Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 164        гр. София, 26. 05. 2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                       ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря  ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 802/2009 година   Производството е по чл.293 от ГПК. С определение № 831 от 03.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на „Т. к. Виктория” ООД,на решение № 14 от 12.01.2009 г. по гр. д № 665/2008 г. по описа на П. окръжен съд, с което е отменено решение на П. районен съд, с което се приема за установено, че касаторът има право да изкупи правото на собственост по договор за покупко-продажба на общински имот от 31.10.2007 год., сключен между О. П. и Е. и Г. К. , върху имот, представляващ 41218/88800 идеални части от УПИ *търговия, целият с площ от 888 кв.м., кв. 142 по плана на гр. П. за цена от 14 784 лева. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по материално правен въпрос, свързан с приложното поле на чл.33 от ЗС относно това кога възниква правото на изкупуване при продаден на трето лице съсобствен имот. В решение № 1* от 28.11.2008 год.на II ГО на ВКС,решение № 29 от 21.02.1995 год.по гр.д. № 888/1994 год., IV ГО, ВКС, решение № 2390/30.11.1966 год. по гр.д. № 1666/66 год. на I ГО, ВКС и решение № 2639/02.11.1973 год. по гр.д. № 1944/1973 год. на ВКС,І Г. О. се разглеждат хипотезите относно самостоятелното съществуване на земя, върху която е изградена сграда. Не съществува законова пречка собственик на постройката в дворно място да не бъде собственик на идеална част от дворното място. В чл. 38 от ЗС е посочено, че дворното място е една от общите части на етажната собственост, но това не означава, че етажната собственост не може да се учреди без него. В обжалваното въззивно решение е прието,че касаторът „Т. к. Виктория” ООД е собственик на 4440/8880 идеални части от УПИ *търговия ,целият с площ от 888 кв.м., кв. 142 по плана на гр. П.. Останалите идеални части са собственост на О. П. . С договор от 31.10.2007 год., сключен между О. П. и Е. и Г. К. , е прехвърлено право на собственост върху 41218/88800 идеални части от УПИ *търговия ,целият с площ от 888 кв.м., кв. 142 по плана на гр. П. за цена от 14 784 лева.становено е по делото, че право на собственост върху самостоятелни обекти от сградата имат касаторите, ответниците и трето неучастващо в процеса лице. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно и законосъобразно въззивното решение. Когато се твърди, че е налице право на изкупуване, следва да се установи, че касаторът е съсобственик с друго лице на процесния имот. Другият съсобственик, съгласно действащия материален закон ,е длъжен да предложи имота на съсобственика си на действително договорената цена и ако същият откаже да го купи, то съсобственика може да го продаде на трето лице. Предложението и отказът трябва да са направени на действително договорената цена. Ако имотът не е предложен на съсобственика или не е предложен на действително договорените условия, тогава за съсобственика възниква правото да предяви иск да изкупи имота при договорената цена. Това право следва да се упражни в двумесечен срок от продажбата. Нормата на чл. 33 от ЗС дава право на съсобственика да бъде предпочетен при продажба на идеална част от друг съсобственик на трето лице, чуждо на съсобствеността. Искът е конститутивен и с уважаването му се реализира едно потестативно право, защото се упражнява с изявление от непоканения непродаващ съсобственик и има за последица настъпването на правна промяна. Потестативното право се характеризира с това, че е вторично и предполага наличието на друго субективно право или правоотношение. Преобразуващото право не възниква или се погасява, ако не съществува или се погаси основното правоотношение. Следователно, за да се уважи искът за изкупуване на съсобствен имот следва да се установи, че е налице съсобственост, тоест собственост между две физически или юридически лица. Ако имотът е собствен между повече лица, той има друг статут, по отношение на който се прилагат разпоредбите на чл.38 от ЗС и следващите. За да постанови обжалваното въззивно решение, П. рджишкият окръжен съд е приел,за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че процесният имот, представялващ УПИ *търговия, целият с площ от 888 кв.м., кв. 142 по плана на гр. П. е съсобствен между касатора и община П.. О. П. е продала своите идеални части от урегулирания поземлен имот на ответниците по жалбата, които притежават индивидуални обекти в сградата и идеални части от правото на строеж върху процесния недвижим имот срещу залащане на цена от 14 784 лева. Съдът е приел за безспорно установено, че община П. не е предложила на съсобственика си правото да изкупи процесния имот на обявената продажна ценастановено е, че освен касатора и ответнците, собственици на индивидуален обект в построената сграда са и трети, неучастващи в процеса лица. При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск за установяване, че ищцовото дружество има право да изкупи правото на собственост върху продадените идеални части за цена 14 784 лева, е неоснователен,тъй като теренът, върху който има посторена сграда с отделни обекти, принадлежащи на различни лица, има обслужващ характер. Между собствениците на отделните обекти в сградата възниква етажна собственост по отношение на общите й части, които имат акцесорен характер и за тях не се прилагат разпоредбите на чл. 33 от ЗС. И тъй като при етажна собственост общите части не могат да се делят, нито да се прехвърлят отделно от обектите, към които принадлежат, то по аргумент от чл. 38 от ЗС дворното място е обща част и идеалните части, съответстващи на всеки от самостоятелните обекти, се прехвърлят заедно със собствеността върху тези обекти. И след като земята има обслужващ характер, всеки собственик може да продаде своята идеална част, без да се прилага разпоредбата на чл. 33 от ЗС. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно материалния закон, поради това, че не е съобразил , че сградата може да бъде в режим на етажна собственост, но земята да не е с такъв режим;не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната цялост и поради това съдът е направил необоснован извод за неоснователност на иска. Моли се за отмяна на решението и за решаване на спора по същество. Касационните оплаквания са неоснователни. За успешното провеждане на иска за изкупуване на съсобствен имот по чл.33 от ЗС,е необходимо от една страна да се установи,че ищецът е съсобственик на продадения имот и че не е бил поканен да купи или му е предложен при привидни уговорки. При напълно изяснена фактическа обстановка и цялостен анализ на доказателствата по делото, П. окръжен съд е постановил правилно и законосъобразно решение. В тази връзка ищцовата страна, която носи доказателствената тежест за установяване на факта, че процесния имот е в режим на съсобственост, не е доказала по безспорен начин това. От събраните по делото доказателства се установява, че върху урегулиран поземлен имот УПИ *търговия, целият с площ от 888 кв.м., кв. 142 по плана на гр. П. има построена триетажна масивна сграда с отделни обекти, които са собственост на касатора, ответниците по жалбата и трето неучастващо в процеса лице. Правилно въззивният съд е приел, че земята е изгубила своята самостоятелност след като върху нея има посторена сграда. След реализиране на правото на строеж земята обслужва ползването на сградата по предназначение и вече има обслужващ характер. В построената сграда има множество самостоятелни обекти, които принадлежат на повече от две лица. Тези самостоятелни обекти са със съответна идеална част от правото на строеж върху земята- предмет на делото. А всеки от собственците може да поиска придобиване на част от земята, съответна на правото на собственост. Съгласно чл. 40 от ЗС собствениците на отделни обекти в сграда етажна собственост притежават съответни идеални части от общите част, които са съразмерни на притежаваното от тях. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 33 от ЗС са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. При този изход на спора касатора следва да заплати направените разноски пред настоящата инстанция от ответниците в размер на 850 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.       Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14 от 12.01.2009 г. по гр. д № 665/2008 г. по описа на П. окръжен съд. ОСЪЖДА „Т. к. Виктория”ООД със седалище и адрес на управление- гр. П.,ул.”П”№ 13,представлявано от управителя Г. И. К. да заплати на Е. И. К. и Г. Т. К. и двамата от гр. П.,ул.”Й”№ 2 Б направените разноски в настоящата инстанция в размер на 850/осемстотин и петдесет /лв. Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: