Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * съкратено съдебно следствие * самопризнание * оценка на доказателствата при съкратеното съдебно следствие


Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр. София, 03 февруари 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1976/2014 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Т. М. А., [ЕГН], против въззивно решение № 223 от 04.11.2014 год. по внохд № 233/2014 год. на Апелативен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдена присъда №37/16.07.2014 год. по нохд№69/14 год. на Габровския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият Т. М. А., [ЕГН], Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2014 г.,около 23, 00 часа в [населено място], в къща на [улица], при опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи- парична сума от 50 лева от владението на К. Н., без нейното съгласие и с намерение противозаконно да я присвои като е употребил за това сила, довела до причиняване на средна телесна повреда на пострадалата, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 2 т.4, вр. чл. 198, ал. 4 вр.1 от НК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 и чл.54 от НК, при отчитане на предвидената в закона редукция с една трета на размера на определеното от съда наказание лишаване от свобода, е ОСЪДЕН на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване наказанието „строг”, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
В изготвената от подсъдимия касационна жалба се изразява недоволство от въззивното решение, основано на твърдение за неправилно приложение на закона и за съществени процесуални нарушения. Изтъква, че самопризнанието на А. е изтръгнато с насилие от полицаите при неговото задържане / цит. от жалбата: „като ме задържаха, пребиха ме от бой... те ми казаха да кажа, че съм извършил това престъпление”; „...тримата полицаи започнаха да ме бият, казват, че съм аз”... „не познавам тази жена” - има предвид пострадалата/. Сочи като извършител на деянието друго лице – свидетеля С. П.. Претендира неправилно приложение на съкратеното съдебно следствие – основано на опорочено самопризнание. Заявява нарушение на материалния закон относно извода на съдебните инстанции за авторството на деянието. Моли за справедливост.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият А. се явява лично и с назначеният от състава на ВКС служебен защитник - адвокат Р. И. Р. от АК, гр. Габрово. Устно и в писмени бележки поддържат жалбата. Искат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан, тъй като извършителят е друго лице.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съставът на ВКС не намери да са допуснати, посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Не се установиха нарушения при събирането и оценката на доказателствата и при формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Инстанционните съдилища са основали констатациите си на валидно събрани и достоверни доказателства. Първоинстанционното производство законосъобразно е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371,т.2 и следващи от НПК. Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил дали самопризнанието на подсъдимия е било действително и дали е било подкрепено с останалите доказателства, събрани на досъдебното производство. Неоснователно се претендира, че осъдителните присъда и потвърждаващото я въззивно решение са основани единствено на базата на приобщените в съдебната фаза обяснения на обвиняемия.
От съдържанието на протокола от съдебното заседание на 17.04.2014 год. по нохд №64/2014 год. на Габровския районен съд е видно, че при липса на данни за опорочаване или вмешателство в свободната воля на подсъдимия А., изразена пред съда на предварителното изслушване на страните в присъствието на защитник, той е заявил, че желае производството пред първата инстанция да протече при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 и следващи от НПК, тъй като признава изцяло фактическите обстоятелства в обвинителния акт. Първостепенният съд е установил, че направеното самопризнание на подсъдимия се подкрепя от събраните на предварителното производство доказателствени източници, след което е обявил с определение, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и подкрепящите го доказателства от досъдебната фаза, без да събира нови доказателства относно признатите от подсъдимия факти в обвинителния акт.
При положение, че е спазена процедурата за решаване на въпросите в процедурата по предварителното изслушване на страните за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и при изпълнение на последиците от него с постановената от Габровския ОС първостепенна присъда, липсва процесуална възможност за подсъдимия А. да заяви последващо оттегляне на самопризнанието по чл. 371,т.2 от НПК. Веднъж оценено от съда по реда на чл. 372, ал.4 от НПК, едностранното волеизявление на подсъдимия, съдържащо самопризнание, придобива значение на неоттегляемо волеизявление по съдържание и последици.
То законосъобразно предпоставя развитието на съдебната фаза не по правилата на общия състезателен процес, а при условията на съкратено съдебно следствие, каквито последици това изявление цели с предвидените в закона правни облекчения за подсъдимото лице при определяне на неговото наказание, в случай на осъдителна присъда. В т.8.3 на Тълкувателно решение №1/2009 год. по тълкувателно дело №2/2008 год. на ОСНК на ВКС е изведено, че е недопустимо изявлението на подсъдимото лице по чл. 371, т. 2 НПК да бъде оттеглено след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 НПК, тъй като самопризнанието е обосновало прилагане на правилата на диференцираната процедура и процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в хода на наказателния процес. Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното производство и би създало условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност.
Съдебните инстанции в мотивите на присъдата и решението са отделили съществено място за обсъждане валидността и достоверността на обясненията на подсъдимия като процесуално средство за провеждане на особеното производство, от една страна, и от друга - като източник на доказателствени факти, относими към предмета на доказване.
Съставът на ВКС изцяло споделя изводите на Великотърновския АС, че е спазен процесуалния ред по чл. 138 от НПК за разпит на А. в качеството на обвиняем. Под формата на свободен разказ той е разкрил участието си в извършването на инкриминираното деяние.
В разпита на обвиняемия пред съдия, проведен на 24.04.2014 год., по реда на чл. 222 от НПК и на 18.06.2014 год. – в разпита от разследващия орган в присъствието на защитник, обвиняемият А. последователно и непротиворечиво е разкрил инкриминираната си дейност. Няма каквито и да било данни обясненията му да са събрани в резултат на упражнен спрямо обвиняемия физически или психически натиск от органа по разследването. Оплакването за употреба на физическа сила „от трима полицаи” при задържането на Т. А. и „за психически натиск върху него за признаване на авторството на деянието”, не се потвърждава от събраните доказателства, още по-малко, може да се отнесе до действие на разследващ орган при събирането на доказателствените източници чрез използване на процесуалния способ - разпит на обвиняем. Оспорването на авторството на деянието няма подкрепа в събраните доказателствени източници. В тази насока съставът на ВКС споделя изцяло съображенията, развити по чл. 339, ал.2 от НПК от въззивната инстанция. При цялостната въззивна проверка на присъдата съдът е обърнал съществено внимание на проверката за достоверност на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.373, ал.2 и ал.3 НПК във вр. с чл.283 от НПК и мотивирано е обосновал извода, че обясненията на А. в разпита на 18.06.2014 год. кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал, за разлика от частта на дадените на разпита на 24.04.14 год. обяснения, в която сочи и съизвършител в лицето на свидетеля С. П.. Твърденията в първите му обяснения за наличието на съучастник в лицето на свид. С. П. са опровергани в хода на разследването, поради което не е повдигнато обвинение за съучастие. Основавайки се на правилото по чл. 116 от НПК, според което обвинението и присъдата не могат да се крепят единствено на направеното самопризнание на подсъдимия, а на цялостната му преценка с останалите събрани доказателства, съдебните инстанции в мотивите си аргументирано са посочили защо се доверяват изцяло на обясненията от разпита на 18.06.2014 год., приобщени по реда на чл. 373, ал.2 и ал.3 НПК. Те са получили потвърждение и от показанията на пострадалата Н. и от заключението на СМЕ / притискането на носа и устата й с ръце е причинило задушаване на пострадалата и изпадане в безсъзнание/ ; според пострадалата, докато си е седяла на кревата и четяла вестник с лице към телевизора, в стаята е нахлул един мъж, който е притиснал с ръце носа и устата й, съборил я на кревата и почувствала, че се задушава, а след това изгубила съзнание; описва мъжа като нисък на ръст 160-170 см.с тъмни дрехи и със закрито лице с горните дрехи; че от чантата й, намирала се в същата стая, са й отнети 50 лева по копюри – една банкнота от 10 лева и осем банкноти от по пет лева. Същите фактически данни за самостоятелно участие в деянието, за вида на упражнената принуда, облеклото по време на деянието, за предмета на престъплението – отнетите от чантата на пострадалата 50 лева, са факти, описани подробно и детайлно от подсъдимия А. в кредитираните от съдилищата обяснения на подсъдимия. Настоящата инстанция споделя извода, че анализът на тези гласни доказателствени средства е в хармонично единство със заключението на трасологичната експертиза на следите от нож и тесла без дръжка, иззети като веществени доказателства с протокол за доброволно предаване / спр. л.113 от ДП/, въз основа на което е прието за установено, че намерените следи по повърхността на входната врата на къщата на пострадалата си съответстват по общи признаци с иззетите като веществени доказателства тесла без дръжка и нож. Тези данни и заявеното от подсъдимия за използването им за проникване в къщата на пострадалата са потвърдили изводите за достоверност на неговите обяснения относно деянието и неговото авторство. Следователно, доказателствената дейност на съдебните инстанции е скрепена с убедителен анализ , извършен по правилата на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК за подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия от останалите доказателствени източници.
Правилно е приложен материалният закон. Доказано е безспорно авторството на подсъдимия в осъществяване на съставното престъпление грабеж по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 т.4 вр. чл. 198 ал.4 вр.1 от НК. Доказателствата установяват, че подсъдимият е участвал и в двата функционално свързани акта на съставното престъпление: упражнил е принудата спрямо свид.Н., причинявайки й средна телесна повреда и след това е отнел процесната парична сума от владението й, с намерение противозаконно да я присвои. Пострадалата е била приведена в безсъзнание, което деяние е функционално свързано с отнемането на вещта от владението й.
Няма основания за касационна отмяна или изменяване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ-то н.о.
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 223 , постановено на 04.11.2014 год. по ВНОХД№ 233/2014 год. на Апелативен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдена присъда№37/16.07.2014 год. по нохд№69/14 год. на Габровския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: