Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 26 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора Пенка.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 691 / 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения Н. Г. Е. за възобновяване на нохд № 743/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. В искането се твърди, че наказателното производство срещу Е. протекло и завършило с осъдителна присъда без той да е уведомен за повдигнатото обвинение и без да има възможност да участва лично и да изгради защитата си. Пред настоящата инстанция осъденият се позовава на изтекла давност и настоява след възобновяване на делото и отмяна на постановената присъда наказателното производство да бъде прекратено. Прокурорът пледира за прекратяване на производството поради изтекла давност за наказателно преследване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване , установи следното : Н. Г. Е. е осъден с присъда № 278 от 23.04.2009 г. по нохд № 743/2008 г. на Районен съд – гр. Плевен, влязла в сила на 06.07.2009 г.след частично изменение в санкционната част с решение № 288 от 06.07.2009 г. по внохд № 433/2009 г. на Окръжен съд - гр. Плевен. По делото няма данни искателят да е узнал за постановяването й преди 21.02.2014 г., когото е приведен в Затвора – гр. Плевен за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода. Искането, с което се претендира възобновяване на делото, е с дата 31.03.2014 г. т.е. направено е в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е насочено срещу съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, а разгледано по същество – основателно поради следните съображения: Осъденият Н. Г. Е. не е привлечен лично в качеството на обвиняем, видно от приложеното към досието на делото постановление от 11.02.2008 г.,тъй като досъдебната фаза на процеса протекла по реда на чл.269, ал.3, т. 1 от НПК. По същия ред, с участието на служебен защитник, се развила и съдебната процедура пред две инстанции, завършила с осъдителна присъда. Не е доказано по несъмнен начин , че обвиняемият се е укривал умишлено от правосъдието, манифестирайки по този начин отказ от лично участие в наказателното производство след надлежно уведомяване за стартирането му. По делото е приложено единствено негово обяснение пред инспектор от РПУ - гр.Пордим от 26.10.2004 г.,което няма процесуална стойност и е снето две години преди образуването на досъдебното производство през 2006 г.След още две години, през 2008 г., дознателят се опитал да призове Е. на адрес, който той вече бил напуснал. Не е постановено и проведено щателно издирване на обвиняемия. Това е било наложително поради обстоятелството, че Е. не бил обвързан със задължение да уведомява органите на разследване за промяна на адреса си, тъй като не бил информиран, че срещу него е повдигнато обвинение. По този начин осъденият бил лишен от право да участва в наказателното производство и да влияе върху крайния му резултат. Задочното производство е търпимо само в ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава. В настоящия случай издирването на лицето е извършено формално, без необходимите настойчивост и усърдие, поради което не обосновава извод за такъв отказ. Ето защо настоящият състав намира , че са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото и отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда . Обвинението срещу Н. Г. Е. е за престъпления по чл.170, ал.2 вр. ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до пет години, и по чл. 216, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години. Тъй като и двете деяния подсъдимият извършил като непълнолетен, който разбирал тяхното свойство и значение и могъл да ръководи постъпките си, предвидените наказания съгласно чл.63, ал.1 , т.4 от НК се заменят с лишаване от свобода до две години. По силата на чл.80, ал.1, т.4 от НК вр. с ал.2 и чл.83, ал.3 от НК абсолютната давност за наказателно преследване настъпила с изтичане на седем години и шест месеца от извършване на престъпленията, т.е на 26.04.2012 г. Предвид изричното заявление на осъдения, че не желае продължаване на производството, делото следва да се прекрати съгласно чл.425, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1 ,т.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.425,ал.1,т.2 вр. с чл.423,ал.1 и чл.24,ал.1,т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №743/2008 г. по описа на Плевенския районен съд, отменява постановената по него присъда № 278/2009 г. от 23.04.2009 г. и решение № 288 от 06.07.2009 г. по внохд № 433/2009 г. на Плевенския окръжен съд, и прекратява наказателното производство срещу Н. Г. Е. с обвинения по чл.170, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК и по чл. 216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.