Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 09.05.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 април, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 410/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура гр.София, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 938/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати процесуални нарушения, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Д. С. З., лично и чрез своите защитници, е изразил становище, че протестът е неоснователен и не следва да бъде уважен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 417/10.12.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 5-ти състав, е потвърдил присъда № 2261/11.06.2013 г., постановена по нохд № 510/2012 г., на Окръжен съд гр. Бургас, с която подс. Д. С. З. при условията на чл. 9, ал. 2 НК, е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му за извършено на 20.03.2012 г., в района на пътен възел Симитли, престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 2, хип. 2 НК. По протеста: Посочените касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушение, визирани в касационния протест. Възраженията в него са свързани единствено с приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Според установените по несъмнен начин и възприети от тази съдебна инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол и които не се оспорват от страните, на 20.03.2012 г., в района на гр.С., при извършена претърсване на л. а „ А.”с рег. н. РА ......ВМ, управляван от подс. З., са били намерени завити в листче от бележник инкриминираните 4 бр. антични монети с различен диаметър. От експертните заключения е установено, че те имат характер на движими културни ценности, че представляват археологически обекти с научна значимост, нямат статут на национално богатство, че подлежат на идентификация и регистрация. При тези безспорни данни правилно и законосъобразно и въззивната инстанция е приела, че деянието на подс. З. от обективна и субективна страна формално осъществява състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2, хип. 2 НК, но същевременно неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което същото не представлява престъпление. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на това престъпление, тъй като на инкриминираното място е държал в автомобила повече от три археологически обекта, които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред. От обективна страна е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал с оглед характера на вещите, че същите имат съответната научна и културна ценност, но съзнателно не е изпълнил задължението си за тяхното заявяване. Изводът, че деянието макар и формално да осъществява състава на посоченото престъпление е с явно незначителна степен на обществената му опасност, е законосъобразен. Точно е бил мотивиран с чистото съдебно минало на подсъдимия, добросъвестното процесуално поведение – подробни обяснения и съдействие за разкриване на обективната истина, броя на археологическите обекти – 4, малко над броя – 3, който криминализира деянието, ниската им стойност – 172 лв., че се касае за често срещани монети, а не изключително ценни и рядко срещани. Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая правно значимите факти относно времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието, броя на инкриминираните монети и тяхната стойност, факта, че не са били укрити на специално място, чистото съдебно минало, аргументират малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Дадените от подс. З. обяснения относно причината за придобиването и държането на инкриминираните монети, не следва да се тълкуват в негова вреда в контекста на преценката на обществената опасност на деянието, тъй като те освен доказателствено средство съставляват и израз на правото му на защита по начин по който той прецени, че следва да се реализира От друга страна не може да се приеме, че подс. З. е личност със завишена степен на обществена опасност – чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Фактът, че има образувано друго ДП № 20/2013 г., не може да се оценява едностранно, като престъпна упоритост на тази плоскост и с оглед бъдещия резултат от него. С оглед на горното, настоящият съдебен състав счита касационният протест за изцяло неоснователен, а атакуваното въззивно решение, като законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 417/10.12.2013 г., постановено по внохд № 938/2013 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 5-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: