6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50449 гр.София , 04.11.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2475/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба срещу определение, инкорпорирано в решение № 727/28.06.2021 г. по гр.д.№ 1/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени определения от 28.09.2020 г. и 30.10.2020 г., постановени от Софийски градски съд по гр.д.№ 14481/2017г. С потвърдените определения са оставени без уважение молбите на ищците – Н. Г. А., П. Г. А., А. Г. Д. и В. А. В., чрез настойника им А. Н. Д., за изменение на първоинстанционното решение, в частта относно възмездяването на разноски, досежно присъдени в полза на ответника разноски – оспорвани като прекомерни и неначислен ДДС върху присъденото в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение. Досежно присъдените в полза на ответника разноски, в размер на 23 848 лева, включващи възмездяване и на част от заплатено адвокатско възнаграждение, жалбоподателите се позовават на : 1/ неправилно определен минимален размер на дължимо адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне в определението сочена като Наредбата /, 17 530 лева според съда , а според жалбоподателите - 21 036 лева и 2/ осъществена защита срещу исковете на 4 ищци, но при общност на правопораждащите юридически факти, с което същата се явява значително улеснена ; 3/ неправилно преценена от съда действителна фактическа и правна сложност на делото. Жалбоподателите считат, че атакуваното определение е в противоречие с решение на СЕС по съединени дела С - 247 и С – 248/16 и дължимото на ответника адвокатско възнаграждение е могло да се присъди и под минимума по Наредбата, независимо от разпореденото в чл. 78 ал. 5 ГПК, предвид предимството на общностното право - чл.101 пар.1 от ДФЕС - пред националното законодателство. Изложени са съображения, че с необосновано високия хонорар за процесуалното представителство на ответника и предвид затрудненото материално състояние на ищците, видно от декларациите им за семейно и имуществено състояние, присъдените разноски от 23 848 лева се явяват непосилни за заплащане и така се „възпрепятства достъпът им до по-нататъшни процесуални действия по настоящото производство“. Ответната страна – ЗД „ Бул Инс „ АД – не е депозирала отговор на частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното : За да отрече прекомерност на присъденото в полза на ответника възнаграждение, с оглед частичното отхвърляне на предявените искове, в определението си по частната жалба на ищците срещу първоинстанционното определение от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 14481/2017 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че при цена на исковете общо 800 000 лева / 4 по 200 000 лева /, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата / в която попада както единичната, така и общата цена на исковете /, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищците възлиза на 17 530 лева без ДДС, съответно на 21 036 лева с ДДС. Посочил е, че самите ищци са претендирали възнаграждение за процесуалния си представител, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв. в размер на 26 544 лева с ДДС, определено съобразно цената на четирите иска – очевидно в отговор на довода на ищците, че всеки от исковете предпоставя идентична правна защита, което е основание за намаляване на възнаграждението, като прекомерно. Съдът е посочил, че фактическата и правна страна на спора, многобройните процесуални действия и активната защита от страна на ответника не обосновават прекомерност на присъденото възнаграждение. Последното не е посочено в присъдения от първоинстанционното решение размер, при това припадащия се на адвокатското възнаграждение, а не и на друг вид понесени разноски. Прекомерност е коментирана съобразно договореното възнаграждение от 30 000 лева без ДДС, съответно 36 000 лева с ДДС, спрямо минимален дължим размер при цена на четирите иска от 800 000 лева - 17 530 лева без ДДС, съответно 21 036 лева с ДДС. За да остави без уважение искането на ищците, за присъждане и на сума, съответна на ДДС върху размера на възнаграждението за процесуалния им представител, по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв., въззивният съд, изразявайки знание, но и несъгласие с формираната практика на касационна инстанция, се е обосновал както следва : При процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв., адвокатско възнаграждение не се заплаща авансово, а се присъжда в случай на уважаване и съобразно уважената / респ. отхвърлена при процесуално положение на доверителя - ответник / част от иска. Няма ,обаче, законово основание съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ. Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем ,е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ. По същество е споделена мотивировката на първоинстанционния съд – че доколкото не е заплатено от страната, не е налице облагаема възмездна услуга , а и по реда на чл. 75 ГПК подлежат на възмездяване само действително понесени от страните разноски. Частните жалбоподатели се позовават на очевидна неправилност на въззивното определение, обоснована с погрешната изходна база за преценка на прекомерност – минимален размер на възнаграждението за процесуално представителство на всички ищци, според Наредбата - 17 530 лева без ДДС, съответно 21 036 лева с ДДС, при верен размер от 21 036 лева, съобразно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата. С цитирана практика на състави на ВКС, поставят и въпроса за дължимост на сума, съизмерима с размера на ДДС, върху определеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв.. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, досежно отказа на съда да присъди сума , в размер на ДДС върху присъденото, в полза на процесуалния представител на ищците, осъществяващ представителство по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение. Допълнителният селективен критерий е обоснован с цитираните определения на състави на ВКС. Последователно в практиката на Върховен касационен съд е споделяно, че и в случай на предоставяна при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв. правна помощ, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г. върху платеното, а в случая – дължимо адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС, като се счита негова неразделна част. Не се касае за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, поради което да не е налице облагаема възмездна доставка по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДДС. Предоставената услуга става възмездна в момента, в който съдът определи възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., съответно за адвоката възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС. В този смисъл определение по ч.т.д.№ 2127/2016 г. на І т.о. на ВКС, а също определение по т.д.№ 1871/2021 г., ч.т.д.№ 1983/2015 г., ч.т.д. № 1380/2021г. всички на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 2380/2022 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др. /. Не се касае за нарушаване механизма на начисляване на ДДС и компетентността за това, съобразно закона, а за възмездяване на предоставящия възмездната услуга, в съответствие с размера на дължимия от него данък към фиска , по начало платим от ползвателя на услугата – ищците, но с оглед изхода на спора и съобразно правилото на чл. 78 ГПК - съответно дължим от осъдената страна. Следователно, въззивното определение, инкорпорирано във въззивното решение, с което е потвърдено определение от 28.09.2020 г. по гр.д.№ 14481/2017 г. на СГС , е неправилно и следва да бъде отменено, като в полза на процесуалния представител на ищците Адвокатско дружество „ Ч., П. и И.“ с ЕИК[ЕИК] бъде присъдена , на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, допълнително сумата от 2 344 лева – 20 % от възмездените с първоинстанционното решение разноски за процесуално представителство на ищците , в размер на 11 720 лева. В частта, с която е оставено без уважение възражението за прекомерност на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение, не се обосновава очевидна неправилност на въззивното определение. Същата следва да е изводима единствено от мотивите на атакувания съдебен акт. Независимо какъв е дължимия, според чл. 7 ал. 1 т. 5 от Наредбата, размер на минимално адвокатско възнаграждение, респ. е ли определения от съда - 17 530 лева без ДДС или сочения от жалбоподателите - 21 036 лева, само от мотивите е неустановима неправилност на крайната преценка на съда, основана на действителната фактическа и правна сложност на спора, тъй като минималните размери според Наредбата не са обвързващи. Още повече, че присъденият размер от 23 718 лева / 130 лева от сумата 23 848 лева са подлежащи на възмездявани, съобразно отхвърлената част от исковете, друг вид разноски – депозити за експертизи, в общ размер от 320 лева / се явява завишен не предвид размера на договореното и заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение от 30 000 лева без ДДС, а поради погрешни пресмятания на припадащата се за възмездяване част от същото. Правен въпрос, касаещ правилността на определения за възмездяване размер, с оглед частичното уважаване на исковете, не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий. Но и такъв довод за неправилност не е бил въведен с молбите по чл. 248 ГПК до първоинстанционния съд . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд, инкорпорирано в решение № 727/28.06.2021 г. по гр.д.№ 1/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.09.2020 г. по гр.д. № 14481/2017 г. на Софийски градски съд . ОТМЕНЯВА определение на Софийски апелативен съд, инкорпорирано в решение № 727/28.06.2021 г. по гр.д.№ 1/2021 г. на същия съд и потвърденото със същото определение от 28.09.2020 г. по гр.д. № 14481/2017 г. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ДОПЪЛВА решение № 4144/10.07.2020 г. по гр.д.№ 14481/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му относно възмездяване на разноски, както следва : ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на процесуалния представител на ищците Н. Г. А., П. Г. А., А. Г. Д. и В. А. В., чрез настойника им А. Н. Д. – Адвокатско дружество „Ч., П. и И.„ ЕИК[ЕИК] допълнително разноски в размер на 2 344 лева, съизмеряващи ДДС върху присъденото с допълваното решение възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 28 ал.1 т.2 ЗАдв , в размер на 11 720 лева. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд, инкорпорирано в решение № 727/28.06.2021 г. по гр.д.№ 1/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.10.2020 г. по гр.д. № 14481/2017 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: