4 Р Е Ш Е Н И Е №60076 Гр.София, 21.07.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1200 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Г., [населено място] бряг, срещу решение № 361/11.02.2020г., постановено по гр.д.№ 520/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7954/28.11.2017г. по гр.д.№ 14902/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете на касатора против ЗД „Бул инс“ АД, [населено място], с правно основание чл.226, ал.1, КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000 лв. и имуществени вреди в размер на 5063,67 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и в частност становището на вещото лице относно конкретните метеорологични условия, при които е настъпило застрахователното събитие, както и скоростта на управление на автомобила. В резултат на това е нарушил материалния закон, приемайки, че е настъпило „случайно събитие“, което изключва отговорността на водача на МПС. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.10.2015г. в 15.30ч. на автомагистрала „Хемус“ в района на 51,5 километър в посока [населено място] е настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Меган“, управляван от В. М. Т., в който на задната седалка се е возила пострадалата – настоящ касатор. Софийският апелативен съд се е позовал на заключение на вещо лице и обяснения на експерта в открито съдебно заседание, като е приел, че лекият автомобил е попаднал с левите си гуми в локва, получил се е аквапланинг, загубил е устойчивост, отклонил се е вляво и с ротация около вертикалната си ос се е ударил в двойно разделителна предпазна еластична ограда, а след това се е завъртял и се е установил на терена. Прието е, че не може да се установи точното място на удара, но предвид, че по стандарт по магистралата не би трябвало да има места, където се задържа вода, а автомобилът се е движел с 80 км./ч., при разрешени 140 км./ч., водачът на автомобила не е извършил виновно и противоправно деяние. При тези решаващи изводи е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за причинените вреди на увреденото лице. С определение № 141/08.03.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, както и доводите и възраженията на страните, след като направи свои фактически и правни изводи по делото?“ Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно мотивите по т.2 на ТР №1 /2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. В този смисъл отговорът на поставения правен въпрос се извежда от задължителната за съдилищата практика на ВКС. По същество на касационната жалба. Неоснователен е касационният довод за неправилност на въззивното решение поради прието от апелативния съд настъпване на „случайно събитие“, изключващо отговорността на виновния водач за настъпване на пътнотранспортното произшествие, от което на ищцата – настоящ касатор са причинени вреди, изразяващи се в получени телесни увреждания. Решаващият състав е приел, че липсва нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на виновния водач, поради което е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение. При постановяване на решението въззивният съд е допуснал процесуално нарушение по чл.236, ал.2 във вр. с чл.235, ал.2, чл.12, чл.202 и чл.200, ал.2 ГПК. Решаващите изводи на състава на Софийския апелативен съд са формирани при възпроизвеждане на констатациите на вещото лице, изготвило автотехническа експертиза по делото, относно обстоятелствата, при които е настъпило пътнотранспортното произшествие – попадане на автомобила с левите си гуми в локва, получил се „аквапланинг“ и загуба на устойчивост на автомобила. Така посочените констатации са свързани с обясненията на експерта в съдебно заседание, че по стандарт на автомагистрала не би трябвало да има места, където се задържа вода и че водачът на автомобила се е движел със скорост от 80 км./ч. Именно позовавайки се на непредвидимостта от страна на водача, че на пътното платно може да има вода, въззивният съд е формирал извод, че липсва нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Аргументацията на въззивния съд е изградена само върху посочените по-горе констатации на вещото лице, които са изнесени извън контекста на цялостното експертно заключение. В депозираното писмено становище на вещото лице е посочено, че задържането на вода по гладкия асфалт на магистралата се разпознава по това, че блести и през такива участъци трябва да се преминава с особено внимание и при ниска скорост, като явлението „аквапланинг“ (водещо до загуба на управление на автомобила) се получава при скорост на движение от над 70 км./ч. В заключението на вещото лице са посочени и препоръчителните действия на водача при попадане в такава ситуация на пътя – той не трябва да се опитва да завива, да натиска спирачката, да подава рязко газ или да сменя предавки, воланът да се държи стабилно и дори да се усети недозавиване, да не се върти. В открито съдебно заседание експертът е обяснил, че от значение по принцип са и гумите на автомобила и количеството дъжд, но липсват конкретни данни за тези обстоятелства. Изведеният от него категоричен извод, независимо от възможните субективни възприятия на водача, е че предвид безспорните метеорологични условия – дъждовно време и мокра пътна настилка, при които е възможно да се получи „аквапланинг“, водачът е имал възможност да го предвиди, ако се движи със скорост над 70-80 км./ч. Даденото от вещото лице заключение относно предвидимостта за настъпване на „аквапланинг“ не следва да се възприема като правен извод, но е от значение за формиране на становището на съдебния състав по въпроса за противоправността на извършеното деяние. Прилагането на правилото на чл.20, ал.2 ЗДвП относно избор на скоростта на движение изисква преценка от съда дали при управление на пътно превозно средство водачът е съобразил посочените в нормата обстоятелства. В случая атмосферните условия – дъждовното време и състоянието на пътя – мокрото пътно платно, изискват водачът да се движи със скорост, която е съобразена с посочените особености на пътната обстановка, включително да предприеме намаляване на скоростта. От значение за отговорността на водача е заключението на вещото лице, в частта относно препоръчителната скорост на движение в посочената обстановка до 70 км./ч., а не разрешената скорост за движение по автомагистрала. Именно неправилният избор на скорост на движение представлява нарушение на правилата за движение по пътищата, което поведение следва да се прецени като противоправно и съответно от значение за отговорността на водача. Настоящият състав на ВКС не възприема извода на САС, че водачът не е длъжен да предвиди, че на платното на магистралата ще има количество вода, тъй като пътното платно, и по-точно мокрото пътно платно през светлата част на денонощието (15.30 ч.), са част от обстоятелствата на пътя, които се възприемат от водача и са определящи за избора на скоростта на движение. По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./. За определяне размер на претендираните вреди са събрани доказателства в първоинстанционното производство, които не са обсъждани от въззивния съд, поради което на основание чл.293, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото разглеждане въззивния съд следва да обсъди събраните по делото по делото доказателства и да се произнесе по размера на претендираното обезщетение за вреди. Съдебният състав следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 361/11.02.2020г., постановено по гр.д.№ 520/2018г. от Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.