Р Е Ш Е Н И Е № 731   София, 05.11. 2008 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, ІІ-ро отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 17.10.2008 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА  т.дело №  401/2008 година     Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на С. С. С. и Н. Р. С. и двамата от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд от 09.07.2007 год., постановено по гр. д. № 12 343/2005 год., с което е развален сключения на 12.12.1995 год. с нотариален акт № 54, т.LLXVІІ,н.д. № 23704/95 год. на І-ви нотариус при НС на СРС между Л. М. Т., К. И. Й., Ц. М. Г. и К. Б. Л. от една страна и ”Р” Е. , гр. С. от друга, договор за учредяване право на строеж и е осъден ответникът да заплати направените от ищците деловодни разноски в размер на 1157 лв. С молбата за отмяна, молителите, в качеството си на надлежно конституирани по реда на чл.174 ГПК/ отм./ трети лица – помагачи на ответното ТД, са въвели оплакване за допуснато от решаващата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с призоваването на страните - чл.41, ал.5 ГПК/ отм./, чл.51,ал. 2 ГПК/ отм./ и чл.102 ГПК/ отм./, което според изложеното в обстоятелствената част на същата е обусловило и лишаването им от възможността да вземат участие в делото и да защитят реално интересите си в процеса- арг. от чл.177, ал.1 ГПК/ отм./. Ответниците по молбата, чрез пълномощника си- адв. Ф са възразили по основателността и по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на СРС на 05.06.2008 год. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. За момент на узнаване на решението следва да се възприеме датата- 23.02.2008 год., на която дата молителите, чрез връчено им - на С. лично, а на съпругата му С. , чрез него съобщение са били изрично уведомени за постановеното от СГС на 06. 02. 2008 год. определение по гр.д. № 3699/2007 год. за прекратяване на производството по същото, поради оттегляне на подадени срещу първоинстанционния съдебен акт на СРС по гр.д. № 12343/2005 год. въззивни жалби. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. С чл.305, ал.1 т.5 ГПК - аналогичен на чл.231,б.”е” ГПК /отм./ законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основано начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, каквото изискване за реален достъп до правосъдие, произтича и от чл. 6, ал.1 ЕКПЧ. Следователно на отмяна и по реда на чл.305, ал.1, т.5 ГПК ГПК подлежи всяко влязло в сила решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, било поради нарушаване на съответните установени от процесуалния закон правила за призоваване, било поради създадена от непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее, обективна невъзможност да се яви в процеса или когато е била ненадлежно представлявана. В случая, видно от данните по делото /л.60/, молителите са били редовно известявани на адрес: гр. С. ж. к.”Р” бл. 77, вх.”А”, ап.22 в качеството им на трети лица по см. на чл.181 ГПК/ отм./, като на този адрес им е било изпратено обявление за постановеното от СРС определение по гр.д. № 12343/2005 год., с което е оставена без уважение молбата им за главно встъпване, основана на чл.181 ГПК/отм./. Последното е получено от молителят С. лично, а от съпругата му- Н. С. чрез него. На проведеното пред СРС на 01. 11.2006 год. по гр.д. № 12 343/ 2008 год. съдебно заседание същите са присъствали в залата, но не са били надлежно конституирани, тъй като съдът е отложил произнасянето си по подадените от тях и докладвани в това с.з. молби за встъпване в процеса по реда на чл.174 ГПК. Следователно известяването на молителите до проведеното на 17. 04. 2007 год. съдебно заседание, на което надлежно са конституирани като трети лица помагачи, се явява правно ирелевантно за делото и само по себе си не обосновава правен извод за промяна на адреса и неизпълнение на установеното процесуално задължение, поради което въведената с чл.51, ал.2 ГПК процесуална фикция не следва да намери приложение – арг. от чл.176 и сл. ГПК. Доколкото от фактическа страна се оправдава и твърдението в молбата, че в изпратените след конституирането на молителите като трети лица – помагачи, призовки за съдебното заседание на 23. (05.2007 год. се съдържа неточно описание на посочения по делото адрес на същите/ л.98 и 99/- вместо ж.к. „Р”, ж.к. ”К”, то следва да се приеме, че в случая елементите от фактическия състав на чл.51, ал.2 ГПК не са налице и решаващият съд неправилно е приложил въведената от законодателя процесуална санкция спрямо последните, отнемайки им по този начин правото да участват по делото и да защитят интересите си. Вярно е, че този недостатък за молителя С. би могъл да се санира, с оглед личното му явяване в проведеното на 23.05.2007 съдебно заседание, но липсата на изрично волеизявление от страна на същия, че призоваването му е своевременно по см. на чл.41, ал.5 ГПК изключва наличието на правна възможност за пораждане присъщите на редовното призоваване правни последици. Що се касае до молителката С. , то спрямо нея процесуалната санкция по чл.51, ал.2 ГПК по изложените по- горе съображения също е била неприложима. Освен, че депозираната от лицето писмена защита, както сочи положения щемпел на канцеларията на СРС е от 28.05.2007 год., т.е. след приключване на съдебното заседание от 23.05.2007, то призоваването по действащите към този момент нормативни правила е строго формален акт - арг. от чл.41 ГПК/ отм./ и в него писмена защита като способ за известяване на страната, отсъства. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че допуснатото от решаващия съд нарушаване на процесуалния закон е довело до твърдяното от молителите нарушение на създадения от законодателя, чрез съдопроизводствените правила принцип на участие на страните в производството по делото, поради което елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК са осъществени и молбата за отмяна следва да бъде уважена. Водим от тези съображения и на осн. чл. 303, ал.1, т.5 ГПК ВКС, състав на второ отделение,търговска колегия     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение на Софийски районен съд от 09.07.2007 год. по гр.д. № 12343/2005 год. на с.с. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: