Р Е Ш Е Н И Е № 448
гр.София, 30.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1779/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения Н. В. В. за възобновяване на въззивно нохд № 139/2014 год. и отмяна на решението от 07.08.2014 год. на Кюстендилския окръжен съд на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и делото следва да се върне за ново разглеждане. В съдебното заседание защитникът се позовава и на другите касационни основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК при формулиране на алтернативни възможности за решаване на делото – връщане за ново разглеждане или оправдаване на В.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че не е допуснато посоченото процесуално нарушение на правата на осъдения.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:
Дупнишкият районен съд, VІІІ състав с присъда № 13/08.02.2013 год. по нохд № 997/2011 год. признал подсъдимите С., М.Н., Ив.Н. и Н. В. за виновни в това, че на 11.01.2011 год. в с.Д. при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители и като са използвали МПС – за М.Н. и при условията на повторност в немаловажен случай, а за Н.В. – при условията на опасен рецидив, извършили кражба на имущество от владението на Ст.К. на обща стойност 1 840 лева. На основание чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 НК – за С. и Ив.Н., а за М.Н. и във вр. с т.7 и чл.28, ал.1 НК, по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.Б НК за подсъдимия Н.В., и за всички при условията на чл.54 НК ги осъдил: подсъдимите С. и Ив.Н.-на по 1 година лишаване от свобода, изпълнението на които наказания на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от по 3 години от влизане на присъдата в сила; подсъдимия М.Н. – на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60 ЗИНЗС и подсъдимия Н. В. на 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60 ЗИНЗС.
Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.
Кюстендилският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 139/2014 год. (което е второ след отмяна на постановеното по въззивно нохд № 320/2013 год. с решение по нд № 2343/2013 год. на Върховния касационен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) изменил присъдата в частта относно подсъдимия Н.В. като преквалифицирал първото деяние от престъпление по чл.196, ал.1, т.4, пр.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.Б от НК в престъпление по чл.215, ал.2, т.4 НК за вещи на обща стойност 1 032 лева и го осъдил на 3 години лишаване от свобода.
Признал го за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление при условията на чл.26, ал.1 НК.
Наложил общото наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и определил изтърпяването му при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60 ЗИНЗС.
Потвърдил присъдата в останалата й част.
Искането за възобновяване на наказателното дело е подадено от осъденото лице в срока по чл.421, ал.3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
Доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалното право на защита с преквалифициране на деяние по чл.215 НК, без да е повдигнато такова обвинение, е неоснователен. Въззивният съд прецизно е изпълнил процесуалните си задължения по чл.314 НПК и указанията в отменителното решение на касационната инстанция. Приел е, че прокурорът е внесъл обвинение като това, което е предявено на досъдебното производство и при наличието на фактически данни, според които първото деяние е следвало да бъде квалифицирано като престъпление по чл.215 НК. Съдът е приел за установени фактическите обстоятелства въз основа на проверка, анализ и оценка на доказателствените източници в съдебното производство, проведено с участието на страните. Направил е верен извод, че е налице основание за квалифициране на поведението с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и че делото не следва да се връща за допълнително разследване или за повдигане на ново обвинение. От данните по делото се установява, че всички фактически обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението, са предявени на подсъдимия, което означава, че не му е ограничена възможността да реализира правото на защита. Обстоятелствата, на които се основава изменението, не влошават положението му и затова правилно съдът е приел, че не е необходимо да се полагат повече усилия от негова страна за пълноценно упражняване на процесуалните права. Съдът има право да оправдае подсъдим по първоначалното обвинение и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, когато не се изменя съществено обстоятелствената част на обвинението, защото предвидената в закона наказателна отговорност е по-ниска. Съществено нарушение има, но когато са налице съществени изменения на обвинението и подсъдимият с оглед на новите обстоятелства е бил изненадан и не е могъл да се защити пълноценно, но конкретният случай не е такъв.
В съдебното заседание упълномощеният защитник поддържа доводи за постановяване на решението при допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК. В производството за възобновяване, доколкото няма особени правила, се прилагат правилата за касационното производство. Според постоянната си практика Върховният касационен съд е приел, че на разглеждане подлежат доводите за касационните основания, които са посочени в предвидения за оспорване на съответния съдебен акт срок, а допълнение към тях, но не за нови основания, може да се направи писмено до даване ход на делото. Осъденият В. и процесуалният му представител не са упражнили правата си, предвидени в НПК, поради което не следва да бъдат обсъждани новите възражения за нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание. Доколкото се поддържа наличие и на други, неконкретизирани процесуални нарушения, при извършената проверка на въззивното решение не бяха констатирани такива, които да имат характер на безусловни основания за отмяна на решението.
Предвид изложеното за неоснователност на искането Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. В. В. за възобновяване на въззивно нохд № 139/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд и отмяна на решението от 07.08.2014 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|