Р Е Ш Е Н И Е   № 773/2009   София , 15.03. 2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА                               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание  на  осми октомври, две хиляди и девета година в състав:                                                    Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                                                Членове:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                             ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от председателя Д. Василева гр.дело № 2488/2008 година и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 118 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 34/2008 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иск на П. П. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване в идеални части на гора от 49, 994 дка в ревир “Б” и гора от 9, 851 дка в ревир “ М. вода” в землището на с. М., принадлежащи на наследодателя му свещеник П. К. /Кузмов, или П. К. /, починал през 1951 г. С определение № 30 от 17.10.2008 г. ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба, подадена от ищеца срещу горното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че представените от ищеца писмени доказателства не са годни да установят, че наследодателят му е бил собственик на г. , а е необходим крепостен или нотариален акт, каквито се издавали по Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г. Приетото с обжалваното решение е в противоречие с представените решения по други дела на Смолянски районен съд, според които списъкът на горопритежателите, ведно с картата към него, преценени в съвкупност и с другите доказателства по делото, са годно доказателство за правото на собственост. На основание чл.291, ал.1, т.1 ГПК настоящият съд намира за правилна практиката по представените решения по други дела на Смолянски районен съд, според които собствеността на имоти, за които се е прилагал Законът за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г. може да се доказва и с други доказателства освен нотариални / или крепостни/ актове. Съгласно чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ правото на собственост се доказва с писмените документи, визирани в закона, като проблем за практиката са случаите, когато липсва нотариален или крепостен акт, нотариално заверен писмен договор, вписан протокол за делба или съдебен акт, установяващ правото на собственост, а страната се позовава на някое от другите писмени доказателства- емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Същевременно собствеността не може да се доказва с писмени декларации на заявителите, свидетелски показания или протоколи по чл.22 от Закона за г. от 1922 г. и чл.20 от Закона за г. от 1925 г. Документите , с които се установява собствеността, могат да се обособят в две големи групи, като в първата се включат тези, които имат пряко доказателствено значение, и втора група, които имат косвен характер, но по съображения на законодателя също им е придадена доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им. Следователно ако страната представи документ от втората група и липсват други доказателства, които да опровергават удостоверения от този документ факт относно собствеността, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен. При представяне на различни документи като картен материал, заключение на техническа експертиза и др. преценката се прави с оглед на всички доказателства по делото, нормативното основание за съставяне на съответния документ, режима на имотите според действащото към момента законодателство, както и всички други обстоятелства, които биха имали значение за спора. В настоящия случай ищецът е представил 1. заглавна страница на “тетрадка на съпритежателите от ревир “Б” и списък, в който под № 77 е записан свещеник П. К. като притежател на 47,5 дка , 2. списък на горопритежателите на ревир “К”, където под № 8 са записани наследници на свещ. Панталей К. с 5, 4 дка и под № 15- свещ. Панталей К. с 4, 1 дка, 3. С. план на частна гора “К” от 1927-28 г. и стопански план на частен ревир “Б”, съставен през 1936 г., 4.заключение на в.л. Беров, че списъците са съставени през 1938 г. във връзка с въвеждане на краен срок за образуване на ревирите и 5.писмо от лесничея на с. М. до районния горски инспектор в Ч. със сведения за г. в района на лесничейството. От съвкупната преценка на тези доказателства въззивният съд обосновано е достигнал до извода, че режима на имотите се определя от Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. С. този закон една част от г. , които са изрично посочени, остават държавна собственост, а останалите се продават на старите яйлъкопритежатели на определена цена, като крайният срок за изплащането / след няколко продължения/ е бил 31 декември 1942 г. / Д.в. бр.181/ 18.08.1941 г./ При неплащане имотите остават собственост на държавата. След изплащане на продажната стойност на г. притежателите се снабдяват с нотариални /крепостни/ актове - §5 от закона и § 7 от изменението от 1931 г. Стопанисването на г. е трябвало да става на кооперативни начала въз основа на стопански планове, като за целта се създавали горовладелски кооперации. С оглед отдалечения момент на придобиване на собствеността въззивният съд правилно е посочил, че лицата, включени в представените списъци може да са както собственици, така и ползватели, на които предстои да придобият собствеността след изплащането на т.нар. “петини” и снабдяване с нотариален акт- обстоятелства, за които по делото не се представят доказателства. Неправилно е обаче заключението, че при липсата на нотариален акт правото на собственост не следва да се счита за доказано и че изводи за собствеността не могат да се правят от другите събрани по делото доказателства и от обстоятелства, за които се налага допълнително изясняване, включително и по това дали представените списъци са такива към стопанските карти по смисъла на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Ако г. са се стопанисвали от горовладелска кооперация е следвало да се представят доказателства коя е тя и от какъв вид, тъй като съгласно писмото на лесничея от 1938 г. в района е имало две такива кооперации. Ако кооперацията е заварена от законите за одържавяване на г. намира приложение чл.3, ал.2 или 3 от ЗВСГЗГФ, като правото на собственост се възстановява на бившите член- кооператори или на техните наследници и то към определения от закона релевантен момент, поради което ищецът е следвало да представи доказателства дали наследодателят му е бил член –кооператор, в какво качество- като ползвател / бивш яйлъкопритежател/ или собственик / т.к. е възможно г. да са се притежавали и на друго основание, а не само като продадени от държавата/. От писмо № 787/38 г. се вижда, че се прави разлика между притежатели и кооператори, което потвърждава извода, че не всички член- кооператори са били и собственици и в тази връзка не е изяснен какъв е бил видът и членският състав на кооперациите. Не са събрани доказателства, че представените списъци са тези, упоменати в писмо № 787/ 38г. и че се касае за списък на собственици на частни гори. Не е проверен доводът, че на други лица от същите списъци г. са възстановени, и на какво основание. Не са обсъдени съвместно с другите доказателства данните, съобщени от лесничея, че 95% от г. са частни, както и че сборът от всички имоти в ревир “Б” по списъка съвпада с площта на ревира по стопанския план- 1678, 2 дка, а в другия ревир те са съответно 3729 дка и 4252 дка по заключението на в.л. Беров / т.е. площите също са близки по размер/. С оглед на тези данни следва да се приеме, че за изясняването на посочените обстоятелства е необходимо да се извършат допълнителни съдопроизводствени действия по събирането на нови доказателства, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. По тези съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 118 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 34/2008 г. на Смолянски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: