Р Е Ш Е Н И Е № 321 гр. София, 30 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Бумбалова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1500 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения А. А. Ю. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 25/11 г. и изменяване на въззивно решение № 27 от 23.03.2011 г. на Търговищкия окръжен съд. Искането се основава на съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е ограничил правото на защита, осъждането е незаконосъобразно, а наложеното наказание е явно несправедливо. Предвид това осъденият настоява наказанието лишаване от свобода да се замени с пробация, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа искането. Акцентира върху добрите характеристични данни, високото образование и семейните задължения на осъдения Юдеинов. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че не е налице поддържаното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 4 от 10.01.2011 г. по н. о. х. д. № 480/2010 г. Районният съд – гр. Попово е признал подсъдимия А. А. Ю. за виновен в това, на 18.12.2010 г. в гр. Попово, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление (НП № 1025 от 25.10.2010 г., в сила от 17.11.2010 г.) да е извършил такова деяние – да е управлявал л. а. „БМВ-730” с рег. № 530НД34 без свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК му е наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. С въззивно решение № 27 от 23.03.2011 г. Търговищкият окръжен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК и е оправдал подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. По делото липсват данни съдът да не е осигурил възможност на осъдения да участва във въззивното производство лично и да бъде подпомаган от упълномощения защитник. Според съдебния протокол те не са се явили в съдебното заседание, проведено на мястото, на датата и в часа, за които надлежно са били призовани. Отбелязването в протокола, че защитникът е бил служебно назначен, докато всъщност е бил упълномощен, представлява несъответствие, което по естеството си не може да засегне правото на защита на осъдения Ю.. Доводите, с които се подкрепя нарушение на материалния закон поради несъставомерност на деянието също са неприемливи. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Делото е решено при фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а те включват и отразеното от прокурора, че осъденият е управлявал моторното превозно средство след като вече е бил лишен от това право по административен ред. Въз основа на тях съдът е приел, че умисълът на дееца е обхващал и посоченото фактическо обстоятелство, поради което материалният закон не е бил нарушен. Търговищкият окръжен съд е споделил позицията на първоинстанционния съд за наказанието, съобразявайки всички значими и доказани по този въпрос обстоятелства. Адекватно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства за личността (неосъждан, със семейство и малолетно дете, за което полага грижи), но не е пренебрегнал и останалите данни, характеризиращи в негативен аспект осъдения като водач на моторно превозно средство, който многократно е бил наказван за нарушения на правилата за движение по пътищата. Въззивният съд е отделил достатъчно внимание и на поисканото намаляване на наказанието чрез замяна на лишаването от свобода с по-лекото по вид наказание пробация. Отхвърлил го е с убедителни съображения, тъй като не е констатирал многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, респективно една от кумулативно посочените предпоставки за приложението на чл. 55 НК. С оглед на това Върховният касационен съд не счита, че е изправен пред случай на явна несправедливост на наложеното наказание. То съответства на тежестта на престъплението и силата на останалите релевантни обстоятелства, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Предвид липсата на основание, изтъкнато от осъдения, искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Ю. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 25/2011 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: