Р Е Ш Е Н И Е № 173 Гр. София, 21 януари 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря М. ИВАНЧЕВА и след становище на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 626/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от частния тъжител Е. А. С., чрез упълномощен повереник, адв. Р. К., срещу въззивно решение на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, № 353/10.06.2020 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 2226/2019 г. В частта относно прекратяването на наказателното производство за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 и 2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, в жалбата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В подкрепа на наведените касационни основания се излагат доводи за неясни мотиви относно прекратяването на наказателното производство в тази му част, което се приравнява на липса на мотиви, както и липса на правомощия за прекратяване на наказателното производство от въззивния съд, поради преклудиране на възможността за това от съдията докладчик от първата съдебна инстанция. Становището на въззивния съд, че тъжбата в прекратената й част, не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и не е годна да послужи за образуване на наказателно производство, се оценява като неправилна и в нарушение на материалния закон. С касационната жалба се обжалва и решението на въззивния съд в останалата част, като се излагат доводи по съществото на повдигнатите обвинения. Срещу въззивното решение е постъпила и лична жалба от частния тъжител С., с аналогични оплаквания за съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение в частта, с която е прекратено наказателното производство за престъплението клевета, като се поддържа тезата, че с деянието подсъдимите са осъществили фактическия състав на това престъпление, поради което неправилно наказателното производство срещу тях е било прекратено. В писмено допълнение към касационната жалба на частния тъжител, чрез упълномощения му повереник, адв. К., постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НК се излагат допълнителни доводи в подкрепа на касационните основания, като се акцентира върху тезата, че описаното в тъжбата деяние / в прекратената част на наказателното производство/ осъществява състав на престъпление. Пред касационната инстанция, частният тъжител С. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и писменото допълнение, като моли да се отхвърли решението на Градския съд. Подсъдимите О. С. и Г. С., в съдебно заседание пред ВКС се представляват от упълномощен защитник, адв. Б. Х., който намира жалбата за неоснователна, а въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила. Застъпва становището, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК в прекратената й част, поради което правилно въззивният съд е отменил присъдата на първата инстанция и е прекратил наказателното производство в тази му част. В останалата част от решението, намира същото за правилно и законосъобразно и счита, че следва се остави в сила. Прокурорът от ВКП застъпва тезата, че жалбата на частния тъжител в прекратителната част на въззивното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради това, че наказателното производство е било образувано пред първия съд и проведено в нарушение на закона, тъй като тъжбата не е отговаряла на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и производството правилно е прекратено от СГС. Подсъдимият О. С., в последната си дума пред ВКС моли да да се потвърди решението на въззивния съд. Подсъдимата Г. С., пред касационната инстанция, в последната си дума моли за потвърждаване на решението на СГС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба оплаквания и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда от 03.05.2018 г., постановена по н.ч.х.д. № 22540/2016 г., по описа на Софийски Районен съд, подсъдимият О. А. С. е признат за виновен в това, че на 15.07.2016 г. в [населено място], ул./улица/ е казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. А. С. в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК е осъден на глоба в размер на 3 000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в районната общинска администрация в [населено място] баня. Със същата присъда подсъдимият С. и подсъдимата Г. И. С. са признати за виновни в това че на 05.08.2016 г. в [населено място], в сградата на 06 РУ-СДВР, в съучастие като съизвършители са разгласили за Е. А. С. позорни обстоятелства, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин, чрез депозиране на писмена жалба срещу Е. С. в 06 РУ – СДВР, които са станали достояние на голям кръг хора, престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 и 2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.54 от НК са осъдени, всеки един от тях на глоба в размер на по 10 000 / десет хиляди / лв. и обществено порицание. Подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по обвинението клеветата да е извършена спрямо длъжностно лице. На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия С., със същата присъда е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените с присъдата, а именно - в глоба в размер на 10 000 / десет хиляди / лв. и обществено порицание. С присъдата на районния съд подсъдимите О. и Г. С. са осъдени да заплатят в полза на СРС и частния тъжител съответните разноски по делото, поотделно. С въззивно решение на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, № 353/10.06.2020 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 2226/2019 г., присъдата на Софийски районен съд от 03.05.2018 г., по н.ч.х.д. № 22540/2016 г., е отменена в частта, с която посъдимите С. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и са им наложени съответни наказания и наказателното производство срещу тях в тази му част е било прекратено. В останалата част присъдата на районния съд е била изменена относно наказанието, като подсъдимият С. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Присъдата е била отменена и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК спрямо подсъдимия С.. Присъдата на СРС е била изменена и в частта относно разноските, присъдени в тежест на С. и потвърдена в останалата част. Касационната жалба на частния тъжител срещу въззивната присъда в частта, с която е прекратено наказателното производство по делото срещу подсъдимите С. за престъплението по чл.148, ал.2 от НК е допустима, на осн. чл.346, т.4 от НПК, подадена е в законовия срок по чл. 350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, като разгледана по същество се явява и основателна. В останалата част, срещу въззивното решение, с което частично е изменена присъдата на районния съд, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като в тази част решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 346, т.4 от НПК. По жалбата на частния тъжител срещу въззивното решение, с което е прекратено наказателното производство срещу двамата подсъдими, на осн. чл.24, ал.5, т.2 от НПК: Въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите О. С. и Г. С. са признати за виновни в извършване на престъплението „клевета“, по смисъла на чл.148, ал.2 от НК и е прекратил наказателното производство по това обвинение. Съдът е посочил като основание за отмяна на присъдата и за прекратяване на наказателното производство, обстоятелството, че в тази му част същото е било проведено без правно основание и тъжбата не е била годна да послужи за образуване на наказателно производство от частен характер, тъй като описаните в същата обстоятелства не сочат на състав на престъпление. Решението на въззивния съд е постановено на основание чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, поради това, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК, а именно – деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление. За да прецени процесуалната законосъобразност на съдебния акт на въззивния съд в обжалваната част, настоящият касационен състав съобрази някои принципни постановки. Наказателното производство по дела от частен характер се инициира с тъжба на пострадалото от престъплението лице. В правната теория тъжбата се определя като „форма за сезиране на съда с искане за наказателно правна защита и за повдигане на обвинението в наказателното производство от частен характер“/Д.,„Процесуални проблеми на производството, което се образува по тъжба на пострадалия“ /, или с други думи като „процесуален документ, който води до образуване на дело от частен характер и обективира частното обвинение“ / Г. М., „Наказателни дела от частен характер“ /. Към датата на подаване на частната тъжба пред районния съд е била в сила редакцията на чл.250, ал.1 от НПК / ДВ, бр.32 от 2010 г. /, съгласно която съдията докладчик е разполагал с правомощие да прекрати наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия в две хипотези: по т.1 – в случаите по чл.24, ал.1, т.2-4 и 6-10 и чл.24, ал.4 /сегашна ал.5 /от НПК, и по т.2 - когато деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление. Преценката, която съдията докладчик е следвало да осъществи в отделните случаи, по т.1 и по т.2 на чл.250, ал.1 от НПК ред. ДВ , бр.32/2010 г. / е различна по своя характер, като в първия случай се преценява редовността на тъжбата като процесуален документ, а във втория – се прави преценка за съставомерността на описаното в тъжбата деяние. Разликата в основанията за прекратяване е инкорпорирана в съдържанието на съответните алинеи, като от текста на чл.250, ал.1, т.1 от НПК / ред. ДВ , бр.32/2010 г./ е изключено основанието по чл.24, ал.1, т.1 от НПК /деянието не е извършено или не съставлява престъпление / и е изведено в отделна хипотеза по т.2 на чл.250, ал.1 от НПК. При действието на тази редакция на чл.250, ал.1 от НПК / ред. ДВ, бр.32/2010 г./ правомощието за прекратяване на наказателното производство по дело от частен характер, поради това, че деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление се преклудира със започването на съдебното производство пред първата инстанция и по това обстоятелство съдът е задължен да се произнесе с присъда, арг. от чл.301, ал.1 от НПК. С предаването на подсъдимите лица на съд, е недопустимо наказателното производство да се прекрати на основание, че деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление. По този въпрос съдът от първата инстанция се произнася с присъда, а въззивният съд – с присъда или решение в зависимост от това дали потвърждава или отменя присъдата на първата инстанция. Независимо, че като формално основание за отмяна на присъдата и за прекратяване на наказателното производство, в решението на въззивния съд е посочена разпоредбата на чл.334, т.4, вр. чл.25, ал.5, т.2 от НПК, поради несъответствие на тъжбата с изискванията на чл.81от НПК, от мотивите към решението се установява, че присъдата е отменена по съображения, че описаното в тъжбата деяние не осъществява състав на престъпление, което е различно правно основание, инкорпорирано самостоятелно в чл.24, ал.1, т.1 от НПК В разпоредбата на чл.334, т.4 от НПК са посочени основанията, на които въззивната инстанция може да отмени присъдата на първия съд и да прекрати наказателното производство по делото, а именно – чл.24, ал.1, т.2—8а и 10 и ал.5 от НПК, като същите са лимитативни и не могат да бъдат разширявани. В същия текст липсва правомощие за въззивната инстанция да отменя присъдата и да прекратява наказателното производство на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, в случаите когато деянието не съставлява престъпление. Въззивният съд не разполага с аналогично правомощие на правомощието по чл.250, ал.1, т.2 от НПК / ред. ДВ, бр.32/2010 г. / към датата на подаване на частната тъжба/, което е предоставено на съдията докладчик от първата инстанция - да прекрати наказателното производство на основание, че деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление. Във фазата на въззивното производство, присъдата по дело от частен характер е допустимо да бъде отменена и наказателното производство да се прекрати, само в случаите по чл.24, ал.1, т.2- 8а и ал.5/ предишна ал.4/ от НПК, като хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК е изключена като основание за прекратяване на наказателното производство/ след отмяна на присъдата/ и е извън правомощията на въззивната инстанция. Преценката на обстоятелствата по чл.24, ал.5/ предишна ал.4/ от НПК относно съдържанието на частната тъжба не могат да бъдат приравнени на преценка за това дали описаното в тъжбата деяние съставлява престъпление, защото се касае до различна по вид и характер преценка, по чл.81 от НПК - за редовност на тъжбата като процесуален документ, а по чл.24, ал.1, т.1 – за очевидна несъставомерност на описаното в тъжбата деяние, като фактически състав на престъпление. От друга страна, в текста на чл.24, ал.5 от НПК / предишна ал.4 / изрично са изключени основанията по ал.1 на чл.24 от НПК за прекратяване на наказателното производство, включително и тези по ал.1, т.1, когато деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление. Следователно, в правомощията на въззивния съд по чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.5 от НПК да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство, поради нередовност на частната тъжба, която не отговаря на условията по чл.81 от НПК, не се включва основанието по чл.24, ал.1, т.1 от НПК –деянието, описано в тъжбата да не съставлява престъпление. В този смисъл, тезата, развита в решението на въззивния съд, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като описаното в същата деяние, квалифицирано по чл.148, ал.2 от НК, не съставлява престъпление, поради което присъдата следва да се отмени и да се прекрати наказателното производство, не е съобразена със законовите правомощия на въззивния съд, който е задължен да се произнесе с акт по същество/ присъда или решение/ в случаите, когато установи, че деянието, предмет на тъжбата не съставлява престъпление . Не могат да бъдат споделени аргументите на въззивния съд, че в преценката по чл.24, ал.5 / предишна ал.4/ от НПК, вр. чл.81 от НПК относно съдържанието на тъжбата се включва и съставомерността на описаното в същата деяние. В разпоредбата на чл.81 от НПК се съдържат изискванията към съдържанието на тъжбата като процесуален документ, годен да послужи за иницииране на наказателно производство от частен характер – да е писмена, да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Обстоятелствата на престъплението представляват фактическите данни, на които се основава обвинението, в това число дата на извършване на деянието и дата, на която частният тъжител е узнал за извършването му, в случаите когато са различни, както и други фактически данни, на базата, на които е възможно да се прецени допустимостта на тъжбата. Съдебната практика е последователна в разбирането, че под обстоятелства на престъплението се има предвид фактическата рамка на наказателното преследване, която се очертава в тъжбата. Тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, формулирайки обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.Така се гарантира осъществяване правото на защита на подсъдимия и това именно е същността на изискванията към съдържанието на тъжбата.“ / Р 237-2012 -1-во НО, ВКС / . При тези данни решението на въззивния съд в частта, с която е отменена присъдата на районния съд и е прекратено наказателното производство по обвинението по чл.148, ал.2 от НК срещу двамата подсъдими е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да се отмени и делото в тази му част да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. Водим от горното и на осн. чл. чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателното отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, № 353/10.06.2020 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 2226/2019 г., в частта, с която е отменена присъдата на Софийски районен съд от 03.05.2018 г. по н.ч.х.д. № 22540/2016 г., с която посъдимите О. С. и Г. С. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 и 2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и са им наложени съответни наказания, и наказателното производство по това обвинение срещу тях е прекратено и ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на частния тъжител Е. А. С., чрез упълномощения повереник, адв. Р. К., срещу въззивно решение на Софийски градски съд, НО, 3-ти въззивен състав, № 353/10.06.2020 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 2226/2019 г., в частта относно обвинението против подсъдимия Г. С. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: