3 Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 09.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 113 по описа за 2017 година. Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от ищцата – ответница по касационната жалба за допълване на решение № 204 от 12. 01. 2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на ВКС, I г.о., с което е отменено решение № 3418 от 27. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 299/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В молбата се твърди, че с в постановеното решение съдът не се е произнесъл по възражения на молителката, съдържащи се в отговора на касационната жалба и депозираната писмена защита, описани в двадесет и две точки. Иска се допълване на решението чрез произнасяне по тези възражения. В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът по молбата О. В. Б. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителката и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за допълване е неоснователна. Производството по делото е образувано по подадена от О. В. Б., чрез адв. И. К. Ч., касационна жалба против решение № 3418 от 27. 06. 2016 г. по в. гр. д. № 299/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, потвърждаващо изцяло решение № 84 от 14. 01. 2016 г. по гр. д. № 131/2015 г. на РС – Сандански, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А. Д. Д. против О. В. Б., че О. В. Б. не притежава учреденото му от А. Д. Д., с нотариален акт № 106, т. 1, рег. № 2538, д. № 100/2008 г. по описа на нотариус Е. Я., 1/10 идеална част от правото на строеж върху УПИ XI – 2798, в кв. 154 по плана на [населено място], с площ от 1324 кв.м., тъй като същото е погасено по давност в полза на А. Д. Д., като неупражнено в установения в чл. 67 ЗС срок и е отхвърлено направеното от ответника, при условията на евентуалност, възражение по чл. 72 ЗС, вр. чл. 298, ал. 4 ГПК, за извършени в имота подобрения. С определение № 297 от 18. 05. 2017 г. по гр. д. № 113/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение изцяло, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса може ли въззивният съд в решението си да се позове на присъда, за която твърди, че му е служебно известна, без същата да е искана и приета като доказателство по предвидения ред и в съответните процесуални срокове. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 204 от 12. 01. 2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на ВКС, I г.о. е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и е извършена преценка за правилността на същото в рамките на въведените от касатора касационни основания за неправилност (допуснати съществени процесуални нарушения - при прилагането на чл. 155 ГПК, както и предвид позоваването на неприети писмени доказателства и необсъждането на приети такива; необоснованост на фактическите изводи за непострояване на сградите в груб строеж; противоречие с материалния закон), същото е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. След като касационната инстанция се е произнесла по правилността на въззивното решение във всичките му атакувани части, т.е. по целия предмет на касационната жалба, то постановеното решение не е непълно. Неразглеждането в мотивите към решението на всички правни доводи на ищцата, изложени в отговора на касационната жалба и в писмената защита, не поражда непълнота на съдебния акт. Мотивите към решението, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение (диспозитива) не съставляват част от решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл.чл. 247 и 250 ГПК. От друга страна, съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите не води до непълнота на решението. Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че част от доводите, съдържащи се в молбата за допълване, касаят приключилата с определение по чл. 288 ГПК фаза по допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като засягат проблемите относим ли е поставеният от касатора въпрос към спора, обусловил ли е решаващите изводи на въззивния съд, дали същият е от значение при преценка основателността на иска, дали с поставяне на въпроса се прави опит да се въведат преклудирани възражения и да се подменят мотивите на въззивния съд и направени от ответника по иска възражения, дали въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или съответства на ТР № 1/2013 г., дали разглеждането му би било от значение за изхода на делото. Преценката на горните обстоятелства е извършена в производството по чл. 288 ГПК и не подлежи на ревизиране във фазата по разглеждане на касационната жалба. Друга част от доводите касаят разглеждане на спора по същество (засягат проблемите кои правно релевантни факти са доказани и въз основа на какви доказателства и кои не, кои възражения на ответника по иска са преклудирани и кои не са, допустимостта на служебно събиране на доказателства от съда и т.н.) и не е следвало да се обсъждат в мотивите към решението, тъй като касационната инстанция, в правомощията си на контролноотменителна такава и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, не е разгледала материалноправния спор по същество (не се е произнесла по основателността на иска), а е постановила връщане на делото за повторно разглеждане по същество от друг състав на окръжния съд. А обстоятелството, че отговорът на поставения въпрос и преценката на настоящата инстанция относно правилността на решението в неговата цялост не съвпада със становището на ищцата също не представлява непълнота на съдебния акт по смисъла на чл. 250 ГПК. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Д. (вх. № 730/23. 01. 2018 г.) за допълване на решение № 204 от 12. 01. 2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на ВКС, I г.о. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: