Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 17.06.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1124 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т. против решение № 388/12.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 521/2014 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. В открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение №401/20.03.2015 г. на състава на ВКС. Материалноправни въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване са свързани с възможността с въвеждане на ново изискване в длъжностната характеристика на работник /служител/ едностранно да се въведе задължение за заместване на друг служител или работник при отсъствието му, без да е налице изрично допълнително споразумение между страните по трудовото правоотношение, както и правен въпрос, свързан с въвеждането на това изискване с длъжностна характеристика и нейното действие в случаите, когато работникът /служителят/ е отказал да я подпише и приеме, като тя му е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка за доставянето. По тези правни въпроси, касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като те са относими към спора, обосновали са крайните изводи на съда относно неоснователността на иска, като по тях липсва задължителна съдебна практика. По поставените от касатора правни въпроси, състава на ВКС приема следното: Вътрешното заместване е нормативно уредено в разпоредбата на чл.259 КТ. Независимо от обстоятелството, дали работникът изпълнява само трудовите функции на отсъстващия работник или служител или наред с тях продължава да изпълнява и трудовите функции по своето индивидуално трудово правоотношение, ал.3 на чл.259 КТ предвижда, че заместването следва да е резултат от съгласуваната воля на двете страни по трудовото правоотношение, т.е следва да е налице писмено съглашение между страните по трудовото правоотношение, с което те са изразили своята воля и съгласие да се полага труд по т.н. вътрешно заместване. В тази насока съществува съдебна практика, която не е задължителна по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но се споделя от настоящия състав на ВКС. В този смисъл са решения № 23/08.02.1990 г. по гр.д.№ 839/1989 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, № 238/06.03.2006 г. по гр.д.№ 2021/2003 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение №2126/15.01.2002 г. по гр.д.№ 349/2001 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 2160/30.12.2004 г. по гр.д.№ 3211/2002 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС и др. Длъжностната характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответствуващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат. Длъжностната характеристика не представлява съглашение между работник и работодател по смисъла на чл.259, ал.3 КТ и не може да се тълкува като такова споразумение, отразяващо волята на страните за вътрешно заместване, независимо от обстоятелството, дали работникът е подписал длъжностната характеристика или не. Съществуващата възможност работник или служител да не подпише длъжностната характеристика и въпреки това тя да има действие по отношение на последиците за трудовото правоотношение предвид изискванията за длъжността, доколкото работникът или служителят е изразил несъгласие с предвиденото в длъжностната характеристика, води до извод, че новите изисквания в длъжностна характеристика, включващи изисквания за вътрешно заместване не представлява постигнато съгласие между страните по трудовото правоотношение за вътрешно заместване, отразено в писмена форма, съгласно разпоредбата на чл.259, ал.3 КТ. По касационната жалба, съдът приема следното: Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно, като е и извършено нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено същото. Съдът е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор за неопределено време с ответника на длъжността „психолог” в Д.-к. б. /Д./. Със заповед №РД-05-17/02.12.2013 г. на управителя на дружеството-работодател ,връчена на ищцата на 02.12.2013 г.,е наложено на последната дисциплинарно наказание „забележка” за това,че по време на работа на 14.11.2013 г. не е изпълнила задължението си да изготви психологично изследване на пациент от мъжко отделение, назначено от лекуващия лекар, което нарушение е квалифицирано като такова по чл.187 т.3 предл.1 от КТ-„неизпълнение на възложената работа”. Твърдението на ищцата е, че заповедта е незаконна, поради това,че с нея е наложено наказание при липса на съставомерно нарушение на трудовата дисциплина и при проява на дискриминация от страна на работодателя. Ищцата е твърдяла в исковата молба и във въззивната жалба, че не е осъществено неизпълнение на възложената работа, защото тя е психолог в Д.-к. б. при ответника и на посочената дата 14.11.2013 г. не й е възложено по надлежния ред от работодателя да замества психолога в стационарно /мъжко/ отделение, както и че по принцип никога не била уведомявана за възложени й замествания,а узнавала за тях случайно от разговори с колеги или по повод взаимоотношения в работата. Съдът е приел, че спазване на формата по чл.259 ал.3 от КТ в случая не е било необходимо, тъй като тази разпоредба е приложима само при хипотези на заместване по смисъла на чл.259 ал.1 от КТ-заместване на отсъстващ работник/служител при едновременно изпълнение и на собствената трудова функция /вътрешно съвместителство-изпълнение на собствената работа и на работата на замествания/ или „чисто” заместване,при което се изпълнява само работата на замествания и се изоставя,докато трае заместването,изпълнението на собствената трудова функция.Тези хипотези изискват сключване на изрично писмено споразумение между работодател и работник/служител,тъй като заместването не е част от основната трудова функция на заместващия и предполага договаряне на условията за полагане на труд /дали ще е чисто заместване или вътрешно съвместителство на две длъжности/,вкл. и по въпроса дали да се заплаща допълнително трудово възнаграждение при хипотезата на съвместителство. Съдът е приел, че изискването за начин на процедиране и форма по чл.259 ал.3 от КТ не се прилага обаче при хипотезата на чл.259 ал.2 от КТ,при която заместването на отсъстващия изчерпва изцяло или частично съдържанието на трудовата функция на заместващия и когато заместването е елемент от трудовата функция на заместващия. Съдът е приел, че в тази хипотеза необходимостта от допълнително писмено договаряне между работодател и заместващ служител/работник отпада,тъй като условията за заместване вече са договорени като част от основната трудова функция на заместващия,като включително той получава и трудово възнаграждение за това. Тъй като последната изработена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност „психолог в Д.”,която трудно й е връчена поради възпрепятстващото поведение на самата ищца, включва в т.6-„други задължения” изрично задължение за заместване на психолога в стационара при отсъствието му, като на това основание ищцата е била длъжна и без наличие на изрична заповед от работодателя и без изрично писмено споразумение между работодателя и нея да изпълнява задължението си за заместване,вкл. на 14.11.2013 г., като неизпълнението на горното е равнозначно на неизпълнение на трудово задължение. Решението е неправилно, поради неправилното прилагане на материалния закон. В случая, заместването не е елемент от трудовата функция на ищцата, което е безспорно по делото, доколкото тя не е заместник на отсъстващия служител. Между страните по трудовото правоотношение липсва допълнително споразумение, с което страните да са се договорили за т.н. вътрешно заместване, като с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, както и изискването на чл.259, ал.3 КТ, липсата на писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение за вътрешно заместване, води и до липса на задължение за служителя/работника да извършва трудова дейност по вътрешно заместване на отсъстващ работник или служител. Също с оглед отговора на правния въпрос, въвеждането на подобно изискване с длъжностната характеристика, променена от работодателя, не представлява писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение за вътрешно заместване. Като не е извършила трудова дейност по вътрешно заместване, ищцата не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, доколкото не е имала задължение за това, предвид липсата на писмено съгласие между страните, с което ищцата да е поела задължение за осъществяване на подобна дейност. По тези съображения, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” е незаконосъобразна и следва да се отмени. Доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия по делото, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, в горния смисъл. С оглед изхода на спора по същество, в полза на процесуалния представител на ищцата, на основание чл.36 и чл.38 ЗА следва да се присъдят съдебни и деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, общо в размер на 600 лева, за трите инстанции. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 388/12.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 521/2014 г. от състав на Окръжен съд – Добрич, като вместо него постановява: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД-05-17/02.12.2013 г. на управителя на [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК], [улица], с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на Т. М. Т. от [населено място], ул.”” №, вх., ап.. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А. с. „Ф., Р. и п.” сумата 600 лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.