5 4 Р Е Ш Е Н И Е №113 С., 06.11.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1798 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н. и Н. Х. Н., чрез пълномощника им адвокат И. П., против решение № 435 от 6.11.2013 г., постановено по гр.д. № 603 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отменено решение № 383 от 22.05.2013 г. по гр.д. № 503/2012 г. на Районен съд-Хасково по иска по чл.109 ЗС и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Н. Х. Д. и Д. И. Д. против Г. Н. Н. и Н. Х. Н. иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж, находящ се в северозападната част на съсобствения им имот с идентификатор 77195.729.361, представляващ сграда върху имота със застроена площ 57.70 кв.м., брой етажи 2, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 77195.729.361.1 и същото решение е потвърдено в частта за отхвърляне на предявения от Г. Н. Н. и Н. Х. Н. против Н. Х. Д. и Д. И. Д. инцидентен установителен иск за признаване, че Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са собственици северната част с площ от 560 кв.м., при посочени съседи, на имот с идентификатор 77195.729.361, като Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са осъдени да заплатят на Н. Х. Д. и Д. И. Д. разноски по делото в размер на 923.88 лв. Ответниците по касационната жалба Н. Х. Д. и Д. И. Д. не са подали писмен отговор. С определение № 159 от 11.04.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на въззивното решение и доколко същото е постановено по редовна искова молба. Ищците Н. Х. Д. и Д. И. Д. са основали иска си на следните твърдения: наследодателят им И. Д. Д., починал на 29.06.1997 г., е придобил по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ собствеността върху нива пл.№ 56 от 684 кв.м., Х. землище, находяща се в местността „Изгрев” /нотариален акт № 126 том VІ нот.дело № 2501/1995 г. от 02.08.1995 г. на нотариус при Х./; съседният имот със същия статут с площ от 560 кв.м. с пл.№ 56а бил придобит възмездно от Г. С. Б. /нотариален акт № 70 том ІІ нот.дело № 450/1995 г. от 23.02.1995 г. на нотариус при Х./; последният и съпругата му Д. Х. Б. продали на ответницата, през време на брака й с ответника, този си имот – на 20.03.2002 г. с нотариален акт № 356 том ІІ рег. № 2433 дело № 321/2002 г. на нотариус с рег. № 081; по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на А.-С., двата имота били заснети като един поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.729.361 с площ от 1251 кв.м. и като собственици на тези имоти в скицата били отбелязани ищците и ответницата; след 2002 г. използвайки част от основите на срутена стопанска сграда, ответниците незаконно изградили двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 57,70 кв.м. в съсобствения им имот, без ищците да са учредили на ответниците право на строеж и без за нея да са изработени строителни книжа; Д. Б. се снабдила с нотариален акт за собственост върху описаната сграда - № 164 том ІІ нот.дело № 196/2011 г. от 07.09.2011 г. на нотариус с рег. № 078, издаден по обстоятелствена проверка, макар да не е придобила правото на собственост, тъй като сградата е незаконен строеж и е негоден обект на собственост, а и от построяването й през 2002 г. до момента Б. не е осъществявала нито ден владение върху този имот, като обективно не бил изтекъл 10-годишният давностен срок за придобиване на правото; без да притежава право на собственост, с нотариален акт № 19 том ІІІ нот.дело № 218/2011 г. от 04.10.2011 г., Б. продала процесната жилищна сграда на С. Н. Б., поради което сделката не е породила вещен ефект. Тъй като незаконният строеж в съсобствения им имот, изграден от ответниците, пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото на собственост /строежът е разположен в най-добрата част от имота, като при евентуално разпределение правото на ползване, ищците ще бъдат неблагоприятно поставени, както относно обема на частта от имота, която ще ползват, така и относно благоприятния за тях начин на ползване/ последните са поискали ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконния жилищен строеж, изграден в съсобствения имот.. В писмения отговор ответниците са възразили, че страните по делото не са съсобственици на процесния ПИ с идентификатор 77195.729.361, т.к. ответниците са индивидуални собственици на северната част на имот с площ от 560 кв.м. и имотът им неправилно бил заснет с имота на ищците като един ПИ с идентификатор 77195.729.361 с площ от 1251 кв.м.; имотът на ответниците бил ограден с реални граници от всички страни и те не били променяни от придобиването му от техните праводатели през 1995 г., запазили са същия вид през 2002 г., когато ответниците го придобили и продължавали да го владеят в този вид до сега, като тяхното владение било явно и необезпокоявано и довело до възникване на право на собственост върху описания имот в конкретни и реални граници по оригинерен способ; поддържат, че процесната сграда не е незаконен строеж и се намира изцяло в собственото им място. Предявяват против ищците инцидентен установителен иск /И./ с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на северната част на ПИ с идентификатор 77195.729.361, с площ от 560 кв.м., при посочени граници За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесната сграда е незаконна, а незаконния строеж в съсобствен имот, съставлява неоснователно действие по чл.109 ЗС спрямо изправната страна и съставлява ограничение за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. По инцидентния установителен иск са възприети фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, който е приел за установено, че страните са съсобственици на процесния имот, като Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са придобили идеална, а не реална част от имота и техния титул за собственост /деривативен придобивен способ/ изключва възможността им да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност /оригинерен способ/, а и по делото не се установява претендираната площ да отговаря на изискванията на закона за съществуване на самостоятелен УПИ със съответни площ и лице, нито тя някога да е съществувала и да е била заснета в действащите планове и карти в този вид – експертното заключение установява, че кадастралните планове на местността никога не са съдържали данни за съществуването на два отделни имота с пл. № 56 и пл. № 56 а, не са налице и данни за допусната грешка в кадастралния план, доколкото съществува съответствие между фактическата на терена ситуация и отразяването й върху кадастралния план от 1988 г. и 1999 г., както и в кадастралната карта от 2006 г. В. решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците - че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост. В. съд е приел, че е налице съсобственост върху един имот, обсъждайки експертното заключение, проследяващо кадастралните планове и отразяванията в тях, без да констатира липсата на твърдения на страните за юридически факти, от които да е възникнала собствеността или да констатира представени доказателства, установяващи такива юридически факти. Не може да бъде споделена тезата на ответниците по касационната жалба в хода на устните състезания, че липсва противоречие в исковата молба, тъй като твърденията са за придобити реални части, които вече не съществуват и фигурират в кадастъра като един общ имот, съсобствен между страните и именно върху съсобствения имот през 2002 г. е осъществено незаконното строителство. Начина на отразяване на имоти в кадастъра няма вещно-правно действие и не води до промяна в собствеността - Решение № 173 от 7.04.2010 г. по гр.д. № 527/2009, ІІ г.о. Същото се отнася и до начина на отразяване на имоти в кадастралната карта - Решение № 99/26.06.2014 г. по гр.д. № 4583/2013 г., І г.о., според което кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост; нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти - местоположение, граници, размери, предназначение. Основно изискване на З. е отразените в кадастралната карта граници на поземлените имоти да съответстват на обема на правото на собственост, поради което когато в кадастралната карта не е отразена кадастралната граница между два съседни имота, а същите са заснети като един имот, правото на собственост върху тях не се трансформира в съсобственост върху заснетия имот, а се касае до непълнота в кадастралната карта, която не влияе върху действително притежаваните от собствениците вещни права. Атакуваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд-Хасково, който да предприеме действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, като укаже на ищците да уточнят дали твърдят, че страните са собственици на съседни имоти /придобити от праводателите им по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ съответно с нотариален акт № 126 том VІ нот.дело № 2501/1995 г. от 02.08.1995 г. на нотариус при Х. и с нотариален акт № 70 том ІІ нот.дело № 450/1995 г. от 23.02.1995 г. на нотариус при Х./, в който случай да уточнят как изградената в имота на ответниците сграда, за която твърдят, че е незаконна, им пречи да упражняват правото си на собственост или твърдят, че страните са съсобственици на един имот, в който случай да изложат твърдения за фактите, от които произтича съсобствеността. На основание чл.294, ал.2 ГПК по претендираните от страните за настоящото производство разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 435 от 6.11.2013 г., постановено по гр.д. № 603 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Хасково. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Хасково. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: