5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 08 юли 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 56/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия К. П. П. – адв. А. И., срещу въззивно решение № 439 от 12.11.2018 г. на Апелативен съд – София, наказателно отделение, 4 въззивен състав, постановено по внохд № 952/2018 г.
Съдържанието на жалбата сочи на твърдения за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излага се теза за недоказаност на инкриминираните престъпни деяния и се твърди съставомерност по закон за по-леко наказуемо престъпление, като се иска от касационната инстанция след собствена оценка на доказателствената съвкупност по делото да извърши необходимата преквалификация. Също така се прави искане и за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Пледира, че престъпната съставомерност на инкриминираната по делото деятелност на подсъдимия П. е установена по несъмнен начин. Изразява становище, че въззивният съд правилно е приложил закона, като не са налице основания за исканата преквалификация на деянието, тъй като не е налице маловажност на случая, а наложеното му наказание не е явно несправедливо.
Служебният защитник – адв. И., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. В пледоарията си акцентира върху минималното количество наркотично вещество, което е намерено в дома на подсъдимия П., и оспорва анализа на кредитираните от инстанциите по същество свидетелски показания, като прави извод за недоказаност на обвинението за разпространение и държане с цел разпространение на инкриминираните наркотични вещества. Прави искане за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Намира, че предвид младата възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия, наложеното на същия наказание е прекомерно тежко.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 160 от 22.06.2018 г. по нохд № 130/2018 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия К. П. П. за виновен в това, че на 14.09.2017 г., около 15.00 часа в [населено място],[жк], пред блок № 350, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително разпространил високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо нетно тегло 0,89 грама, на обща стойност 5,34 лева, разпределена в два броя полиетиленови топчета, на лицето Г. Н. С., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 63, ал.1, т. 3, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия К. П. П. за виновен в това, че на 14.09.2017 г., около 17.10 часа в [населено място],[жк], блок № 16, вх. Г, ет. 1, ап. № 4, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение – марихуана, с общо нетно тегло 0,7 грама, на обща стойност 4,20 лева, разпределена в полиетиленови пликчета и сгъвки, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 63, ал.1, т. 3, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, предмет на престъпленията и разноските.
Горепосочената присъда е атакувана от страна на защитата пред Апелативен съд – София, по повод на което е образувано внохд № 952/2018 г. по описа на същия съд, приключило с въззивно решение № 439 от 12.11.2018 г., с което атакувания съдебен акт е бил потвърден изцяло.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
В жалбата, без да се сочи изрично поддържаното касационно основание, се излагат аргументи, които обуславят твърдение за нарушение на материалния закон в няколко насоки. Оспорват се правните изводи на въззивния съд, че П. е разпространил и е държал наркотични вещества, предназначени за разпространение, и се поддържа позицията, че правилната квалификация на деятелността на подсъдимия е по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, тъй като се касае за маловажен случай. Наред с това се иска приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, като от жалбата е видно, че не се прави ясно разграничение между “маловажен случай”– съгласно чл. 93, т. 9 от НК, и „малозначителност“ на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Оспорването на доказателствената обезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд, с изложени доводи за неправилно кредитиране и оценка на показанията на свидетелите Г. С. и Д. А., както и на протокола от действията по претърсване и изземване в дома на подсъдимия, сочи на твърдение за необоснованост на атакуваното решение. Предвид тази част от съдържанието на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ, и в частност искането за нова оценка на доказателствения материал по делото и установяването на нова фактическа обстановка, е необходимо да се направят някои уточнения относно въпросите, очертаващи не само пределите на проверка, но и правомощията на настоящата инстанция при произнасянето й.
При редовно разглеждане на делото /извън възможността по чл.354, ал.5, изр.2 от НПК/, касационният съд е съд по правото, с правомощия различни от тези на въззивните съдилища. Установяването на фактологията е в прерогативите единствено на инстанциите по същество. Касационната инстанция се произнася в рамките на установените от тях фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Това правомощие настоящата инстанция може да упражни само при релевирано касационно основание за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността по оценка на доказателствената съвкупност, а не и по отношение на такива за неправилен според атакуващата страна прочит на годно приобщените и обсъдени по правилата на НПК доказателства. В случая твърденията за невярна оценка на горепосочените доказателствени източници, защитата аргументира с доводи, които индикират на претенции за необоснованост на въззивния съдебен акт и не могат да бъдат предмет на проверка от настоящата инстанция, тъй като необосноваността не е сред касационните основания. С жалбата си касаторът не релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон във връзка с отказа на въззивния съд да приеме, че случаят е маловажен, като това оплакване е свързано и с искане за преквалификация на деянието.
Въз основа на приетите за установени фактически констатации, решаващите съдилища са квалифицирали деятелността на подсъдимия по чл.354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите за доказаност по несъмнен начин на елементите от състава на двете инкриминирани престъпления и в частност изпълнителното деяние - разпространил наркотични вещества по едното обвинение и съставомерната цел на държаните субстанции, а именно предназначението им за разпространение по другото обвинение. Безспорно установено от въззивната инстанция е, че подсъдимият е продал на свидетеля Г. С. – два броя полиетиленови топчета, обособени като дози и съдържащи марихуана, както и по категоричен начин е доказано, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху наркотичните вещества, намерени в дома му, които са били разпределени в няколко полиетиленови пликчета, поставени на различни места и обособени като дози/с оглед количеството на наркотичното вещество и опаковането им/.
Тези характеристики на предмета на престъпленията, преценени наред с информацията, получена от гласните и писмени доказателствени средства и от веществените доказателства, обуславят вярно направени изводи затова, че подсъдимият е разпространил и е държал с цел разпространение инкриминираните наркотични вещества.
Предвид гореизложеното, наведеният довод за маловажност на случая/ обобщено се сочи и за двете деяния/ в корелация с искането за преквалификация на престъпната деятелност, вменена на подсъдимия П., е безпредметно да бъде обсъждан. Разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК е приложима само при съставомерност по ал. 3 и ал. 4 на чл. 354а от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия казус.
Неоснователно се претендира приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Това искане на защитата, изтъкнато в жалбата и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, е изградено с доводи за малкото количество и ниската стойност на наркотичните вещества и с твърдението за наличието на инцидентни престъпни прояви на подсъдимия. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от спецификата на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения.Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. В случая малкото количество и ниската стойност на предмета на престъпленията - марихуана, не могат да се разгледат извън и независимо от степента на обществена опасност на конкретното деяние, която е завишена. Това е така с оглед мястото където е извършено разпространението на наркотичното вещество/беседката до 33-то ОУ/, непълнолетието на лицето на което е продадено наркотично вещество, при това не инцидентно, както и наличието на данни/макар и извън обвинението/ за продажба на наркотични вещества от подсъдимия на други непълнолетни лица. Същото така твърдението на защитата за изолираност на престъпните прояви на подсъдимия е неоснователен, тъй като не намира опора в установената по делото фактическа обстановка. Ето защо, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК.
В обобщение, контролираният съд не е допуснал нарушения на материалния закон.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция адв.И. отправя оплакване и за прекомерна тежест на наложените на подсъдимия наказания. Това възражение следва да се остави без коментар, защото е поставено на вниманието на ВКС в нарушение на чл.350, ал.1 от НПК - след изтичане на срока за обжалване. С жалбата не е реливирано касационно основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 439 от 12.11.2018 г., постановено по внохд № 952/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 4 въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|