6 Р Е Ш Е Н И Е №52 гр. София, 28 март 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря............Марияна Петрова................и с участието на прокурора.....................Кирил ИВАНОВ...............................изслуша докладваното от Председателя нд № 1089 по описа за 2021 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения В. И. Г. за възобновяване на нохд № 1173/16г. на Варненски окръжен съд. Излагат се доводи, че осъденият не е знаел за влязлата в сила осъдителна присъда и за воденото срещу него наказателно производство, тъй като от 13г. живее в Гърция. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на касационния съд искането се поддържа от защитника на осъдения Г. – адв. Г., който изтъква, че в случая липсва недобросъвестно поведение от страна на осъдения, а заминаването му в чужбина не представлява укриване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането, предвид привличането на осъдения в качеството на обвиняем на досъдебното производство на 02.06.2005г. присъствено и с участието на защитник адв. П. К. от АК Варна. Осъденият моли искането да се уважи, като заявява, че не е знаел за воденото наказателно производство . Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 19 от 27.03.2017г., постановена по нохд № 1173/16г. на Варненски окръжен съд, подсъдимият В. И. Г. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е признал за невинни по същото обвинение подсъдимите С. С. П. и Д. С. С.. По протест на прокурор от Варненска окръжна прокуратура е образувано внохд № 290/17г. С присъда № 12 от 05.10.2017г. апелативният съд отменил първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия В. И. Г. и постановил нова, с която го признал за виновен в това, че на 13.12.2004г. в [населено място], обл. Варна в съучастие като съизвършител с Н. Д. Д. отнел чужди движими вещи – парична сума от 3000 лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“ ведно със СИМ – карта, на обща стойност 3220лв. от владението на П. М. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието. Със същата присъда на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК на В. Г. е било определено общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода по същото дело и нохд № 304/08г. по описа на районен съд Свиленград. В останалата част присъдата е потвърдена. Въззивната присъда не е обжалвана от страните и е влязла в законна сила на 21.10.2017г. За изпълнение на присъдата по нохд № 304/08г. на РС Свиленград е издадена ЕЗА от РП гр. Свиленград № Р -177/2008г. от 11.12.2008г. и осъденият Г. е бил обявен за международно издирване. Видно от писмо на МВР Дирекция Международно оперативно сътрудничество от 09.08.2021г., осъденият е бил задържан на 08.08.2021г. от служители на ГКПП Капитан Петко войвода и международното издирване е прекратено. Съпоставката на датата на задържане на Г. (която може да се приеме за достоверна такава за узнаване на постановената присъда на ОС Варна) и датата на подаване на искането за възобновяване на производството – 28.09.2021г. сочи, че то е подадено в рамките на предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно. В приложението на внесения по делото обвинителен акт е посочено, че В. Г. е с неустановен адрес. Първоинстанционното производство по отношение на него е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК. По същия процесуален ред е проведено и въззивното производство, след като апелативният съд е констатирал, че международното издирване не е дало резултат и подсъдимият не се намира на нито на известния по делото адрес, нито в арестите или затворите в Република България. Пред двете съдебни инстанции подсъдимият е бил представляван от назначения на ДП служебен защитник К. К. от АК Варна. От приложените по делото материали от досъдебното производство е видно, че то също е проведено задочно. В материалите са налични две постановления за привличане на В. Г. като обвиняем – от 03.10.2011г. и от 05.04.2012г. (л.38 и л.39 т.2 от ДП № 2257/04г. на 04 РПУ Варна). В постановленията е изрично отбелязано, че същите се предявяват на служебния защитник адв. К. К. при условията на чл.269, ал.3 от НПК. Протоколът за предявяване на досъдебното производство е връчен на служебния защитник на обвиняемия Г. - адв. К., също на основание чл.269, ал.3 от НПК. Твърдението на прокурора от ВКП, че В. Г. е привлечен присъствено в качеството на обвиняем на 02.06.2009г. в присъствието на защитник адв. П. К., не отговаря на действителното положение. Видно от приложеното на л.99, т.1 от ДП постановление за назначаване на защитник от 01.06.2009г., адв. К. е била назначена за служебен защитник единствено на обвиняемия Н. Д.. На дата 02.06.2009г. е изготвено едно постановление за привличане на обвиняем и то е на Н. Д. Д., което му е предявено лично и с участието на защитника му адв. П. К. от АК Варна (л.102 –л.103 от ДП № 2257/04г. на 04 РПУ Варна). Наличните материали от досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство сочат на несъмнен извод, че същото е било проведено задочно и осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно дело. Налице са предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото по отношение на осъдения В. И. Г.. Задочното производство е започнало на фазата на досъдебното производство, което съгласно чл.425, ал.2 от НПК предопределя връщането на делото за ново разглеждане на окръжната прокуратура в [населено място]. Тъй като към настоящия момент осъденият търпи общо наказание определено на основание чл.25 от НК с присъдата, подлежаща на отмяна по реда на възобновяването, касационният съд намери, че следва на основание чл.423, ал.4 от НПК да вземе по отношение на В. И. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“. С тази мярка за неотклонение ще се гарантира присъствието на осъдения при провеждане на наказателното производство. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 12 от 05.10.2017г., постановена по внохд № 290/17г. на Варненски апелативен съд в частта, с която подсъдимият В. И. Г. е признат за виновен по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода и относно приложението на чл.25 във вр. с чл.23 от НК. ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 19 от 27.03.2017г. по нохд № 1173/16г. на Варненски окръжен съд в частта, с която подсъдимият В. И. Г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1 от от НК. ВРЪЩА делото в отменените части на съдебните актове за ново разглеждане на окръжна прокуратура гр. Варна от фазата на досъдебното производство. ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ на В. И. Г.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :