Р Е Ш Е Н И Е № 476 гр. София, 13 ноември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1670/ 2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Д., подадена чрез неговия назначен служебен защитник, срещу решение №263/10.07.2013г., постановено по внохд №630/2013г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдена присъда от 04.04.2013г., обявена по нохд №104/2013г. , по описа на Софийски окръжен съд. С визираната първоинстанционна присъда подсъдимото лице е осъдено за това, че на 27.10.2012г., на МП „Калотина”, на трасе „Изходящи автомобили и автобуси” направил опит да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество /опиум/, с общо нетно тегло 796,604 грама, на стойност 63 728,32 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.242, ал.2, пр.1, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК, поради което на основание чл.58 б.”а”, вр.чл.58а, ал.4 от НК му е наложено наказание ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Ангажирана е наказателната отговорност на Р. Д. и за извършено престъпно посегателство по чл.354а, ал.2, изр.1, вр.ал.1 от НК, с произтичащите санкционни последици – ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и 10 000 /десет хилади/ лева ГЛОБА, като при условията на чл.23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което е присъединена ГЛОБАТА. В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложената за престъплението по чл.242, ал.2, пр.1, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от НК наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, несъответна на личната опасност на автора на инкриминираното деяние. С поставен акцент на факта, че подсъдимото лице е оказало активно съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина в наказателния процес, се предлага ревизия на атакувания съдебен акт чрез намаляване размера на отмереното наказание. В съдебно заседание на 07.11.2013г., подсъдимият Р. Д. и неговият процесуален представител поддържат претенцията за намаляване на индивидуализираната наказателна санкция, по изложените съображения. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Касационната жалба на подсъдимото лице е неоснователна. При съблюдаване на очертаната фактология по делото, сочеща на стадия на инкриминираното престъпно посегателство по чл.242, ал.2, пр.1 от НК, степента на осъществяване на намерението и причините, поради които деянието е останало недовършено, първостепенният и въззивен съд са обосновали правоприлагане на института на чл.58, б”а” от НК, предпоставящ възможност за индивидуализация на наказанието в обсега на чл.55 от НК, без изискуемата се необходимост от установяване на многобройни или изключителни по своя характер, смекчаващи отговорността обстоятелства. В лимитираните от материалноправните норми рамки, съдебните инстанции, съобразявайки тежестта на престъплението и личността на неговия извършител, са определили санкционните последици за подсъдимия Р. Д., произтичащи от консумирания престъпен състав по чл.242, ал.2, пр.1, вр.чл.18, ал.1 от НК-лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ. При налагане на наказанието задълбочено са преценени обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние, приключило във фазата на опита, с оглед обекта на посегателство и предвид характеристиките на индивидуализиращите го признаци – време; място; начин на осъществяване; количествени, качествени и стойностни параметри на предмета на престъпление /високорисково наркотично вещество - опиум, с активен компонент морфин 17% и кодеин 3,5%, с нето тегло 796,604 грама, оценен за 63 728,32 лева/; и форма на доказаната по делото вина – пряк умисъл. Обсъдена е и конкретиката на инкриминираните неправомерни действия, проектираща наличие на извършено в съвкупност от подсъдимото лице престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, вр.ал.1 от НК. Мотивиращи налагането на наказателната санкция, са и фактите, свързани с личността на Р. Д.. Отчетени са възрастта, образователния ценз, семейното положение, имотното състояние и процесуалното поведение на лицето в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Отдадено е необходимото внимание на съдържимите се в доказателствения материал лоши характеристични данни за подсъдимия, склонен да дерогира утвърдения в държавата правов ред и на предходните му осъждания по чл.194 от НК и чл.195, ал.1, т.3 от НК, обективирани в приложените бюлетини за съдимост, които професионално са коментирани от първостепенния и въззивен съд, в контекста на специалната превенция, обуславяща адекватни на репресивната, възпираща и поправително-възпитателна роля на наказанието санкционни последици. Очертаните обстоятелства, правнозначими за индивидуализация на наказателната отговорност, формират категорично заключение за справедливо отмерване на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, чрез двукратно редуциране на минимума на диференцираното в закона наказание за престъплението по чл.242, ал.2, пр.1 от НК - лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ до ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, с последващо приложение на чл.55, ал.3 от НК чрез неналагане на кумулативно предвидената ГЛОБА /от 100 000 до 200 000 лева/ Предложената обстойна аргументация обосновава несъстоятелност на споделените в жалбата оплаквания за пренебрегване на оказаното от Р. Д. процесуално съдействие за установяване на обективната истина. Направеното от подсъдимия признание на фактите в обвинителния акт, предпоставило провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и правоприлагане на разпоредбата на чл.58а от НК при определяне размера на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, не оправдава желаната от лицето в разглеждания казус прекомерна снизходителност, тангираща с безнаказаност. Несъмнено при индивидуализация на наказателната отговорност в очертаните от предписанията на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 от НПК предели се вземат предвид процесуалните прояви на обвиняемия /подсъдим/ в хода на производството, в обхвата на които са депозираните самопризнания. Последните се интерпретират с оглед техния характер и съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са спомогнали реално и своевременно за разкриване на престъплението и на извършителите, а не са следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те се третират като смекчаващо обстоятелство, включително в санкционните рамки по чл.58а от НК, без да се игнорират обаче тежестта на престъпното деяние, социалният му резонанс и фактите за личността на подсъдимия. Действително визираните от защитата обяснения на Р. Д., снети при неговото задържане на Митнически пункт - Калотина на 27.10.2012г., са допринесли за разкриването на контрабанден канал и за повдигане на обвинение срещу иранския гражданин Н. Н.. Акцентираното поведение на лицето с юридически усет и в корелираща взаимовръзка с обществената опасност на престъпното посегателство и с обремененото му съдебно минало, са стриктно ценени от съдебните инстанции при лимитиране на наказателната отговорност на подсъдимия Д. по чл.58 б.”а”, вр.чл.58а, ал.4 от НК. Изложените съображения изграждат вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на касационната жалба на Р. Д., за изменение на атакувания съдебен акт, в санкционната му част. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №263 от 10.07.2013 година, постановено по внохд № 630/2013г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.