Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа

Р Е Ш Е Н И Е

№ 256

гр. София, 12.12.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на десети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1246/2013 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - С.”, [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 535 от 04.12.2012 г. по гр. дело № 1345/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответницата В. Г. И. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С въззивното решение е отменено изцяло решение № 906 от 27.09.2012 г. по гр. дело № 2303/2012 г. на Великотърновски районен съд и е постановено решение за уважаване на предявените от В. Г. И. срещу „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - С.”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2130 лв., като са присъдени разноски в полза на ищцата в размер на сумата 270 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че основанието за уволнение на ищцата от длъжността „отчетник уреждане на застрахователни полици” – офис Велико Т.” в С., което работодателят е посочил в заповед № 38/27.03.2012 г. – съкращаване на щата не е било налице, налице е било закриване на част от предприятието. Направен е извод за извършване на уволнението на несъществуващо основание, което го прави незаконосъобразно.
С определение № 552 от 07.05.2013 г. на ВКС, ГК, състав на ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следния правен въпрос: „При две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и ако и двете са осъществени, работодателят има ли право на избор, кое от двете да посочи, като основание в заповедта и допустимо ли е въззивният съд да промени волята му и да приеме наличие само на непосоченото основание, като мотив за отмяна на уволнението ?”. ВКС в настоящият си състав по цитирания въпрос споделя практиката, формирана в решение № 75 от 10.02.2011 г. по гр. дело № 619/2010 г. на състав на ВКС, ГК, ІV о. Съгласно разрешенията, приети в него при премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение първо КТ, „закриване на част от предприятието” или прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 , предложение второ КТ, „съкращаване на щата”, като изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността извършвана в него.
Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
Въззивното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. За да мотивира незаконността на процесното уволнение, окръжият съд е приел, че закриването на част от предприятието е действителното основание, осъществено от работодателя, което изключва наличието на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ – съкращаване на щата, като основание за уволнение, респективно възможността кооперацията да го приложи, за да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Предвид приетите правните разрешения ВКС в настоящият си състав намира доводът, че не е налице реално съкращаване на щата за неоснователен. Със заповед № 236 от 01.02.2012 г. на председателя на С. са закрити офисите в [населено място], [населено място] и [населено място], като е разпоредено числящите им се Д. да се доставят в [населено място], ет. 19 на сградата на К.. Закриването на офисите, включително този, в който е работила ищцата – офис Велико Т. има за последица премахване на щата към тях, респективно процесната щатна длъжност. Поради това следва да се приеме, че уволнението е реализирано на посоченото в заповед № 38/27.03.2012 г. основание – съкращаване на щата. С извършването му работодателят не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като видно от доказателствата по делото към момента на връчване на предизвестието - 01.03.2012 г., към който момент се преценяват предпоставките за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата не е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност. Съгласно задължителната съдебна практика достигането на волеизявлението на работодателя по чл. 328, ал. 1 КТ с връчване на предизвестието на работника или служителя е момента, към който се преценява спазването на предварителната правна закрила, включително съдържащата се в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ /решение № 559/09.07.2010 г. по гр. дело № 650/2009 г. на ВКС, ІV г.о./. Възражението по чл. 329 КТ не релевира основание за отмяна на уволнението, тъй като същото не е въведено с исковата молба, оспорване на уволнението по надлежния ред е налице само при въведен довод по чл. 329 КТ в исковата молба /в този смисъл са разрешенията, приети в задължителната съдебна практика, решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г. и решение № 237/09.07.2012 г. по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о./. При тези обстоятелства следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, поддържани в касационната жалба, поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК същото решение трябва да се отмени и спорът да се реши от състава на Върховния касационен съд, като исковете бъдат отхвърлени. При този изход на делото, ответницата по касация следва да заплати на касатора 802.60 лв. разноски, от които 652.60 лв. за касационното производство, в която сума се включват адвокатски хонорар 500 лв., заплатен от касатора, видно от договорите за правна защита и съдействие и 152.60 лв., разноски за държавна такса, а за въззивното производство 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 535 от 04.12.2012 г. по гр. дело № 1345/2012 г. на Великотърновски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Г. И. против Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - С.”, [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № 38/27.03.2012 г. на председателя на Управителния съвет на кооперацията, на основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник уреждане застрахователни полици” – офис Велико Т.” в С., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2130 лв.
ОСЪЖДА В. Г. И. да заплати на Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - С.”, [населено място] разноските, направени в касационното производство и във въззивното производство в размер на сумата 802.60 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: