Р Е Ш Е Н И Е   №  212   София,  26 април  2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....деветнадесети април.....  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА..................…и в присъствието на прокурора.....ИСКРА ЧОБАНОВА..........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 114 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Д. С. Й. и Д. Й. Й. срещу решение № 11/ 28.01.2010 г. по внохд № 833/09 г. на Софийския апелативен съд. Изложени са съображения, относими към всички касационни основания по чл.348 от НПК и се иска делото да бъде върнато на прокурора. В съдебно заседание жалбоподателите и техният повереник поддържат жалбата. Защитата на подсъдимия моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение установи следното:   С присъда № 354/ 29.10.2009 г. по нохд № 4162/ 09 г. Софийският градски съд признал подсъдимия О за виновен в това, че на 18.12.2008 г., при управление на л.а. Ситроен” нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. Й. , поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. В, вр. чл.58а, вр. чл.55 от НК го осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, задължителни периодични срещи два пъти седмично с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 160 часа годишно за три поредни години. На осн. чл. 343г от НК лишил М. от право да управлява МПС за срок от три години. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил часовете на безвъзмездния труд на 320 годишно и чрез преквалификация на деянието приел, че не е допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП.     Жалбата е неоснователна. От нейното съдържание и преди всичко от писменото изложение на частния обвинител Й. е видно, че се претендират допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довели до неправилно изясняване на фактическата обстановка. Жалбоподателят твърди, че разследването не е пълно, всестранно и обективно, както и че са нарушени неговите и на съпругата му права в процеса, тъй като съдът не се е съобразил със становището им да не се провежда съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК. Оплакването не намира опора в закона и данните по делото. То е обсъдено подробно в мотивите на въззивното решение и е отхвърлено с убедителни аргументи. Съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция има за цел по-бързото приключване на наказателното производство, което е в интерес на всички заинтересовани страни в процеса. В същото време, чрез законовата регламентация на процедурите по глава 27 от НПК, законодателят е създал гаранции за осъществяване на принципа за разкриване на обективната истина относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, който е очертан във внесения от прокуратурата обвинителен акт. Когато подсъдимият признава фактите, отразени в обвинителния акт и даде съгласието си да не се събират доказателства за тези факти, а съдът прецени, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата по делото, то липсва основание за отказ от провеждане на съкратено съдебно следствие. Законът не задължава съда да изслуша становището на частните обвинители преди вземане на решение за провеждане на съдебното следствие по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. И това е напълно обяснимо, защото направеното самопризнание води до липса на спор относно фактите по престъплението, а това е в интерес и на пострадалите от деянието. Затова, правото на жалбоподателите/ частни обвинители да участват в наказателното производство и да поддържат обвинението наравно с прокурора не е накърнено по никакъв начин при проведеното съкратено съдебно следствие. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на материалния закон. За да се квалифицира едно деяние като престъплението по чл.343 ал.1 б. В от НК е необходимо да се установи, че деецът е допуснал нарушения на конкретни правила за движение по пътищата, които са в причинна връзка с настъпилото пътно транспортното произшествие, чиято пряка и непосредствена последица е смъртта на пострадалия. Съгласно установените по делото факти, произшествието е настъпило в резултат на субективните действия на М. с органите за управление на лекия автомобил, а не се дължи на режима на скоростта. Движението на подсъдимия с превишената скорост от 60 км.ч не е в причинна връзка с напускането на пътното платно от автомобила и последвалия удар с пострадалия Й. , поради което Софийският апелативен съд законосъобразно е приел, че това нарушение няма отношение към съставомерността на деянието. Същото е отчетено само при индивидуализацията на наказанието като отегчаващо вината обстоятелство. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е законосъобразно определено по вид, предвид разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК, която съдът задължително прилага, когато е проведено съкратено съдебно следствие от първата инстанция. Що се отнася до вида и продължителността на пробационните мерки, те са индивидуализирани в съответствие с искането на жалбоподателите, отразено във въззивната им жалба. При тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение стигна до извод, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставени в сила. Затова и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/ 28.01.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 833/09 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: