Р Е Ш Е Н И Е № 105 София 05.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1697 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Х. Ч., срещу решение № 1612 от 10.10.2012г., постановено по т.д. № 1077 /2012г. на САС, търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение на СГС под №1/11.10.2011г. по т.д. № 1677/2008г. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон - на чл.116, б”а” ЗЗД. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът [фирма], чрез адв. З. Г., поддържа становище за оставяне без уважение касационната жалба като неоснователна. Представя писмена защита и списък на разноските. Направено е искане за присъждане на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по касационната жалба. Касационният контрол е допуснат с определение № 896 от 22.11.2013г., само в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 26 000 лв., представляваща разликата от 79 603.60 лв. до 105 603.60 лв. по правния въпрос: за да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б”а” ЗЗД, следва ли то да бъде адресирано към кредитора или негов представител, при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За сумата от 79 603 лв. решението на САС е влязло в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания и след като обсъди доводите на ответника, прие за установено следното: За да уважи искът за сумата от 26 000 лв., представляваща част от цената по договора за изработка и доставка на осветителни тела от 18.04.2003г., и да не възприеме направеното от ответника [фирма] възражение за погасяване на това вземане по давност, САС се е позовал на споразумение от 26.04.2004г., подписано между дружеството касатор и [фирма] и приложената към споразумението справка извлечение. В справката дългът на възложителя към [фирма], в размер на 110 000 лв. по договора за изработка, е отразен като финансов ангажимент на [фирма] към подизпълнителите и доставчиците, произтичащи от изграждането и експлоатацията на обекта, за който са предназначени осветителните тела. Направен е извод, че с подписване на споразумението е прекъсната давността по чл.116 б”а” ЗЗД. Според въззивният съд за да бъде валидно действаща, тази воля на длъжника не е необходимо да получи одобрението на кредитора, защото признаване на вземането по своята правна същност не е изявление за нова сделка между страните. “Признание” по смисъла на закона е едностранен акт на длъжника, с който изявява волята си, че признава вземането си на кредитора. От датата на подписване на споразумението - 26.04.2004г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който към датата на подаване на исковата молба 14.07.2008г. не е изтекъл. По правния въпрос, по който е допуснато въззивното решение в обжалваната му част, има създадена съдебна практика, която се явява задължителна за съдилищата на основание т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. С решение по т.дело № 141/2010г. на ВКС, ТК Іт.о. , решение №65 от 3.06.2011г., по т.дело №600/2010г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение № 132 от 11.11.2011г. по т.дело № 648/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №98 от 26.07.2013г., по т.дело №851/2012г. на ВКС, ТК Іт.о., решение №255 от 26.03.2013г., по т.дело № 145/2012г. и др., всички постановени по реда на чл.290 ГПК, съставите на ВКС, ТК застъпват становището, което се приема и от настоящия състав, че признанието по чл.116, б”а” ЗЗД не е признание за възникване на задължението, произхода или размера му, а за съществуване на задължението към момента на самото признание, при условие, че е извършено до изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител. Счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието длъжник текущо счетоводство, тъй като не са адресирани до кредитор или негов представител, не съставлява признание за счетоводното вземане, водещо до прекъсване на погасителната давност / решение №98 по т.дело № 851/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съобразно изложеното, отговорът на правния въпрос е, че за да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б”а” ЗЗД, следва то да бъде адресирано от длъжника към кредитора или негов представител. Отразяването на вземането в договор / споразумение/ , сключено между длъжника и трето лице, в който не участвува кредитора, не съставлява признание, водещо до прекъсване течението на погасителната давност по чл.116, б”а” ЗЗД. По съществото на касационната жалба: Решението в обжалваната част е неправилно. Падежът на сумата от 26 000 лв., според уговореното в договора от 18.04.2003г. и представляваща първата вноска от 20 % върху цената по договора от 130 000 лв., е 18.04.2003г. Исковата молба е подадена на 14.07.2008г. следователно към датата на предявяване на претенцията за тази сума по исков ред давността по чл.110 ЗЗД е изтекла. Предвид установената съдебна практика по чл.290 ГПК, задължителна за съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК кога „признанието” по чл.116, б”а” ЗЗД прекъсва давността и с оглед на обстоятелството, че споразумението от 26.04.2004г. няма доказателства да е доведено до знанието на кредитора, настоящият състав приема, че течението на давността за сумата от 26 000 лв. не е прекъсната със споразумението от 26.04.2004г. Вземането е погасено по давност, което дава основание за отмяна на въззивното решение за сумата от 26 000 лв. и отхвърляне на иска за разликата от 79 603.60 лв. до 105 603.60 лв. По частната жалба срещу определение №28 от 27.12.2012г. на САС: С частна жалба на [фирма] е обжалвано определение №28 от 27.12.2012г., с което въззивният съд по реда на чл.248, ал.1 ГПК се е произнесъл по искането въззивника [фирма] за изменение на решението в частта за разноските. Молбата е мотивирана с искане за намаляване на присъденото адв. възнаграждение на ищеца поради прекомерност на осн. чл.78, ал.5 ГПК. В писмен отговор ответникът [фирма] изразява становище, че страната не е упражнила своевременно правото си по чл.78, ал.5 ГПК до приключване на устните състезания, поради което правилно й е отказано изменение на решението в частта за разноските на това основание. Частната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че въззивникът не е упражнил своевременно правото да иска намаление на адвокатското възнаграждение, заплатено на въззиваемата страна поради прекомерност, до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, след като въззиваемият е представил доказателствата за направените от него разноски преди приключване на съдебното дирене в САС. Решението на САС е обжалвано изцяло, т.е. и в частта на присъдените в полза на ответника разноски. Искът на ищеца е основателен до размер на 79 603 лв., поради което му се дължат разноски в размер на 4899.67 лв. Въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта за разноските за разликата над 4899.67 лв. За касационното обжалване всяка от страните претендира присъждане на разноски. Настоящият състав на ВКС, ТК като съобрази размерът на направените за касационната инстанция разноски от двете страни и резултата от касационното обжалване, намира, че по компенсация касаторът ще следва да заплати на ответника по касация разноски в размер на 419.28 лв. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1612 от 10.10.2012г., постановено по т.дело № 1077/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1 от 11.10.2011г., постановено по т.д. № 1677/2008г. на СГС т.о., осми състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 26 000 лв. по договор за изработка от 18.04.2003г., както и в частта за разноските за разликата над 4899.67 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма] [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумата от 26 000 лв., представляваща възнаграждение за изработени осветителни тела по договор за изработка от 18.04.2003г., като разликата над сумата от 79 603.60 лв. до 105 603.60 лв., като погасен по давност. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски за касационната инстанция в размер на 419.28 лв., изчислени по компенсация. Оставя без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение №28 от 27.12.2012г. на САС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: