Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр. София, 16.04.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1373/2020 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба с вх. № 4320 от 06.07.2020 г., подадена от ИНВЕСТ-Г ЕООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу ОКИН ФАСИЛИТИ БГ ЕООД, [населено място], за отмяна на решение от 02.03.2020 г. на АС при БТТП, постановено по ВАД № 10/2019 г., с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 17 495.77 лв. – неплатено възнаграждение по договор за предоставяне на услуги от 01.10.2015 г. за периода – м. декември 2017 г. – м. декември 2018 г., както и арбитражни разноски от 2 908 лв. Моли се атакуваното арбитражно решение да бъде отменено на основанията по чл.47 ал.1 т.5 пр.1 и т.6 ЗМТА, евентуално – да се прогласи нищожността му, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. Отмяната на арбитражното решение се претендира поради това, че с него се разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, както и че образуването на арбитражния състав и арбитражната процедура по делото не са съобразени със споразумението между страните, като надхвърлят ограничителния му обхват. В подкрепа на поддържаните основания за отмяна се сочат следните обстоятелства: Сключеното между страните арбитражно споразумение /клауза/ не предвижда разрешаване на спор по арбитражен ред за период след края на облигационното правоотношение, прекратено с прекратяване на договора за предоставяне на фасилити услуги от 01.10.2015 г., задълженията по който са изпълнени. В тази връзка се твърди, че управителят на ищеца е прекратил договора с писмено предизвестие от 26.05.2017 г., достигнало до ответника, като след изтичане срока на предизвестието е настъпило прекратяването на облигационната връзка между тези две страни. Оспорва се, по подробно изложени съображения, валидността на клаузата на чл.6.3 от договора, според която същият може да бъде прекратен с предизвестие само по единодушно решение на общото събрание на етажната собственост /а не от конкретен етажен собственик - клиент/. Освен това се сочи, че ответникът на свой ред също е връчил предизвестие за прекратяване на договора до всички етажни собственици на 29.05.2017 г. и с изтичане на срока му договорът е прекратен. Изпратеното и връчено по-късно негово изявление за оттегляне на предизвестието не е породило правни последици, като в този смисъл са налице подробни правни доводи. С оглед горното се излагат аргументи, че арбитражното споразумение не включва съгласие на страните за разрешаване на спора по липсващо /прекратено/ договорно правоотношение. Арбитражната клауза може да “надживее” облигационната връзка, само когато има неизпълнени задължения по време на действие на договора, а настоящият случай не е такъв. При наличие на прекратен договор с доставчика на фасилити услуги, всички претенции между етажните собственици следва да бъдат уреждани с решения на общото събрание на ЕС чрез управителя и искове по чл.51 ЗУЕС. По основанието на чл. чл.47 ал.2 ЗМТА се поддържа, че нищожност на арбитражното решение е налице не само с оглед определения по предметен признак обхват на неарбитрируемите спорове по чл.19 ал.1 ГПК, а и с оглед времевия модалитет в облигационната връзка съобразно изложеното. В срока за отговор ответникът ОКИН ФАСИЛИТИ БГ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на исковата молба. Сочи, че страните са избрали всички спорове, произхождащи от договора или свързани с него, включително с неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете във връзка с попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да се решават от Арбитражния съд при БТТП. Счита, че арбитражната клауза е валидна, както и че не са налице основанията на чл.47 ал.1 т.5 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Поддържа, че договорът за предоставяне на услуги не е прекратен, срокът на действието му не е изтекъл, ответникът не е отправял предизвестие за прекратяване до ищеца, а до ЕС, както изисква договорът, но същото е било оттеглено преди изтичането на срока му. По тези и други изложени съображения намира договорът между страните за действащ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В проведеното публично заседание страните, чрез процесуалните си пълномощници, поддържат изразените становища. Молят за присъждане на разноски, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК. По редовността и допустимостта на исковата молба съдът се е произнесъл с изрично определение от закрито заседание на 30.12.2020 г. По същество, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Хипотезите на закона, на които ищецът се позовава, не съответстват напълно на наведените от него фактически обстоятелства за порочност на арбитражното решение. Доколкото първото предложение на чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА по смисъл и значение съвпада с основанието на чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, преценката на съда ще бъде направена в този аспект. Основание за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА изисква атакуваното арбитражно решение да е постановено без наличие на валидно споразумение между страните по чл.7 ал.1 ЗМТА за отнасяне на спора пред арбитражния орган, т.е. нормата обхваща хипотезите, когато такова споразумение липсва или не е било сключено в изискуемата форма, или страда от пороци, които го правят недействително, или е отпаднало по волята на страните /вкл. когато в него изрично са уговорени срок или условие/. Според трайната практика на ВКС /решение № 149 от 03.10.2014 г. по т.д.№ 1368/2014 г. на I т.о., решение № 37 от 16.06.2015 г. по т.д.№ 2049/2014 г. на I т.о. и др./, развалянето и прекратяване на договора, съдържащ арбитражна клауза, сами по себе си са без значение за действието на арбитражната клауза, тъй като са относими единствено към материалното правоотношение. Самостоятелността на арбитражното споразумение осигурява възможност всички спорове между страните, произтекли от договора, от момента на сключването му нататък, да бъдат решавани съобразно избрания от тях начин – чрез арбитраж. В случая безспорно се установява, че страните са били обвързани от действителна арбитражна клауза, която изрично обхваща и споровете относно прекратяването на действието на договора. В нея липсва срок или условие, които да попадат в понятието „ограничителен обхват“, нито е налице друго споразумение за отпадането й. По-конкретно от доказателствата по делото е видно, че между ОКИН ФАСИЛИТИ БГ ЕООД - от една страна и 10 търговски дружества - клиенти, сред които и ИНВЕСТ-Г ЕООД, от друга, е бил сключен договор за предоставяне на фасилити услуги по поддръжка в централен офис-сграда на ХЕМУС БИЗНЕС ЦЕНТЪР, [населено място], [улица], в сила от 01.10.2015 г. В чл.6.3. от договора е уредена възможност за едностранно прекратяване на същия с 30-дневно предизвестие, като е посочено, че за предизвестие се счита решение в този смисъл от общото събрание на етажната собственост, взето с единодушие. В чл.6.4. от договора са предвидени възможности за прекратяването му при виновно неизпълнение, а в чл.8.7., озаглавен „Арбитражна клауза“, страните са се съгласили всички спорове, произхождащи от договора или свързани с него, включително с неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете във връзка с попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да се решават от Арбитражния съд при БТТП, в съответствие с неговия Правилник за арбитраж, въз основа на арбитражно споразумение; посочено е също, че арбитражното производство ще бъде проведено в България, мястото на арбитража ще бъде в София; страните се съгласяват да зачитат решението на арбитража като окончателно. От изложеното по-горе следва, че основният преюдициален спор между страните в арбитражното производство, пренесен в производството за отмяна, относно това, дали договорът с включената в него арбитражна клауза е прекратен или не, е в компетентността на сезирания арбитражен орган при БТТП. Разрешаването му няма отношение към наличието и действителността на арбитражното споразумение, респ. касае изцяло правилността на арбитражното решение, която стои извън предмета на производството по чл.47 ЗМТА. На посоченото основание настоящият съдебен състав няма правомощия да се произнася по въпроса, дали договорът за услуги е бил прекратен преди периода, за който се претендира изпълнение, респективно да проверява законосъобразността и обосноваността на арбитражното решение в тази му част, в какъвто смисъл са основните доводи на ищеца. На следващо място наведените в исковата молба обстоятелства не са пряко относими към основанието за отмяна по чл.47 ал.1 т.6 ЗМТА, което обхваща нарушаването на диспозитивни норми на ЗМТА или уговорени от страните процедурни правила относно образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура. Този порок на арбитражното решение се сочи като последица от липсата на обвързваща страните арбитражна клауза, каквато липса не се установява по делото. Не е налице и претендираната нищожност на арбитражното решение по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно посочената разпоредба, от значение за нищожността е единствено предметът на спора, като такъв, неподлежащ на решаване от арбитраж, в съответствие с императивното правило на чл.19 ал.1 ГПК. В случая не се твърди неарбитрируемост на спора, а отпадане действието на арбитражното споразумение, което не води до нищожност на арбитражното решение. Предвид изложеното, предявените искове по чл.47 ал.1 т.5 пр.1 и т.6 ЗМТА и чл.47 ал.2 ЗМТА са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 000 лв. – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ исковете на ИНВЕСТ-Г ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу ОКИН ФАСИЛИТИ БГ ЕООД с ЕИК[ЕИК] за отмяна на решение от 02.03.2020 г. на Арбитражния съд при БТТП, постановено по ВАД № 10/2019 г., на основание чл.47 ал.1 т.5 пр.1 и т.6 ЗМТА, както и за прогласяване нищожността на същото арбитражно решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. ОСЪЖДА ИНВЕСТ-Г ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на ОКИН ФАСИЛИТИ БГ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 1 000 лв. – разноски за производството по т.д.№ 1373/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: