Р Е Ш Е Н И Е №119 гр.София, 07.08.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 890/2010 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. К. С. С., С. И. Б., Б. Д. Д. и Ц. Х. В. са поискали с молба вх.№ 101487 от 14.04.2010 год. отмяна на влязлото в сила решение № 876/09 год. от 14.01.2010 год. по гр.дело № 2959/2007 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и на въззивното решение № ІІ-284 от 26.01.2007 год. по в.гр.дело № 131/2006 год. на Бургаския окръжен съд. Молителите представят и се позовават на писмо № 94-С-163(3) от 12.04.2010 год. на [община], получено от тях в отговор на молба от 05.06.2006 год. Поддържат, че съгласно цитираното писмо „намиращите се постройки в имоти № * с площ от * дка, № * с площ от * дка, № * с площ от * дка, № * с площ от * дка, № * с площ от * дка и № * с площ от * дка, находящи се в землището на [населено място], м.”Т.” са незаконни по смисъла на закона, тъй като са без одобрени инвестиционни проекти и за тях няма издадено разрешение за строеж”, както и че „постройките подлежат на забрана за ползване и премахване, като същите не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки”. Твърди се, че документът е ново писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство, което би обусловило други правни изводи, различни от направените с атакуваните с молбата за отмяна решения, които са били основани на убеждението на съдилищата, че върху имотите и било проведено мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ. Ответникът по молбата за отмяна Софийски университет „Св.К. О.” е на становище, че молбата е недопустима, а по същество неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна А. И. П., М. Н. К., Ц. Л. Ц., В. Й. К. и П. Й. К. са на становище, че молбата е допустима и основателна. Ответниците по молбата за отмяна Д. Т. Ц., Е. Т. Ц. и К. Т. М. чрез особения представител адв.В. И. К. са на становище, че молбата е неоснователна. Останалите ответници по молбата за отмяна не са ангажирали становище по нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима. Същата изхожда от заинтересувани страни и е подадена на 14.04.2010 год., т.е. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, който е започнал да тече от датата на получаване на представеното с молбата писмо изх.№ 94-С-163(3) от 12.04.2010 год. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: С решение № 876 от 14.01.2010 год. по гр.дело № 2959/2007 год. Върховният касационен съд, І г.о. е отменил въззивното решение № ІІ-284 от 26.01.2007 год. по гр.дело № 131/2006 год. на Бургаския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от СУ”Св.К. О.” отрицателни установителни искове за собственост върху имоти №*, № *, № *, № *, № * и № *, находящи се в землището на [населено място], Бургаска област, м.”Т.” и вместо това е уважил тези искове: а/ срещу М. К. С., К. С. С., К. С. С., М. З. Р. и М. К. К., като наследници на Г. Н. Т. – по отношение на имот № * с площ * дка/бивш имот пл.№ * в кв.*/; б/ срещу Р. Д. Д., П. Д. Д., Б. Д. Д., А. И. Т., Р. И. Т., П. И. П. и З. И. Т., като наследници на П. Д. К. по отношение на имот № * с площ * дка/бивш № */; в/ срещу С. И. Б. и С. И. Е., като наследници на Ж. Д. З. – по отношение на имот № * с площ * дка/бивш имот пл.№ * в кв.*/; г/ срещу Ц. Х. В. и В. Х. Х./К./, като наследници на Х. Х. К. – по отношение на имот № * с площ * дка/бивш имот пл.№ * от кв.*/; д/ срещу С. В. З., като наследник на В. Т. Д. – по отношение на имот пл.№ * с площ * дка; е/ срещу З. Н. Д., М. С. Т., И. А. Т. и Р. И. Т., като наследници на Н. Д. З. – по отношение на имот пл.№ * с площ * дка /бивш имот пл.№ * от кв.*/. С касационното решение е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 705 от 14.07.1999 год. по гр.дело № 724/1998 год. на Бургаския районен съд за отхвърляне на исковете на СУ”Св.К. О.”: а/ срещу Н. Г. Й., В. Н. Д., П. Н. Н., Ц. Х. В., В. Х. Х./К./, Л. В. Н., Д. Т. Ц., К. Т. М. и Е. Т. Ц., като наследници на В. Н. Ц. – по отношение на имот пл.№ * с площ * дка/бивш имот пл.№ * от кв.*/; б/ срещу Х. М. Х., Я. Т. П., Т. Т. П. и М. М. Х., като наследници на Т. Т. П. – по отношение на имот пл.№ * с площ * дка/бивш имот пл.№ * от кв.*/; в/ срещу С. П. Д., А. Т. А., З. Д. З., С. Д. И., Х. И. П. и А. И. П., като наследници на Д. Г. Ж. – по отношение на имот пл.№ * с площ * дка/бивш имот пл.№ * в кв.*/; г/ срещу Л. П. М., К. А. М., П. А. М. и М. Х. М., като наследници на А. Х. Т. – за имот пл.№ * с площ * дка/бивш имот пл.№ * в кв.*/. С касационното решение е прието, че по отношение на имоти №№ *, *, *, * и * са били налице пречки за реституция по чл.10б ЗСПЗЗ, тъй като върху тях е било осъществено мероприятие – застроени са изцяло или частично със сгради, които се ползват от СУ”Св.К. О.”. Прието е, че разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ не изисква законност на застрояването, а такова изискване не съдържа и § 1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Посочено е, че чл.10б ЗСПЗЗ касае не само държавните земи, но и всички земи собственост на други юридически и физически лица към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, върху които на практика след включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации са били осъществени мероприятия на държавата. Прието е и че е без значение дали земеделските земи са били юридически отчуждени за реализиране на някакво мероприятие – пречка за реституция по чл.10б ЗСПЗЗ е налице при осъществено каквото и да е мероприятие на държавата, независимо дали имотът въобще е бил отчужден или не. В случая е прието, че такова мероприятие е изградена почивна база на държавния университет. По отношение на имот пл.№ */бивш пл.№ * от кв.*/ е прието, че ответницата по иска С. В. З. не е представила никакви доказателства за собственост – нито решение на Поземлена комисия-С. за възстановяване на собствеността на наследниците на В. Д., нито констативен нотариален акт въз основа на решение на ПК. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да станат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. Представеното с молбата за отмяна писмо № 94-С-163(3) от 12.04.2010 год. на [община] до молителката С. И. Б. няма характер на ново писмено доказателство, което да установява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От съдържанието на писмото е видно, че е изготвено във връзка с подадена от Б. молба от 06.04.2010 год. по повод предходни молби с вх.№ 94-С-163 от 05.06.2006 год., като било констатирано, че намиращите се в имоти № * с площ * дка, № * с площ * дка, № * с площ * дка, № * с площ * дка, № * с площ * дка и № * с площ * дка в м.”Т.”, землището на [населено място] постройки „са незаконни по смисъла на закона, тъй като са без одобрени инвестиционни проекти и за тях няма издадено разрешение за строеж”. Посочено е, че постройките не съответстват на П. и правилата и нормативите, действали към момента на тяхното извършване, както и на правилата и нормите на ЗУТ и че не са налице условията за приложимост на § 16, ал.1 ЗУТ. Писмото съдържа отказ да бъде издадено удостоверение за търпимост на постройките, намиращи се в посочените имоти, като е посочено, че същите постройки подлежат на забрана за ползване и премахване и че не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Посочено е още, че следва да бъде сезиран началникът на ДНСК за предприемане на мерки по премахване на тези постройки по реда на чл.225 ЗУТ. Въпросът за законността на постройките в процесните имоти не е новооткрито обстоятелство по делото, доколкото е бил предмет на изследване в т.ч. и чрез технически експертизи, заключенията на които са послужили на районния съд, а и на въззивната инстанция, като едно от основанията за отхвърляне на предявените от СУ”Св.К. О.” отрицателни установителни искове за собственост. Този въпрос е коментиран и в атакуваното с молбата за отмяна решение № 876/09 от 14.01.2010 год. на ВКС, І г.о., в което, както се посочи, е прието, че разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ не изисква законност на застрояването, нито такова изискване се съдържа в § 1, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ, а осъщественото мероприятие – изградена почивна база на държавния университет се явява пречка за земеделската реституция, независимо дали имотът въобще е бил отчужден или не. Следва да се има предвид, че след постановяване на атакуваното касационно решение, което е по реда на чл.218и ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК, Върховният касационен съд се е произнесъл с редица решения по реда на чл.290 ГПК, съставляващи задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с които се приема, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство /срвн., напр.решение № 310 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 424/2009 год., решение № 865 от 23.06.2011 год. по гр.дело № 1533/2009 год. и решение № 329 от 11.10.2011 год. по гр.дело № 1277/2010 год. на І г.о./. Според цитираните решения, разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В обобщение, представеното с молбата за отмяна писмо № 94-С-163(3) от 12.04.2010 год. на [община] не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което да удостоверява новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото и да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваните решения и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. С., С. И. Б., Б. Д. Д. и Ц. Х. В. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила решение № 876/09 от 14.01.2010 год. по гр.дело № 2959/2007 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и решение № ІІ-284 от 26.01.2007 год. по в.гр.дело № 131/2006 год. на Бургаския окръжен съд. Да се изплати на адв.В. И. К. от С. адвокатска колегия, особен представител на Д. Т. Ц., Е. Т. Ц. и К. Т. М., сумата 850/осемстотин и петдесет/лева по внесения от молителите по сметката на ВКС на 14.12.2012 год. депозит. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/