5 Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 29 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 725/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Г. Л. М. против присъда от 23.03.2015 г. по внохд №52/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 346, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора съдът е кредитирал без надлежна проверка показанията на пострадалия и на свързани с него лица, а е пренебрегнал ползващите защитата показания на единствения незаинтересован свидетел Ханджийски. Атакуват се като алогични и разсъжденията на съда относно късно отправеното оплакване на частния обвинител срещу действията на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалблоподателят поддържа така формулираните оплаквания. Частният обвинител и граждански ищец не изразява становище по жалбата. Прокурорът пледира за отклоняване на наведените от касатора искания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Самоков с присъда № 3 от 14.02.2013 г. по нохд № 628/2011 г. признал подсъдимия Г. Л. К. за невинен и го оправдал по обвиненията по чл. 211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 ,б.”а” и б.”б” от НК и по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като отхвърлил предявения от Г. И. К. граждански иск. Софийският окръжен съд с присъда от 23.03.2015 г. по внохд № 52/2015 г.отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо него постановил нова присъда, с която признал подсъдимия Г. Л. К. за виновен в това , че · в периода от 1.10.2010 г. до 17.10.2010 г. в [населено място], [община], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Г. И. К. заблуждение и му причинил имотна вреда в размер на 100 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211, пр.2 във вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода · на 23.10.2010 г. се заканил с убийство на Г. И. К., поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. По силата на чл.23, ал.1 и чл. 25, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия най - тежкото наказание измежду така определените санкции и тези по нохд № 749/2011 г. на Районен съд - гр.Дупница в размер на три години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим, от които приспаднал изтърпяната пробация. Със същата присъда Г. Л. К. бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата 100 лева, представляваща обезщетение за понесените от него от имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите такси. Касационната жалба срещу въззивната присъда е неоснователна поради следните съображения: Окръжният съд не е допуснал посочените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Съдържателната част на атакуваната присъда не показва игнориране на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, които жалонират доказателствената дейност на решаващия състав. За разлика от първата инстанция въззивният съд задълбочено е обсъдил всички гласни доказателства в контекста на доказателствената съвкупност, съобразявайки и процесуалното положение на всяко от разпитаните лица и връзката му със страните по делото. Посочени са убедителни аргументи за достоверност на показанията на свидетелите Г. К., Ц. К. и С. С., базирани на логическата връзка между тях и подкрепящите ги данни от психиатричната експертиза и разпечатката от мобилния оператор за проведените телефонни разговори между подсъдимия и пострадалия в инкриминирания период. Въззивният съд е съобразил конфронтацията в позициите на жалбоподателя и свидетеля К., както и малкия обем доказателствени източници, обусловен от спецификата на двете деяния. Точно затова преди да кредитира част от доказателствените средства той е изследвал в детайли събраната информация в търсене на съвпадения или непреодолими противоречия. Показанията на цитирания в жалбата свидетел М. Ханджийски относно връзката на подсъдимия с автокъща „Б.” не са игнорирани, както се поддържа от защитата, а са прилежно цитирани на стр.8 и 9 от мотивите. Те обаче правилно са преценени като недостатъчни да опровергаят извода, че Г. К. не е имал намерение да достави обещаното ремарке, а е целял само да мотивира пострадалия да му даде капаро. В тази насока съдът правилно е акцентирал на реакцията на подсъдимия след получаване на сумата - той не откликвал на позвъняванията на свидетеля К., не го информирал за хода на евентуалната доставка и накрая го заплашил с убийство, ако си иска парите обратно. Обясненията, че ремаркето било доставено, но непоискано от поръчващия, са напълно изолирани, неконкретни и правилно преценени като принос единствено към оневиняваща подсъдимия версия. Свидетелят Ханджийски не е гарантирал тяхната убедителност, тъй като не е потвърдил действия на подсъдимия , ангажирани с подобна сделка, още по-малко реална доставка на обсъжданата вещ, която според подсъдимия престояла месеци в автокъщата. Прочее, защитата ненужно подсилва значението на фактическата дейност на подсъдимия на територията на автокъща „Б.”, тъй като измама може да се осъществи и в обстановката на легална търговия. Въззивният съд е отговорил и на отново поставения пред касационната инстанция въпрос за забавената реакция на пострадалия, който сезирал компетентните органи два месеца след проведения със подсъдимия разговор. Настоящият състав не намира аргументи за ревизия на отразената на стр. 17-18 от мотивите интерпретация на този факт като ирелевантен за правната квалификация на деянието като престъпление по чл. 144, ал.3 от НК. Съдът подробно се спрял на обстановката, в която била отправена заплахата и въздействието й върху психиката на пострадалия. Установените в тази връзка данни не подкрепят твърдението за закъсняла мъст и злонамереност към подсъдимия. Обобщено, въззивната инстанция не може да бъде упрекната в незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и превратно тълкуване на събраните доказателства. Фактическите изводи на окръжния съд почиват на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да са изключени тези, които касаторът свързва с позицията си за невинност. Не е налице и неспазване на материалния закон, което в жалбата се извежда като функция на опорочен доказателствен анализ. Събраните и проверени данни правилно са квалифицирани като измама при условията на опасен рецидив и заплаха с убийство - престъпления по чл. 211 ,пр.2 във вр. с чл. 209, ал.1,вр. с чл. 29 , ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, приема, че при постановяване на обжалваната в настоящето производство присъда на Софийския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения, поради което и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 23.03.2015 г. по внохд №52/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.