4 Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр. София, 11.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1126 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.1, т.2 и ал.2 ЗМТА. Образувано е по предявени от К. Г. Б. срещу „Аркейдия” ЕООД, [населено място], искове с правно основание чл.47, ал.1, т.2 и ал.2 ЗМТА за прогласяване нищожност, съответно за отмяна на арбитражно решение от 18.12.2017г. по в.а.д.№ 44778/2016г. на Арбитражен съд при „Сдружение за правна помощ и медиация”. С арбитражното решение ищецът е осъден да заплати на „Аркейдия” ЕООД, [населено място], сумата от 741,45 евро, представляваща дължима за календарната 2015г. индивидуална сума за поддръжка на общите части на[жк], София, с административен адрес: [населено място], ул. „197”, № 9-25, от която 644,18 евро- главница и 97,27 евро неустойка за периода от 01.01.2016г. до 30.05.2016г., ведно със законна лихва от депозирането на исковата молба – 02.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът иска прогласяване на нищожността на арбитражното решение, тъй като се поддържа, че е потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което спорът е неарбитрируем. Излагат се съображения, че същият е собственик на жилище, което не се ползва за търговска дейност, и не ползвал услуга във връзка с търговска или професионална дейност. Иска се и отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, поради липса на арбитражно споразумение. Ищецът сочи, че взетите решения от общото събрание не са на етажната собственост, в която се намира жилището му. Излагат се съображения, че етажната собственост може да включва само сграда или вход, но не и „обединение от сгради”. Оспорва се законосъобразността на взетите решения на етажна собственост „Витоша парк”, с оглед начина на свикване на общото събрание на собствениците, като се поддържа и липса на необходимото мнозинство за взимане на решенията. Твърди се, че липсват доказателства, реално да са извършени услугите, за които се претендира заплащането. Налице и позоваване на нарушаване на принципите за законност, за равенство на страните, за състезателност в процеса и за дирене на обективната истина. Претендират се направените разноски по делото и на разноските в арбитражното производство. Ответникът, „Аркейдия” ЕООД, [населено място], моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Арбитражното решение е връчено на ищеца на 22.01.2018г., поради което заведения на 02.04.2018г. иск за отмяна на решението е предявен в тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Арбитражният съд е извел своята компетентност въз основа на съдържаща се арбитражна клауза в чл.4 от анекс от 01.01.2015г. към договора от 01.01.2013г. за поддръжка на общите части на копмлекс ”Витоша парк”, [населено място], сключен между Управителния съвет на Етажна собственост „Витоша парк” и ищеца по арбитражното дело – „Аркедия” ЕООД. Посочено е, че чл.3.1.3 от договора, определящ начина на плащане на договора, дава право на дружеството – изпълнител да събира дължимите по закон от собствениците към етажната собственост суми, а съгласно чл.5.2 от договора, изпълнителят може да търси тези суми от всеки един от собствениците по реда на действащото законодателство. Според арбитражния състав, Управителния съвет има мандат от Общото събрание на собствениците да сключи договор за поддръжка на общите части на сградата с „Аркейдия” ЕООД при условия, каквито намери за добре, а от друга страна, заплащането на таксите представлява задължение по закон на собствениците. Предоставянето на мандат на „Аркейдия” ЕООД от Управителния съвет на Етажната собственост за сключване на договора за поддръжка на общите части и на арбитражното споразумение като процесуален договор, инкорпориран в чл.4 от анекса от 01.01.2015г. към договора за поддръжка на общите части, се извежда от взети решения на Общото събрание на етажните собственици на[жк]на 18.09.2012г. и на 10.12.2013г. С решение № 8 от 18.09.2012г. на посочената етажна собственост е прието „Управителният съвет на етажната собственост да проведе преговори и сключи договор за поддържа и управление на общите части в комплекса с „Аркейдия” ЕООД”. Съгласно решение № 2 от 10.12.2013г. на етажната собственост, „Общото събрание делегира на Управителния съвет правата и задълженията за предприемане на всякакви законови мерки за събиране на вземания на етажната собственост към дружеството „Аркейдия” ЕООД, включително чрез завеждане на съдебни дела”. На 01.01.2015г. е сключен анекс към договора от 01.01.2013г. за поддръжка на общите части в комплекс „Витоша парк”, в чл.4 от който е предвидено, че страните по договора ще решават споровете, възникнали при неговото изпълнение, тълкуване и приложение чрез преговори до постигане на взаимно споразумение, а при непостигане на такова ще отнесат спора си за решаване пред арбитражен съд София при Сдружение за правна помощ и медиация, съобразно неговия правилник. Ищецът е собственик на апартамент В4-18, находящ се в [населено място], ул. 197, 021,вх. В, ет.4. При така установената фактическа обстановка, основателно е твърдението на ищеца за неарбитрируемост на спора и за липса на арбитражно споразумение, обосноваващо наличието на правораздавателна власт по отношение на арбитражния съд. Предмет на арбитражното решение са задължения на етажен собственик за заплащане на възнаграждение на търговското дружество, между което и етажните собственици чрез УС на ЕС е сключен договор за услуга – поддържане на общите части на Етажната собственост, както и на неустойка за забава. Предявените в арбитражното производство искове не са основани на задължението на всеки етажен собственик по отношение на етажната собственост да заплаща суми за поддържане на общите части, произтичащо от възникналата особена съсобственост между тях по отношение на общите части и уредено с изрични законови разпоредби. За източник на задължението е посочен сключения между етажните собственици чрез УС на ЕС и търговското дружество договор, по който се предоставят услуги на етажните собственици срещу възнаграждение. Съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Доколкото безспорно е установено, че получаването на услугата по договора не е свързано с осъществявана от К. Б. търговска или професионална дейност, с атакуваното арбитражно решение е налице произнасяне по потребителски спор, който на основание чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, поради което арбитражното решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА. Арбитражно споразумение по см. на чл.7 ЗМТА представлява писмено съгласие на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно споразумение, като арбитражната клауза може да бъде инкорпорирана в друг договор или отделно споразумение. За сключването на процесуалния договор в настоящия случай не е предоставен мандат на Управителния съвет от Общото събрание на етажната собственост. С решенията на Общото събрание на ЕС единствено се възлага на УС сключване на материалния договор за поддръжка на общите части и събиране на вземанията по него „чрез завеждане на съдебни дела”. Липсва обаче взето решение от ОС на ЕС споровете, относно изпълнението на договора за поддръжката на общите части, да се разрешават от арбитраж. По арг. на чл.7 ЗМТА, подобно решение на ОС на ЕС следва да бъде само изрично. Независимо от това, в настоящия случай, въз основа на конкретното съдържание на решенията на ОС на ЕТ не може да бъде изведена воля на ОС на ЕС за делегиране на права на УС на ЕС за сключване с дружеството – изпълнител на арбитражното споразумение, представляващо процесуален по своя характер договор. Предвид изложеното, арбитражно споразумение, инкорпорирано в чл.4 от анекса от 01.01.2015г. към договора за поддръжка на общите части, не обвързва етажните собственици. С оглед изложеното по-горе, арбитражното решение следва да бъде прогласено за нищожно, на основание чл.47, ал.2 ЗМТА вр. чл.19, ал.1 ГПК и пар.13,т.1 на ДР на ЗЗП, като предвид уважаването на главния иск, настоящият състав не се произнася по евентуалния иск за отмяна на решението по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 814,01 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото и арбитражното производство. Неоснователно е възражението на ответника по иска, че направените в арбитражното производство от ищеца по настоящото дело разноски не следва да му бъдат присъдени, тъй като двете производства са отделни и самостоятелни. Съгласно т.3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия - първият е производството пред арбитражния съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл.47 ЗМТА пред държавния съд. Ето защо, при развитие на втория стадий, държавният съд може да се произнесе и относно отговорността за разноските в арбитражното производство, ако прогласи нищожността на арбитражното решение или отмени същото при липса на основание за връщане на делото на арбитража за ново разглеждане, с оглед обусловеността на отговорността за разноските от крайния изход на спора за компетентността на арбитражния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл.47, ал. 2 ЗМТА, арбитражно решение от 18.12.2017г. по в.а.д.№ 44778/2016г. на Арбитражен съд при „Сдружение за правна помощ и медиация”. ОСЪЖДА „Аркейдия” ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], ул.”197”, №25, да заплати на К. Г. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски за арбитражното производство и за производството по чл.47 ЗМТА в размер общо на 814,01 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.