2
Р Е Ш Е Н И Е № 211
гр. София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4260 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Н. И.-И., Т. Н. Г. и В. П. Г. – тримата с адрес в [населено място], представлявани от адв. М. А., против решение № 1948 от 23 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 1352/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се отменя решение № 8610 от 19 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 9571/2016 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. и Г. обезщетение над 2000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление и вместо това исковете на Г. и Г. са отхвърлени за сумата над 2000 лева до 3000 лева, и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени исковете на И.-И., Г. и Г. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК, ведно със законна лихва върху сумата от 03.08.2013 г., в размер над сумата от 2000 лева до 30000 лева за И.-И. и Г., и до 15000 лева за Г..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 400 от 7 май 2019 г. по настоящото дело, за да се даде отговор на въпроса когато в хода на образувано досъдебно производство е било осъществено задържане за 72 часа, следва ли съдът при определяне размера на обезщетение по ЗОДОВ да вземе предвид и задържането на ищеца, дори и последният изрично да не е посочил това обстоятелство в исковата молба, но обосновава претенцията си за вреди от цялото незаконно водено срещу него досъдебно производство. По въпроса въззивният съд приема, че в исковата молба не се заявяват вреди от 72 часово задържане, като подобни обстоятелства не могат да бъдат основание за иска, след като са посочени в писмените бележки след приключване на устните състезания. Отговорът следва да бъде даден при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В практиката на ВКС се поддържа разбирането, споделяно и от настоящия съдебен състав, че в случаите на задържане по чл. 73, вр. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от полицейски орган за 24 часа, на задържане по чл. 64, ал. 2 НПК от прокурора за 72 часа (при необходимост с оглед обезпечаване на присъствие на обвиняемия пред съда по поискана от прокурора мярка за неотклонение „задържане под стража“), както и при взета от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, осъществената спрямо задържаното лице принуда е идентична (сравни решение № 95 по гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ВКС), и следователно, при осъществяване на съответните законови хипотези, причинените му в резултат на незаконното задържане под стража неимуществени вреди подлежат на обезвреда. В раздел I, т. 3 от ППВС № 1/1953 г. изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Неизменно в съдебната практика (виж например решение № 98 по гр.д.№ 3871/2016 г., ІІІ г.о., ВКС) се поддържа, че, за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. В случай, че ищецът в исковата си молба претендира обезщетяване на всички неимуществени вреди, понесени вследствие на цялото водено срещу него незаконно наказателно преследване, вредите от задържането по реда на чл. 64, ал. 2 НПК се вземат предвид от съда.
Независимо от неправилното тълкуване на въззивния съд на правния въпрос, като краен резултат въззивното решение е правилно.
В исковата молба ищците И.-И., Г. и Г. искат от съда обезщетяване на претърпените от тях болки и страдания от незаконно воденото срещу им досъдебно производство. В писмените бележки след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция процесуалният представител на ищците подчертава, че, макар съдът да отказал да наложи мярка „задържане под стража“, самият факт на задържането им за срок от 72 часа и явяването им на две съдебни заседания по образуваното частно наказателно производство, бил достатъчен сам по себе си за нанасянето на изключително големи емоционални и психически вреди в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Липсата на анализ на ефекта на задържането за 72 часа върху ищците е посочено като порок на първоинстанционното решение във въззивната жалба на ищците.
По делото се установява, че на 15.07.2011 г. на Г., И.-И. и Г. са повдигнати и предявени обвинения съответно за престъпления по чл. 321, ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК и чл. 255, ал. 1, т. 6 НК, по чл. 321, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК и чл. 255, ал. 1, т. 6 НК, и по чл. 321, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК и чл. 255, ал. 1, т. 6 НК, както и че на същата дата е постановено задържането на ищците за 72 часа за привеждане за участие в съдебно заседание по вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от 18 юли 2011 г., постановено по нчхд № С-54682011 г. по описа на Софийския градски съд е оставено без уважение искането на С. градска прокуратура за вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 102/2011 г. по описа на ГД Б., пр.пр. № 4-1664/2011 г. по описа на С. градска прокуратура по отношение на Г., И.-И. и Г., и спрямо тях мярка за неотклонение не е взета. С постановление от 12.04.2012 г. се приема, че деянията, извършени от тримата обвиняеми от обективна и субективна страна не съставляват престъпления по чл. 321, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК и чл. 255, ал. 1, т. 6 НК, поради което наказателното производство е прекратено.
От свидетелските показания, които са ясни и последователни, непосредствено възприето от свидетелите е, че ищците изпитали уплаха и голямо притеснение в следствие на претърсването на офиса на дружеството, имало негативна спрямо служителите промяна в поведението им, и ищците претърпели затваряне в себе си, напрежението продължило около година. За останалите твърдения на ищците (медийно отразяване на акцията на МВР, полагани усилия служители да бъдат задържани на работа, породено у близки и приятели съмнение за извършени престъпления като контрабанда, пране на пари и укриване на данъци, влошаване на отношения със съпрузи и съжители, влошаване на бизнес отношения и намаляване възможностите за продължаване на успешен бизнес) доказателства не се сочат, а свидетелските показания препредават чужди сведения. Не се сочат сведения за особени, надхвърлящи обичайното страдания, притеснения и неудобства, свързани със 72 часовото задържане. Претърпените болки и страдания са в пряка причинна връзка с воденото срещу ищците наказателно преследване.
Като се вземат предвид обвиняването на ищците в извършване на две тежки престъпления, възрастта им, даваща основа за активна професионална реализация, необходимостта от поддържане на добра бизнес репутация предвид конкретната осъществявана от тях търговска дейност, качеството им на съдружници, съответно на отговорни служители в дружество, фактът, че са неосъждани, че са изпитали неизбежния стрес, напрежение в личния и служебния живот, и уплаха от осъждане, че са били задържани за 72 часа, и от друга страна разумният срок на приключване на наказателното производство, приключването му на досъдебна фаза, невземане на постоянна мярка за неотклонение, след задържането за 72 часа, неустановена сериозна промяна в личния и обществения живот, липса на трайно засягане на здравето и психиката им, липса на конкретни данни за негативни изживявания във връзка с влошаване на бизнес показателите, и като се вземе под внимание общото ниво на благосъстояние в страната в съответния период, касационният съд приема, че за обезщетяване на търпените от ищците неимуществени вреди адекватно е обезщетение от по 2000 лева, като за разликата над тази сума до претендираните от касаторите размери на обезщетение исковете са неоснователни, както правилно е прието и от въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1948 от 23 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 1352/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |