Р Е Ш Е Н И Е   № 628   София, 06.12.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 559/2009   година   Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. И. К. и Т. И. К. против решение №667/22.12.2008г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №563/2007г. по описа на съда,с което е отменено решение №3/18.04.2007г. по гр.д. №210/2002г. по описа на К. районен съд,като вместо него е постановено:признава за установено по отношение на М. И. К. и Д. К. И. и Н. И. К. и Т. И. К.,правото на собственост на М. И. К. и Д. К. И. върху УПИ ХVІ-2058 с площ от 836 кв.м,УПИ- ХVІІ-2058 с площ от 846 кв.м,УПИ ХVІІІ-2058 с площ от 874 кв.м,УПИ ХІХ-2058 с площ от 906 кв.м и част от УПИ ХХІV,отреден за озеленяване,включваща от кадастралната основа на имот пл. №2058 площ от 508 кв.м,в кв.302 по ЗРП на гр. К. от 1999г.,идентични на същите УПИ по актуален ПУП на града,одобрен през 2004г.,като оставя в сила решението в частта на постановената отмяна нот.акт №143,т.1,рег. №4174,н.д. №884/2000г. на нотариуса с рег. №91 с район на действие Районен съд гр. К.. Касационното обжалване е допуснато ,поради наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,свързан с произнасянето на съда по материалноправни процесуалноправни въпроси,по отношение изискванията за индивидуализация на имота,предмет на спора,а също така и възможността за придобиване на основание изтекла придобивна давност в полза на ищците,годна да ги легитимира като собственици на процесната част от терена,несъобразявайки с практиката на ВКС,във връзка със статута на одържавените имоти не по установения законов ред и последиците в тази връзка за изтеклия период от време до момента на реституцията им. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба М. И. К. и Д. К. И.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността ва въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила всрока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е констатирал,че с исковата молба вх. №3701 от 26.07.2002г. и с уточняваща молба вх. №1532/21.03.2008г., от К. Д. К. в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници М. И. К. и Д. К. И.,е предявен иск за установяване правото на собственост върху процесните имоти по отношение на първоначалния ответник И. Т. К. в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници Н. И. К. и Т. И. К.,с която молба се твърди,че част от имот с пл. №2058 с площ от 1178кв.м е била закупена от първоначалния ищец К. Д. К. с нот.акт №264 по н.д. №266/1969г.,от продавачката Е. Я. К. ,поч.1984г.,майка на първоначалния ответник по делото И. Т. К. ,а другата част от горепосочения имот с площ от 3856 кв.м,била владяна от купувача К. от момента на покупката и придобита на основание давностно владение. С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че през 1969г. първоначалния ищец по делото К. К. е придобил по валидна продажба място с площ от 1178 кв.м,включено в имот с пл. №1218,според който акт праводателката му Е. К. е притежавала целият имот пл. №1218 на площ от 3856 кв.м,останал и след извършването през 1962г. отчуждаване за санитарно -охранителна зона и помпена станция на терена от 6 662 кв.м,включен в имот пл. №1331,като при предишно отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС от наследниците на Я. А. не е одържавен терен,включен в имот с пл. №1631,а предмет на това отчуждаване са само правата върху постройките в имота,поради което не е имало пречка по член 86 от ЗС/в ред.до доп. с Д.в бр..33/1996г./ върху остатъка от имот пл. №1218/извън продаденото през 1969г. дворно място от 1178 кв.