О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                     № 50     София, 04.02.2010 г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на  втори февруари  две хиляди и десета година в състав:                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                         ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                    След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№735/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното: Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Ц. С. от гр. К. срещу определение №863/18.09.2009 год. по ч.гр. д. №292/2009 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.05.2009 год., постановено по гр.д. № 264/2008 год. на Районен съд гр. К., с което е върната подадената от К. Ц. С. въззивна жалба, постъпила срещу решение №46/21.04.2009 год. по гр.д. № 264/2008 год. по описа на ПК гр. К., поради просрочие. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Въз основа на представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като процесуално правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК/ отм./ може да бъде уточнен този относно началният момент, от който следва да се брои срока за обжалване на постановеното в условията на бързо производство решение при условие, че решението е било връчено на страната със съобщение на дата , различна от тази, на която същото е било постановено и която съвпада с деня посочен от съда в последното по делото заседание като дата на която ще обяви решението си съгл. чл. 315,ал.2 ГПК. Като основание за касационно обжалване на въззивното определение,частният жалбоподател е посочил това по чл. 280,ал.3 ГПК като е развил съображения,че отговорът по визирания процесуалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът по частната жалба - О. „М” в писмен отговор по делото оспорва по частната касационна жалба по отношение на нейната допустимост . Навежда довод, че първоинстанционният съдебен акт е разпореждане, а не определение, поради което не попада в хипотезата на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК и въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Излага съображения, че не е налице визираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, както и такива по съществото на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са възраженията относно това, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, доколкото потвърждава разпореждане, а не определение на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 279 ГПК разпоредбите на чл. 274-278 ГПК, които регламентират обжалването на определенията на съда се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Налице е и посоченото основание за допускане на касационното обжалване на определението. Визираният процесуално правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане с обжалваното определение е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото / осн. по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/, доколкото се касае до тълкуването и приложението на нови процесуални норми по които липсва формирана съдебна практика . С оглед на това, касационното обжалване на определението следва да бъде допуснато. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Първоинстанционният съд е разгледал и постановил решение по правния спор, с който е бил сезиран, при условията на Глава „Двадесет и пета” – бързо производство. В последното по делото заседание съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 315,ал.2 ГПК е обявил, че ще се произнесе с решение на 21.04.2009 год. Решението е било обявено на тази дата, като в него е посочено , че „подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд , в двуседмичен срок от днес”. Препис от решението е връчен на жалбоподателя на 24.04.2009 год. като в съобщението е посочено, че решението подлежи на обжалване, така както е посочено в него. Жалбата на К. Ц. С. е подадена в Кубратския районен съд на 08.05.2009 год. С въззивното определение е прието, че същата е просрочена, доколкото срокът за обжалване в случая е започнал да тече от датата, на която решението е обявено , както е посочено в самото него. Тези изводи не могат да бъдат споделени. Действително разпоредбата на чл. 315,ал.2 ГПК изрично сочи, че срокът за обжалване започва да тече от деня, в който съдът в съдебно заседание посочи, че ще обяви решението си. Смисълът на тази разпоредба е, че решението с мотивите се обявява, респ. препис от него се връчва/ съгласно изискването на чл.7,ал.2 ГПК / на страните в открито съдебно заседание. При това положение е логично срокът за обжалване да тече от датата на обявяване на решението, доколкото от тази дата неговото съдържание е станало известно на страната. В случая обаче решението е било известено на страна в един по- късен момент, когато със съобщение му е бил изпратен препис от него. Да се приеме, че въпреки това срокът започва да тече от датата на обявяване на решението, означава срокът за обжалване в тези случаи на практика да бъде по - къс от законоопределения двуседмичен срок и страните по дела, разглеждани при условията на бързото производство, да се поставят в неравностойно положение спрямо страните по дела, които се гледат по общия процесуален ред / чл. 259,ал.1 ГПК/, което не може да бъде целта и смисъла на закона. В случая, доколкото препис от решението е връчен на страната със съобщение , следва да се приеме, че срокът започва да тече от датата 24.04.2009 год. и изтича на 08.05.2009 год., когато е била подадена и въззивната жалба. Следователно същата е в срок и следва да бъде администрирана за разглеждането и от въззивната инстанция. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил едно неправилно определение, което подлежи на отмяна. Мотивиран от горното,Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №863/18.09.2009 год. по ч.гр. д. №292/2009 год. на Разградския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №863/18.09.2009 год. по ч.гр. д. №292/2009 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.05.2009 год., постановено по гр.д. № 264/2008 год. на Районен съд гр. К. и връща делото на този съд за администриране на подадената от К. Ц. С. въззивна жалба. Определението не подлежи на обжалване .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: