Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 11 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1665 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители М. В. Н. и Н. С. Н. срещу решение № 303/ 14.10.2015 г. по внохд № 685/15 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно изяснена фактическа обстановка, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. По същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание повереникът на частните обвинители поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител М. Н. акцентира върху явната несправедливост на наказанието, като счита, че то е занижено по размер и не е адекватно на тежкия съставомерен резултат от деянието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и защитата на подсъдимия С. И. развиват съображения, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С присъда № 12/ 29.05.2015 г. по нохд № 230/ 15 г. Софийският окръжен съд признал подсъдимия С. С. И. за виновен в това, че на 09.07.2014 г., при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по чл. 63 ал.2 т.1 от ППЗДП и чл. 25 ал.2 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на В. Н., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. В и чл. 58а ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от пет години. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснато нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДП и я потвърдил в останала й част. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е подкрепено със съображения, че въззивният съд не е обсъдил изтъкнатите пред него твърдения за „непълноти и несъответствия при огледа на местопроизшествието и съдебно-автотехническите експертизи” и за наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, установен с „алкотест дрегер”, но не и чрез химическо изследване. Според частните обвинители фактическата обстановка е неправилно изяснена, съдът е следвало да установи пияното състояние на подсъдимия чрез съответната експертиза, което би довело и до по-тежка правна квалификация на деянието. Възраженията на касаторите са лишени от фактическо основание. Софийският апелативен съд е извършил проверка на атакуваната пред него присъда и е дал подробен отговор на всички възражения на страните. Наведените в касационната жалба оплаквания не държат сметка за процесуалния ред, по който е протекло първоинстанционното производство и последиците от проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият И. изцяло е признал фактите, отразени в обвинителния акт, които съдът е намерил за подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства. Въззивната инстанция е извършила дължимата проверка за процесуалната законосъобразност на проведената диференцирана процедура, като въз основа на собствен доказателствен анализ и на плоскостта на наведените възражения от частните обвинители е формирала и обосновала убедително извода си за доказателствена обезпеченост на фактите, възведени от обвинението, в частност тези по механизма на автопроизшествието. При това положение, страните в процеса / в т.ч. частните обвинители/ не могат да оспорват фактическите положения, отразени в обвинителния акт и признати от подсъдимия, а решаващите съдилища не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с тези факти / ТР № 1/2009 г. ОСНК/. В принципен план САС не може да бъде упрекнат, че не е събирал доказателства за установяване наличие на алкохол в кръвта на дееца, щом такъв факт не е отразен в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възражението е несъстоятелно и защото прегледът на материалите по делото сочи, че въпросът за алкохолното повлияване на водача на превозното средство е изследван на досъдебното производство. На подс. И. е била взета кръвна проба, която е била подложена на химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта му, но резултатът е отрицателен /л. 103/. Липсват основания за отмяна на атакуваното решение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Доколкото в жалбата са отразени някакви доводи в подкрепа на оплакването, те са пряко свързани с тезата на повереника за неустановеност на фактическата обстановка, в частност за наличието на пияно състояние на подсъдимия, обосноваващо по-тежка правна квалификация, на които касационният състав даде отговор по-горе в изложението. Съществени съображения в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК не се съдържат и в изразената позиция по същество от частния обвинител М. Н.. Съдът разбира и съчувства на мъката на родителите от трагичната загуба на сина им, но е длъжен да приложи точно закона. Затова несъгласието на касаторите със съдържанието и смисъла на процесуалните и материално правни норми не е основание за ревизия на атакуваното решение. Софийският апелативен съд е изложил изключително подробни съображения защо намира, че наказанието лишаване от свобода е правилно индивидуализирано, че съответства на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и на значителното съпричиняване от страна на пострадалия и че по размер и начин на изтърпяване е напълно адекватно на целите по чл. 36 от НК. Върховният касационен съд напълно споделя аргументите на контролираната инстанция и няма какво повече да добави. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 303/ 14.10.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 685/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.