м/ да бъде упражнявано давностно владение от купувача на горепосочената част от имота,първоначалния ищец К. К. С оглед доказаността на упражняваното самостоятелно владение,включително и признанието на първоначалния ответник по делото И. К. ,че след закупуване на имота през 1969г. купувача К. К. е оградил целия имот и от този момент го владее,поради което съдът , в съответствие с доказателствата по делото, е стигнал до правилния и законосъобразен извод за основателността на предявения установителен иск. Неоснователен е релевираният в касационната жалба довод на касаторите,че ищците не са индивидуализирали претендирания от тях имот,не е приложена скица на същия по сега действащия регулационен план,което води до извода,че не може с категоричен начин да се установи в какви точно граници и площ е бил владян имота в продължение на повече от 10 години,за да се приеме,че е придобит по давностно владение. Тези твърдения са неоснователни и не отговарят на установеното по делото. При положение,че константната практика на ВКС изисква, при заявена претенция за признаване право на собственост върху недвижим имот,респективно и при претендирана ревандикация на недвижим имот,последният следва да се индивидуализира по действащия регулационен план на населеното място,като именно такава индивидуализация,в изпълнение и на указанията на въззивния съд,дадени в съдебно заседание от 25.02.2008г. ,е направена от ищците с депозирана във въззивната инстанция молба вх. №1532/21.03.2008г./лист 34 от делото/,с която претендираните имоти са описани по площ и като парцели по действащия кадастрален план на гр. К. от 1999г. При това положение произнасянето на съда е направено въз основа на редовно заявена от ищците претенция,свързана с изискванията за индивидуализиране на имота,предмет на спора,в какъвто смисъл,както вече бе посочено по-горе е практиката на ВКС. На второ място ,касаторите твърдят,че неправилно и незаконосъобразно,съдът е приел,че земята на наследодателя им не е одържавявана,който извод противоречи на представените и приети по делото доказателства. В тази връзка са навеждат аргументи по извършено отчуждаване първоначално по реда на ЗОЕГПНС,впоследствие по ЗПИНМ,поради което съдът не се е съобразил с предвиденото в параграф 3 от ЗОСОИ. Според данните по депозираната пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза /лист 58 от делото/,както и от допълнителната такава,процесният имот с пл. №1218,заснет като такъв по кадастрален план от 1955г., е разположен на два километра от морския бряг, по пътя към града в посока север,като по представената документация за отчуждаване по реда на ЗПИНМ за „Санитарно-охранителна зона и помпена станция”,съгласно изменението на плана със заповед №1404/10.05.1962г.,в отредения за това терен с пл. №1631 участва и част от имот пл. №1218,като по сега действащия кадастрален план тази част от пл. №1218,останала след отчуждаването на имота е заснета с пл. №2058 в кв.19 с площ 3856 кв.м,а за отчуждената част от имот пл. №1218 е отреден парцел **** за вододайна зона в кв. 83. Очевидно,съгласно приложения нот.акт №264/23-06.1969г. по н.д. №266/1969г.,след осъщественото отчуждаване по силата на горепосочената заповед от 1962г.,наследодателката на ответниците Е,която към този момент се легитимира като собственик на имот пл. №1218/останал след отчуждаването на терени по ЗПИНМ/, е продала на наследодателя на ищците К от имот пл. №1218 по кадастралния план на гр. К. с площ 1178 кв.м,като с оглед доказателствата по делото е установено,че от този момент първоначалният ищец К. К. е установил владение не само върху закупената част от имота,но и върху целия имот с пл. №1218. При това положение така установеното владение от последния не е било упражнявано спремо държавата,тъй като този имот е останал в собственост на наследодателката на ищците Е в резултат на това, впоследствие през 1969г., тя се е разпоредила с част от същия по горепосочения договор за покупко-продажба,поради което не са налице и твърденията на касаторите за произнасяне на съда, относно възможността за упражняване на давностно владение и придобиване по този оригинерен способ на процесния имот от страна на наследодателя на настоящите касатори в разрез с предвиденото с реституционните закони,защото процесния имот е извън тяхното приложно поле,по причина,че не е бил предмет на отчуждаване от наследодателката на ответниците,поради което изводите на въззивния съд в тази връзка са правилни и законосъобразни.   Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение №667,т.7 от 22.12.2008г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №563/2007г. по описа на същия съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: