Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр. София, 19.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 951 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 173/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора и отмяна на постановеното по него определение по протокол № 13/20.04.2017 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимите М. В. З. и С. М. М.. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Твърди се, че в представеното от страните споразумение, касаещо извършени от подсъдимите З. и М. престъпления по чл. 354а, ал. 1, т. 3 от НПК, е било отразено, че наказанията за тях се определят при условията по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но посочените размери от по една година лишаване от свобода всъщност са в рамките на предвидения минимум, а не под него. Освен това е било постигнато съгласие за прилагане на чл. 55, ал. 3 от НК, като не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба. В разрез с представеното споразумение и без да предложи на страните промени във връзка с размера на наказанията, които да бъдат обсъдени (за случая прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е изисквало определяне на наказанието под предвидения минимум от една година лишаване от свобода), окръжният съд е променил неговото съдържание, като е вписал в съдебния протокол, че наказанията за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК се определят при условията на чл. 54 от НК. Съдът не е вписал съгласието на страните за прилагане на чл. 55, ал. 3 от НК. Претендира се отмяна на определението в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд от друг състав за отстраняване на констатираните нарушения. Осъденият М. З., редовно призован за с.з. пред ВКС, не се явява, като същият писмено е заявил, че не желае да присъства. Служебният му защитник намира искането на Главния прокурор за основателно. Не се явява и осъденият С. М., също редовно призован. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 26.07.2017 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението – 20.04.2017 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери, че и е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че действително в постигнатото между прокурора и защитниците на подсъдимите З. и М. писмено споразумение от 20.04.2017 г. , представено на съда за одобрение по реда на чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, е било постигнато съгласие за извършеното от всеки един от тях престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК да им бъде наложено наказание от по 1 година лишаване от свобода на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, както и на основание чл. 55, ал. 3 от НК да не им се налага кумулативното наказание глоба. Вместо да се съобрази със заявената принципна воля на страните за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1, както и на ал. 3 от НК, като в тази връзка констатира и несъответствие между нея и посочените размери на наказанието на З. и М. (които очевидно не са под предвидения минимум от една година лишаване от свобода, а съобразно минимума и това не отговаря на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК) и предложи нужните промени, които да бъдат обсъдени от страните, Старозагорският окръжен съд своеволно е променил съдържанието на представеното му писмено споразумение. В съдебния протокол е вписал, че наказанията за престъпленията по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, извършени поотделно от подсъдимите З. и М. се определят при условията на чл. 54 от НК в размер на по 1 година лишаване от свобода. Същевременно, не е вписал постигнатото съгласие за прилагане на чл. 55, ал. 3 от НК. С посочените действия съдът не е изпълнил в пълнота и с нужната коректност задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 382, ал. 5 и 7 от НПК, което е довело и до нарушение на материалния закон. За поправянето на констатираните нарушения е необходимо определението за одобряване на споразумението да бъде отменено по отношение на подсъдимите М. З. и С. М. (при това изцяло, доколкото престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК е едно от съвкупността, за която е приложен и чл. 23 от НК), като съответно делото се върне за ново разглеждане на окръжен съд – Стара Загора от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 173/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение по протокол № 13 от 20.04.2017 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимите М. В. З. и С. М. М. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: