Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 80

гр.София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3391 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на А. М. П. чрез адвокат Б. П. от АК-П. срещу решение № 260186 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 203/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 260013/29.01.2021 г. по гр.д.№ 716/2020 г. на Районен съд Панагюрище и са отхвърлени исковете на А. М. П. против Основно училище „20-ти април“, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, за признаване на незаконно на уволнението й със Заповед № 56 и 57/13.11.2020 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по музика“ и присъждане за обезщетение поради незаконното уволнение, за периода от 13.11.2020 г. до 13.05.2021 г., в размер на 11 380,74 лева със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2020 г. до изплащане на сумата.
Касационната жалба съдържа доводи за процесуални нарушения, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до правомощията на въззивния съд при изменение на доклада по делото и според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. , ОСГТК на ВКС.
От ОУ„20-ти април“ чрез адвокат Ц. Ч. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендират сторените разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжността „Старши учител по музика“, което е прекратено със Заповед № 56/13.11.2020 г. на директора на ОУ„20-ти април“, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е установил, че ищцата не се е явила на работа три работни дни, спазена е процедурата по чл.193 КТ и е изпълнено изискването за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана писмена заповед (чл.195, ал.1 КТ). Нарушението на трудовата дисциплина е „тежко“ и е предхождано от други нарушения, за които са й били наложени две дисциплинарни наказания, поради което според съда заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: Съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1, допускането на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В представеното изложение по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът е формулирал няколко въпроси - 1, 2, 6 и 7, по отношение на които не е налице общата предпоставка за достъп до касация. Тези въпроси са фактически, а не правни въпроси, тъй като отговорът им е свързан с преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът е установил правнорелевантни факти. т.е. с правилността на обжалваното решение. По своята същност тези въпроси представляват оплаквания срещу фактическите и правни изводи на съда, които не могат да бъдат проверявани в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите въпроси в изложението на касатора – 3, 4 и 5, уточнени при условията ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС т.1 се свеждат до правомощията на въззивния съд при направено оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционнния съд нарушения във връзка с доклада по делото. Отговор на поставения процесуалноправен въпрос се дава в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.2, но същият не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен от въззивната инстанция в съответствие с цитираното тълкувателно решение, че при проверката на правилността на постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд се произнася по отношение правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на наведените с въззивната жалба доводи /В този смисъл решение № 247/05.10.2012 г. по гр.д. № 1644/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 125/29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г., ІV г.о./. В случая, въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, с оглед на което е приел, че ищцата е допуснала тежко нарушение на трудовата дисциплина, като не се е явила на работа без извинителна причина последователно три работни дни. Съгласно мотивите на обжалваното решение, липсата на оспорване на дисциплинарното нарушение в исковата молба и събраните доказателства опровергават твърденията за нарушение на чл.195, ал.1 КТ, поради което няма основание уволнителната заповед да бъде отменена като немотивирана. Изводите на въззивния съд не могат да бъдат проверявани за необоснованост в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК, но в съдебната практика на ВКС е изяснено, че решението не може да се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, ако обстоятелствата не са заявени от ищеца в исковата молба /решение № 99/05.04.2011г. по гр.д.№ 380/2009 г., ІV г.о., решение № 247/05.10.2012 г. по гр.д.№ 1644/2011 г., ІІІ г.о. и др.,/. След като е съобразил съдебната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От ОУ„20-ти април“ са поискани заплатените разноски по договор за правна защита и съдействие от 13.08.2021 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260186 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 203/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА А. М. П.,ЕГН [ЕГН], да заплати на ОУ„20-ти април“ чрез адвокат Ц. Ч., сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.