Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр.София , 02 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1742/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/,депозирано от осъдения Т. Б. Б.,чрез защитника му адв.Р., за възобновяване на наказателното производство по нохд №796/2014 г. на Районен съд-Русе, внохд №399/2014 г.на Окръжен съд-Русе,на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Независимо ,че в искането изрично се посочва касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, всъщност част от изложените доводите се отнасят до основанието по т.2 на чл.348 ал.1 от НПК-допуснати съществени процесуални нарушения.В тази връзка се твърди,че Т. Б. е бил осъден единствено на базата на обясненията на своя съпроцесник, т.н. „оговор”,което е процесуално недопустимо, както и ,че липсват други доказателства, установяващи участието му в инкриминираното престъпление. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се аргументира с липсата на квалифициращото обстоятелство „предварителен сговор”; с това ,че в случаят е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК,алтернативно ,че деянието би следвало да се квалифицира по чл.194 ал.3 от НК и да намери приложение разпоредбата на чл.218б от НК. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание се свързва с претенцията за неправилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на окръжния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда и осъденият Б. да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението, алтернативно- да бъде оправдан на основание чл.9 ал.2 от НК. Направено е и алтернативно искане за преквалифициране на престъплението по чл.194 ал.3 от НК с приложение разпоредбата на чл.218б от НК. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения –адв.Р. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и моли то да бъде уважено. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение,тъй като не са налице предвидените в закона основания за възобновяване на наказателното дело. Осъденият Т. Б. ,редовно призован не се явява пред ВКС , поради което не взема становище. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното: С присъда №108 от 21.05.2014 г.,постановена по нохд №796/2014 г. Русенски районен съд ,6 наказателен състав е признал подсъдимия Т. Б. Б. за виновен в това ,че на 28.09.2013 г.в [населено място],след предварителен сговор с Т. В. и чрез използване на МПС л.а. „марка”с рег [рег.номер на МПС] , направил опит да отнеме чужди движими вещи-пари в брой от владението на Джуниет Д. Б. ,без негово съгласие ,с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието не представлява маловажен случай и останало недовършено,поради независещи от волята му причини,поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 и чл.58 б. „а” във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия Т. М. В. в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 и чл.54 от НК,за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.На основание чл.68 от НК е било приведено в изпълнение по отношение на Т. М. наложеното му по нохд №1337/2013 г. на РС-Русе наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. По жалба,депозирана от подсъдимия Т. Б., пред Русенски окръжен съд е било образувано внохд №399/2014 г.,приключило с решение №146 от 09.10.2014 г.,с което е била потвърдена първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. По отношение на релевираното в искането оплакване за недоказаност на авторството на осъдения Б. в извършването на инкриминираното му престъпление, ВКС намира за необходимо да отбележи, че по естеството си това оплакване е за необоснованост на съдебния акт, което не представлява касационно основание по чл. 348 ал.1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд. Все в тази насока следва да се посочи,че Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения ,а извършваната от него проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. Независимо, че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна обаче е необходима във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто не е настоящият случай. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства, касателно авторството на деянието, не се набелязват нарушения. Русенският окръжен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства в т.ч. на обясненията на съпроцесника на Т. Б.- Т. В., а осъществената от него интерпретация на доказателствения материал, макар и лаконично отразена в решението, е според действителното му съдържание. Не се споделя виждането на защитата, че решаващите съдилища са постановили осъдителна присъда спрямо Т. Б. единствено и само на база обясненията на подсъдимия Т. В., поради което е налице т.н. „оговор” . Прочитът на мотивите на въззивното решение /л.43 на гърба от съд.дело/ сочи, че въззивната инстанция е изложила аргументи, с които доказателствено е обосновала подкрепеността на обясненията на Т. В. ,в който той е уличил осъдения Б., от останалите доказателства по делото. Тези обяснения не са изолирани, а се проверяват и от останалите доказателства. Така , на първо място твърдението на подсъдимия В. за това,че до мястото на извършването на кражбата са се придвижили с автомобил,управляван от осъдения Б. / собственост на неговия баща/ се потвърждава както от показанията на св.Т. Т., така косвено и от показанията на св.