обсъждането на въпроса за това дали завещателката е била собственик на идеална част от двата имота към момента на смъртта си и дали завещанието е породило действие и за каква идеална част. Изходът на преюдициалния спор по възражението за придобивна давност ще определи дали защитната функция на чл. 76 ЗН ще бъде изключена, поради това, че трето лице е придобило наследствения имот на оригинерно придобивно основание, респективно ще изключи и прехвърлителното действие на саморъчното завещание. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е допуснато касационно обжалване, с която въззивната инстанция е потвърдила решението на РС, с което двете разпоредителни сделки на А. Д. са обявени за относително недействителни на основание чл. 76 ЗН. Делото следва да се върне за ново разглеждане на първата инстанция предвид необходимостта от конституиране на нови страни и разглеждането на заявените възражения с тяхно участие. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 131 от 09.02.2017 г. по в. гр. д. № 2892/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 132 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 533/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, с която е обявено за относително недействително спрямо Т. В. С., М. П. К., М. П. С. – трите като законни наследници на починалия на 12.07.2014 г. П. С. С., Р. А. Х., П. А. П., С. А. С. – трите като законни наследници на починалия на 08.03.2015 г. ищец А. С. С., Л. С. С., М. Г. К., Г. К. К., Е. К. К., Н. Н. С., В. Н. С., Л. Н. Н., Т. Н. Т., Г. Н. Й., М. Н. А. дарение от 24.07.2002 г., обективирано в нотариален акт № 139, том III, дело № 477/2002 г. на нотариус К., както и покупко-продажба от 24.07.2002 г., обективирана в нотариален акт № 140, том III, дело № 478/2002 г. на нотариус К.. ВРЪЩА делото на Районен съд-Асеновград за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: