Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 08 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 16 януари, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2007 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения К. Р. Х., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 101 от 19. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 352 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Шумен, с което е била потвърдена присъда № 73 от 13. 06. 2012 год. постановена по НОХД № 586 / 2012 год. по описа на Районен съд –гр. Шумен. В искането поддържано и в съдебно заседание по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради и което се претендира за упражняване правомощията на Върховният касационен съд по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 73 от 13. 06. 2012 год. постановена по НОХД № 586 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Шумен, осъдения Х. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от „закрит” тип. Недоволен от постановената присъда останал осъдения Х., който обжалвал същата с искане, да бъде оправдан. С атакуваното въззивно решение № 101 от 19. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 352 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Шумен, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по указания от закона процесуален ред доказателствен материал, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин - извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по съдебно-икономическата експертиза, „огласените” и приети писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от съдилищата по фактите при съобразяване с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възраженията на защитата, свързани с неправилното тълкуване, а и липсата, на достатъчно доказателства касателно авторството и механизма на деянието и не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, които в своята взаимовръзка, водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество, като тук следва да се отбележи, че при сторения анализ на показанията на свид. Ч., А. и К., съдилищата не са допуснали каквито и да е било нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Въззивният съд лаконично, но достатъчно аргументирано, е отговорил на доводите на защитата а и на самия осъден /наведени междувпрочем и в искането за възобновяване/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдения Х. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени необходимите доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Наложеното на осъдения Х. наказание макар и определено съобразно чл. 54 от НК, като вид и размер, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като е определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на дееца обстоятелства /към възможния законов минимум/ и изцяло съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е и в унисон, с целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканието на осъдения К. Р. Х. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 101 от 19. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 352 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Шумен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.