И., който е предоставил информация ,че недалеч от заведението за бързо хранене /представляващо фургон/ е имало паркиран автомобил с отворена задна врата, в който се е качило едно момче /осъдения В./, гонено от продавача на заведението. Посоченият от Т. В. факт,че задната регистрационна табела на автомобила на Б. е била закрита с парче плат ,така че да не може да бъде установен регистрационния номер на превозното средство, се извежда и от показанията на св.И.. Закритият регистрационен номер в съчетание с факта на преследването от страна на продавача по отношение на момче, което се е отправило и качило именно в автомобила със закрит номер, са дали повод на св.И. да се усъмни ,че има извършена „кражба или нещо друго” и да се обади на тел.112. За наличието на парче плат ,закриващо задната регистрационна табела на л.а., управляван от осъдения Б. е свидетелствал и св.Т. Т.. Поведението на Т. Б. по предоставяне на пари на Т. В. ,за да може последният да има повод да отиде до процесното заведение за бързо хранене, да поръча нещо и докато продавачът му го приготвя -да отнеме оборота ; по управление на МПС със закрита регистрационна табела; по оставянето на автомобила с отворена задна дясна врата /показания на св.И./, така че В. да може бързо и безпрепятствено да се качи в него; по незабавното привеждане в движение на автомобила, независимо , че е възприел /в тази насока са и обясненията му/ момче с бяла престилка да тича след Т. В. и да вика „Открадна ми парите , спри!”, недвусмислено сочат на постигната предварителна уговорка между двамата за извършването на кражба на оборота от заведението за бързо хранене. С оглед на изложеното се налага извода ,че постановената осъдителна присъда касателно Т. Б. не почива само на „оговор”, а са налице и редица други доказателства,макар и косвени, , които преценени в логическа връзка и съвкупност, обосновават една непрекъсната доказателствена верига относно авторството му. На следващо място претенцията на защитата, за това, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като не е преквалифицирал деянието по чл.194 ал.3 от НК, не може да бъде удовлетворена. Привилегированият състав на кражба-чл.194 ал.3 от НК е приложим единствено към основния състав на престъплението- чл.194 от НК. За състава по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 от НК, какъвто е осъществен от осъдения Б., законодателят не е предвидил маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК и това е без оглед стойността на предмета на престъплението. Ето защо, разпоредбата на чл.195 ал.4 от НК не урежда маловажни случаи на кражба, осъществена чрез използване на МПС,а единствено касае квалифицирана кражба по точки 2 и 6 на чл.195 ал.1 от НК. За да се стигне до преценка за приложението на чл.194 ал.3 от НК е необходимо да се установи, че не са налице квалифициращите обстоятелства по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 от НК, което от своя страна да доведе до правен извод, че е осъществен основния състав на престъплението кражба- чл.194 ал.1 от НК. В настоящият случай, от гласните доказателствени средства безспорно е доказано използването на МПС при осъществяване на опита за кражба, така че обстоятелство по т.4 на чл.195 ал.1 от НК е налице. Що се отнася до квалифициращото обстоятелство по т.5 на чл.195 ал.1 от НК- то също е налично. И това е така , тъй като от една страна предварителният сговор между Т. Б. и Т. В. е доказателствено обезпечен /не само от обясненията на В.,а и от обективните им действия,свързани с закриването на регистрационната табела на автомобила и готовността за незабавно потегляне след осъществяване на кражбата, която готовност на практика се е реализирала/, а от друга-кражбата не представлява маловажен случай, тъй като за нейното осъществяване е използвано МПС. След като са налице и двете квалифициращи обстоятелства по т.4 и т.5 на чл.195 ал.1 от НК е невъзможно прилагането на разпоредбата на чл.194 ал.3 от НК, респективно е неприложима и разпоредбата на чл.218б от НК. В контекста на изложените дотук съображения, деянието на осъдения Б. не може да бъде преценено като „малозначително”. Деянията по чл.9 ал.2 от НК не са престъпления, поради липсата или явната незначителност на обществената опасност, т.е такива деяния въобще не могат да окажат отрицателно въздействие върху обществените отношения или това тяхно въздействие е толкова лишено от значение ,че в действителност не ги застрашава. /проф.д-р И.Н., Наказателно право, Обща част,1972 г./.В конкретният случай, независимо от липсата на вредни последици, доколкото деянието е приключило във фазата на опита, конкретните характеристики по изпълнение на престъпната деятелност, обосноваващи наличието и на две квалифициращи обстоятелства, налагат извод ,че деянието не е малозначително ,нито пък ,че неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и не следва да намери приложение чл.9 ал.2 от НК. В искането липсват съображения ,обосноваващи основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК /извън тези, свързани с неправилно приложение на материалния закон-обсъдени в решението по-горе/, които да бъдат предмет на преценка. По изложените съображения, настоящият касационен състав не намери основания за възобновяване на наказателното дело. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Б. Б. за възобновяване на внохд №399/2014 г. на Окръжен съд- Русе, нохд №796/2014 г. на Районен съд-Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/