Р Е Ш Е Н И Е № 26 София 06.03.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2603 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 760 от 13.11.2019г. по касационната жалба на „Дей Енерджи” ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 408 от 1.04.2019г. по в.гр.д.№ 466 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пловдив, с което потвърдено решение № 4321 от 13.12.2018г. по гр.д.№ 14848/2018г. на РС Пловдив в частта, с която е уважен предявения иск по чл.344 ал.1 и ал.2 КТ, както и в частта, с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 КТ за сумата от 12 715лв., обезщетение за оставяне без работа за периода 25.04.2018г.-18.09.2018г., ведно със законната лихва от 11.06.2018г. и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 14 143лв. до 15 600лв., а е отменен акта на РС Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 КТ за сумата от 1 427.30лв./ разлика между 14 143лв. и 12 715лв./ и вместо това е постановено друго, с което е уважен и в тази част и са присъдени следващите се държавни такси и разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира всички направени по делото разноски. Обжалването на въззивния акт е допуснато на основание чл.280 ал.1 ГПК по въпроса : Как се определя каква е работата при сключен срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ и може ли съдът да тълкува разширително клаузата за срочност, като приеме, че тази работа не се изчерпва с работата, отговаряща на длъжността, на която работникът е нает, по който е констатирано противоречие с постановени решения по гр.д.№ 440/2015г.на ІV г.о., по гр.д.№ 4921/2016г.на ІV г.о., по гр.д.№ 2071/2008г.на ІІ г.о. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и желае тя да бъде уважена. Счита, че работата за която е сключен срочния договор е изпълнена. Работникът – и от обявата, по която е кандидатствал за работата, и от проведеното с него интервю и с оглед квалификацията си, е бил наясно за какъв срок се назначава. Към момента не е възможно да изпълнява каквато и да е било дейност, защото геодезическите дейности са приключени. Представя писмени бележки и списък за разноски в настоящето производство в размер на 4 047.90лв. Постъпили са писмени бележки от ответника Н., чрез процесуалния представител адвокат Р., с което потвърждава изразеното в отговора становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че съобразно посоченото в трудовия договор, същият следва да се определи като сключен за неопределено време, поради което прекратяването му на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ е незаконосъобразно. Желае въззивния акт да бъде потвърден.Претендира направените разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Съгласно чл.67, ал.1 КТ, трудовият договор може да бъде сключен като срочен или за неопределено време, като съгласно ал.2 на същият чл.67, за да се счита договора, сключен за неопределено време, следва в него да не е включена изрична уговорка за срок. Когато договорът е срочен, срокът на действието му трябва или да е точно определен, или да е определяем въз основа на други елементи от съдържанието му. Следва да бъде споделена съдебната практика, съдържаща се в горепосочените решения по гр.д.№ 440/2015г. на ІV г.о., по гр.д.№ 4921/2016г. на ІV г.о., по гр.д.№ 2071/2008г.на ІІ г.о., съгласно която при сключен срочен договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ /за довършване на определена работа/, срокът е определяем съобразно уговорената между страните работа, дефинирана по вид, обем и качество още към момента на сключването му. С реализирането на възложената работа се изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ и по силата на постигнатата договореност, трудовото правоотношение се прекратява. Доколкото срокът на договора е съществен елемент от същия, работникът следва да е наясно с времетраенето на трудовото му правоотношение. При неяснота или при наличие на възникнали спорове между страните, договорът /включително и този по чл.68 ал.1 т.2 КТ/ се тълкува по правилата на чл.20 ЗЗД, за да бъде изяснена действителната обща воля. По делото са установени следните факти: Между страните по делото е сключен на 6.10.2017г. трудов договор, по силата който ищецът е приел да изпълнява длъжността „геодезист” в предприятие „Дей Енерджи”ЕООД. Договорът е сключен на 6.10.2017г., с правно основание чл.68 ал.1 т.2 КТ – до завършване на определена работа. В срок на договора е посочено: „до приключване работа по проект „Жилга”./Касае се за соларен парк „Жилга”, находящ се в Република Казахстан, за който - видно от представения договор за строителни услуги, супервизия и контрол от 2.10.2017г. ответното дружество „Дей Енерджи”ЕООД е било наето за извършване на определени дейност от „Дей Енерджи”/. Ищецът е бил командирован неколкократно, с нарочни заповеди само за извършване на геодезически дейности по изграждане на фотовлаична централа през периодите: 15.10.2017г. - 13.11.2017г., 21.11.2017г. - 20.12.2017г., 9.01.2018г. - 7.02.2018г., 8.02.2018г.-8.03.2018г., 9.03.2018г.-7.04.2018г. Със заповед от 20.04.2018г., трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ - поради приключване на геодезическите дейности на обекта „Жилга”. С гласни доказателства /показанията на свидетеля Н., заемащ длъжността „мениджър геодезия”и участвал в конкурсната комисия при назначаването на ищеца/ е установено, че още при провеждане на интервюто, на ищеца е обяснено, че неговата работата ще изисква изпълнение на геодезически задачи на обект в Казакстан, като геодезическата част от работата ще приключи до към месец май 2018г. Според свидетеля работата е приключила по-рано, през месец април 2018г., когато всички занимаващи се с геодезическата част окончателно са се прибрали. Била е изградена геодезическа мрежа с местно предназначение, обслужваща обекта, проектирана е и е изпълнена вертикална планировка и е извършено трасиране. След като е приключила геодезическата, за изпълнение е останала само консултантска работа. Въззивният съд е приел уволнението на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ за незаконосъобразно, пред вид обстоятелството, че договорът между страните е сключен „до приключване работа по проект „Жилга”, без конкретизация, че се визира само геодезическата част от нея и с оглед наличните по делото доказателства, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение цялостната работа по проекта не е приключила. Въззивният съд е счел за ирелевантно за спора приетото от него, на основание чл.266 ал.2 т.3 ГПК, доказателство – споразумение от 21.12.2018г. към договор за строителни услуги, супервизия и контрол от 2.10.2017г., съгласно което към посочената дата „всички дейности и услуги, възложени на изпълнителя „Дей Енерджи”ЕООД” са „изцяло завършени и приети, съответно на 3.04.2018г. и 4.04.2018г., за което страните са съставили и подписали надлежни документи – Акт № 1 и Акт №2 за установяване на изпълнени видове работи”, пред вид липсата в сключения с ищеца договор на позоваване на договора от 2.10.2017г. и с оглед датата на представеното споразумение 21.12.2018г., от която следва извод, че на обекта „Жилга”е продължило извършването на дейности след прекратяване на трудовото правоотношение на 20.04.2018г. Имайки пред вид така изложените мотиви и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В конкретния случай работодателят, върху когото е доказателствената тежест, е установил, че към момента на сключване на договора /при първоначалното определяне на вида и обема на работата/ между страните не е съществувала неяснота. Установява се, че на 2.10.2017г. работодателят е сключил договор за извършване на строителни услуги, супервизия и контрол за соларен парк „Жилга”, находящ се в Република К.. Във връзка с необходимостта от изграждане на геодезическа мрежа с местно предназначение, обслужваща обекта, той е обявил в jobs.bg, че търси „геодезист, временна/сезонна работа/пълно работно време”/вж.обявата/. С гласни доказателства е установено, че по време на интервюто отново е било потвърдено, че се касае за работа с определен срок, че целта е изпълнение на геодезически задачи на обект в Казакстан, като работата ще е „до към месец май 2018г.” При тези условия, на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ, на 6.10.2017г.страните са сключили срочен трудов договор, по силата който ищецът е приел да изпълнява длъжността „геодезист”. Съгласно длъжностната му характеристика, основните му задължения са свързани с гоедизическа дейност:„самостоятелно или в екип извършване на полска или канцеларска работа, свързана с производствени задачи”,”да умее да работи с измервателна техника- тотална станция, нивелир,GPS”, да може да работи с конкретно посочена компютърна техника и „отлично специализиран софтуер за обработка на геодезически измервания”. При така установените безспорни факти, настоящият съдебен състав приема, че независимо, че в трудовия договор погрешно е написано, че срокът е до „приключване работа по проект „Жилга”, с оглед посоченото правно основание, квалификацията на ищеца и условията, при които е назначен, за него не е имало съмнение, че ще престира труда си именно като „геодезист” и че е назначен до приключване на изпълнението на геодезическите задачи. Целта на трудовия договор е престиране на работна сила и няма логика да се назначава работник без необходимост от полагане на труд съобразно неговата квалификация. В този смисъл не може да бъде споделена тезата на ответната страна, че договорът е сключен за неопределен срок, поради съществуваща неяснота за времетраенето му. Установен е и факта на приключване /поради изпълнение/ на уговорените геодезически дейности, поради което прекратяването на срочния трудов договор за определена работа на посоченото специфично основание по чл.325 ал.1 т.4 КТ е законосъобразно. Като е приел друго, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, с отхвърляне като неоснователни на предявените взаимно обусловени искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 408 от 1.04.2019г. по в.гр.д.№ 466 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пловдив и потвърденото с него решение № 4321 от 13.12.2018г. по гр.д.№ 14848/2018г. на РС Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от И. С. Н. ЕГН 80111165305 от [населено място], [улица] против „Дей Енерджи” ЕООД град Пловдив, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П., с адрес на управление: [населено място], за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ, със заповед № 4 от 20.04.2018г. и за нейната отмяна, на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, както й за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „геодезист”, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и за осъждане на ответника да му заплати, на основание чл.344 ал.1 т.3, във вр. чл.225 ал.1 КТ, сумата от 15 600лв., обезщетение за оставане без работа за периода 25.04.2018г.-18.09.2018г., ведно със законната лихва. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.