Р Е Ш Е Н И Е № 50134 Гр.София, 26.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.668/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №29/01.07.22 г., постановена от ОС-Бургас /БОС/, 4 въззивен наказателен състав по В.Н.О.Х.Д.516/22 г., е отменена оправдателна присъда №14/ 21.03.22 г., постановена от РС-Несебър по Н.О.Х.Д.505/21 г., и подсъдимият А. А. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.215,ал.2,т.4,пр.2 вр.ал.1,пр.2 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б вр.чл.26,ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален строг режим. Срещу въззивния акт на БОС е постъпила касационна жалба,в която са посочени и трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Твърди се,че присъдата е „неправилна, необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива“, поради което производството следва да бъде разгледано „по същество“, тя да се отмени и подсъдимият да бъде признат за невиновен. В съдебно заседание пред ВКС С., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата с изразените в нея аргументи и искания, като в контекста на оплакването по чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК настоява като алтернатива за намаляване на наказанието. Представителят на ВКП моли присъдата на БОС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея възражения и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе каквото и да е отношение по същината на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ, доколкото това въобще е допустимо, този съд очевидно следва да разясни определени обстоятелства, очертаващи предмета на разглеждане пред него, пределите на проверка и оценимите аргументи в светлината на визираните касационни основания, както и своите правомощия. Това се налага, предвид същността на заявените в самата жалба възражения и искания, поддържани и в открито съдебно заседание. Съдът ще бъде изключително кратък, тъй като в близо четвъртвековното прилагане на касационното производство по наказателни дела третираните обстоятелства са получавали многократни разяснения. Първо, ВКС е съд по правото и с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5, изр.2 НПК, която в случая не е налице, той се произнася по въздигната пред него процесуална и материалноправна аргументация срещу атакуваните решение или присъда, охарактеризирани в съответствие с касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Това се отнася и за случаите,когато долустепенните съдилища /независимо дали окръжни или апелативни като въззивни такива/ са постановили диаметрално противоположни съдебни актове. И в тези случаи не се изисква произнасяне по съществото на доказателствената съвкупност, както се претендира в процесната жалба, освен при наличие на посоченото изключение, защото ВКС не става съд по фактите. Простият прочит на нормите на чл.347 и сл.НПК установява гореказаното. Второ, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 и сл.НПК необосноваността и недоказаността не са касационни основания. Няма и как да е другояче,тъй като те са относими към съдилищата по фактите,какъвто ВКС никога не е при първо и второ редовно разглеждане на делото пред него /актуалното е първо такова/. Затова на прякото позоваване на такива в касационната жалба няма да се обърне никакво внимание. Трето, все в светлината на казаното не може изобщо да се разсъждава по ценената от БОС доказателствена маса по същество, тъй като това би отпратило директно към произнасяне по необоснованост и намеса в суверенната преценка на решаващата втора инстанция тогава,когато тя е изписала дължими съображения по взетото от нея решение. Оправдаване от ВКС е допустимо единствено при присъствие на предпоставките по чл.354,,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, и то защото съответната приета от контролирания съд фактология е непрестъпна по правило, а не защото върховната юрисдикция е стигнала до различни фактически положения, оценявайки по различен начин доказателствата по същество. Четвърто, в жалбата се твърди,че присъдата е явно несправедлива. Такова касационно основание няма. Явната несправедливост е отнесена към наложеното наказание и следва да се обмисля само в този смисъл. Пето, заявява се,че присъдата на въззивния съд е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните парвила, като за разглеждане бил приет „необоснован и незаконно аргументиран обвинителен акт на държавното обвинение“, което е рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия. Като оставим настрана, че не БОС, а РС-Несебър като първоинстанционен съд е приел за разглеждане процесния обвинителен инструмент и изготвилият касационната жалба защитник въобще не е възразил на това в разпоредителното заседание на 01.10.21 г., очевидно трябва да се подчертае дебело обстоятелството, че ВКС се занимава със съдебни грешки. Той преценява конкретиката по обвинителния акт, само когато бъде предизвикан към това на фона на оплакванията за приети от ревизираната инстанция обстоятелства, несходими с него или респективно с дейността на първостепенния съд. Всъщност, дали обвинителният инструмент е „доказан и законно аргументиран“ се установява не предварително, а след провеждане на съдебно следствие /при неексплоатиране на някоя от диференцираните процедури, изключващи същото/. Както указва разпоредбата на чл.7,ал.1 НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви,че спрямо процесния обвинителен акт далеч не е приложен занижен стандарт на изготвянето му. А това,че казаното в него не се нрави на подсъдимия и защитата му, не го прави негоден да възбуди съдебно наказателно производство. Шесто, внимателният прочит на касационната жалба установява известно смесване на процесуални и материалноправни основания. Затова най-общо казано този съд ще заяви, че неговата дейност се състои в това да прецени в светлината на правилно отправени възражения доколко процедурно вярно е достигнато до приемане на съответна фактология, а оттам и до законосъобразно или не нейно подвеждане под дължима норма на НК. По същество погледната, доколкото това е възможно, жалбата е неоснователна касателно оплакванията за наличие на основанията по чл.348,ал.1, т.1 и т.2 НПК. От една страна тя е изписана по-скоро като въззивна,отколкото като касационна такава, но въпреки това не е приложена процедурата по чл.351,ал.5 НПК от БОС, а е образувано касационно производство по нея. Съпоставянето на разпоредбите на чл.320,ал.1 и чл.351,ал.1 НПК очертават различията по изготвяне на въззивна и касационна жалби /и протести/, които изхождат от същината на разглеждането и правомощията на съответните съдилища. От друга страна, видно от съдържанието на разглежданата жалба, що се касае до преценката налице ли са доказателства за осъществен от подсъдимия престъпен състав по чл.215 НК, а оттам-и до съставомерност или не на процесното деяние, разсъжденията са абсолютно общи, макар и поначало правилно възпроизвеждащи теоретични постановки. Освен това те са продукт на личния доказателствен анализ на атакуващата страна, а не на противопоставяне на аргументацията на БОС към присъдата. И няма как да бъде другояче. Диспозитивът на атакувания съдебен акт е постановен на 01.07.22 г. Касационната жалба е депозирана на 12.07.22 г. В края на самата жалба е отразено следното: „Подробни аргументи в подкрепа на жалбата ще изложа, след като се запозная с мотивите към присъдата на въззивната инстанция, които към настоящия момент не са изготвени.“ След депозиране на мотивите от съдебния състав, на 01.08.22 г.и на 03.08.22 г.съответно подсъдимият и неговият защитник са получили съобщения /последни неномерирани страници от въззивното производство/ за изготвянето им. Допълнение в съобразие с тях не е изпратено. Не се депозира и допълнение по реда на чл.351,ал.4 НПК нито предварително, нито в самото съдебно заседание пред ВКС. Ето защо този съд ще заяви в генерален план, че след процедурно правилен и логически верен доказателствен прочит контролираният съд е достигнал до законосъобразни изводи както по отношение на приетата за установена фактология, така и по отношение на приложението на материалното право. Съпоставени са всички доказателствени източници и мотивирано е прието наличие на познание у подсъдимия за престъпен произход на придобитите по възмезден начин от него вещи. Прецизен анализ в тази връзка е направен и на стр.5, предпоследен абзац от мотивите на БОС в частта по обмисляне на наличието на субективния елемент на престъплението по чл.215 НК. Тъй като липсва каквото и да е противопоставяне на същия, а ВКС е съгласен с него, не се намира аргументационна опора за по-нататъшни разсъждения. Що се касае до основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК, доколкото същото е заявено в касационната жалба, макар и по него да липсва каквато и да е разработка, предвид основното искане за признаване на дееца за невиновен; и доколкото същото усърдно се поддържа от защитата в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, може да се счете,че не само е допустимо то да бъде разгледано, но и да бъде уважено. Това е така, тъй като наред с многобройните смекчаващи обстоятелства, приети от БОС в рамките на обвинението по чл.215,ал.2 НК, ВКС разчита като присъстващо и едно изключетилно такова, а именно, поведението на съпругата на касатора. Същата е взела дейно участие в убеждаване на последния да осъществи престъпната деятелност и доколкото държавното обвинение не е намерило за законосъобразно да я ангажира с наказателна отговорност, но пък я е ползвало като основен свидетел срещу С., то поведението й не може да остане без правно измерение. То е констатирано и от въззивния съдебен състав,макар и да не му е обърнато дължимо внимание при индивидуализиране на наказанието. Ето защо се изисква коригиране на атакувания съдебен акт, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода бъде намалено от една година на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата на БОС следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1т.4 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда №29/01.07.22 г., постановена от ОС-Бургас, 4 въззивен наказателен състав по В.Н.О.Х.Д.516/22 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А. А. С. наказание лишаване от свобода от една година на ШЕСТ МЕСЕЦА. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/