Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  498                                              София   15.06.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1703 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от ЕТ”С” гр. П.,представляван от собственика П. молба за отмяна на решение № 252 от 4.06.2009г. по гр.д. № 447 по описа за 2008г. на ІІ гражданско отделение на Върховен касационен съд. Мотивирана е с твърдение за узнаване на две нови обстоятелства,установени-съответно със Служебна бележка от 8.09.2009г.на РЦЗ гр. П. и с постановление за прекратяване на наказателно производство от 7.06.2006г.на РП Плевен, потвърдено с определение № 155 от 26.06.2006г.по ч.н.х.д. № 2380/06г. на Районен съд Плевен и пет протокола за разпит на свидетели. Двете нови обстоятелства,на които се позовава молителя се изразяват в това,че първоначално определения процент нетрудоспособност на пострадалия А. е намален от 54 % на 24% и че настъпилата на 8.05.2006г. трудовата злополука не е вследствие на изпълнение на нареждане на техническия ръководител П. ,а по собствена инициатива на пострадалия,който е нарушил правилата по безопасност на труда. Счита,че ако тези обстоятелства бяха известни на съда,същият би направил други правни изводи,поради което иска да бъде отменено постановеното решение на ВКС и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор,по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК. В съдебно заседание се явява единствено молителката,която поддържа искането си. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след като обсъди направеното искане,изразеното становище и доказателствата по делото,намира молбата за неоснователна по следните съображения : С решението,чиято отмяна се иска ВКС е оставил в сила потвърдително решение на въззивния съд,с което е преценено,че правилно окръжният съд е уважил предявен иск с правно основание чл.200 от КТ, като е осъдил ЕТ”С” гр. П. да заплати на Ц. К. А. сумата от 16 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от настъпили увреждания на здравето в резултат на претърпяна на 8.05.2006г. трудовата злополука,както и сумата от 1 136лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на материали за операция в резултат на същата трудовата злополука,ведно със законната лихва върху общата сума от 17 136лв.,считано от 8.05.2006г., като е отхвърлил исковете в останалата им част до 20 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 1 420лв- обезщетение за имуществени вреди. За да постановят актовете си-съдилищата са приели,че отговарящият за безопасността на труда в ищцовата фирма е наредил на ищеца да предприеме действия,довели до настъпването на трудовата злополука,като са определили съпричиняване 1/5,приемайки и наличие на действия при груба небрежност от страна на пострадалия. Във връзка с тези решаващи мотиви –в настоящата молба за отмяна, молителят твърди,че поради късното узнаване на обстоятелствата по дознание № 953/06г.,приключило с горепосоченото постановление от 7.06.2006г.-не е могъл да го поиска като доказателство по делото и да поиска повторен разпит на свидетеля П,който е дал пред съда различни показания от тези,които е изложил в хода на образуваното дознание. Именно,приетите за установени в хода на дознанието обстоятелства,че на пострадалия не е било нареждано да предприема действия,довели до настъпване на злополуката и че той самоволно е допуснал нарушения на правила по безопасността на труда – сочи като ново по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК обстоятелство,което не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото. Като друго ново обстоятелство –сочи настъпилата промяна в степента на работоспособност на пострадалия,тъй като съдът се е съобразил с нея при обосноваване на изводите си относно размера на следващото се обезщетение. За да е налице основанието по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК следва да са налице – при това при условията на комулативност - следните предпоставки- 1. да е налице ново обстоятелство-такова,което е съществувало преди постановяване на решението,но не е било известно на страната към този момент,като нейното незнание се дължи на обективни причини, 2. то/обстоятелството /следва да е от съществено значение за изхода на делото и 3. страната да разполага с документ,доказващ твърдяното обстоятелство,т.е. то трябва да е достоверно,тъй като въз основа на него се атакува влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай -настоящият съдебен състав намира,че не са налице първата и третата от гореизброените предпоставки. Относно твърдяната като ново обстоятелство- промяна в степента на работоспособност на пострадалия: Представената по делото Служебна бележка от 8.09.2009г.на РЦЗ гр. П. не установява подобен факт. От същата се разбира,че е налице експертно решение № 0* от 11.02.2009г., определящо 24% трайно намалена работоспособност за Ц. К. А.,но е посочено,че същото не е влязло в сила,тъй като „цялата медицинска документация е изпратена в НЕЛК София”,която следва да се произнесе „за крайния процент трайно намалена работоспособност”. Следователно – по делото няма доказателства за съществуването на обстоятелството, на което се позова молителя. Относно другото твърдяно като ново обстоятелство - за липсата на нареждане за извършване на дейността,предизвикала злополуката и за извършване по собствена инициатива, от страна на пострадалия на нарушения на правила по безопасността на труда,довели до причиняване на претърпените от него увреждания – също не са налице доказателства. Представените постановление за прекратяване на наказателно производство от 7.06.2006г.на РП Плевен, определение № 155 от 26.06.2006г. по ч.н.х.д. № 2380/06г. на Районен съд Плевен и пет протокола за разпит на свидетели не представляват годно доказателство, удостоверяващо настъпването на приетите за установени с тях обстоятелства. Писмено доказателство за новооткрито обстоятелство,въз основа на което може да се иска отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК /преди чл.231 б.”а”от ГПК-отм./- може да е само съдебно решение или присъда на наказателен съд по обуславящ въпрос/вж.мотивите към т.8 от ТР № 1/17.07.2001г.на ОСГК на ВКС/. Както е прието и в т.3 от Постановление № 2 от 29.09.1977г.по гр.д. № 1/77г.на Пленум на ВС-за да е допустима отмяна по реда на чл.231 б.”а”от ГПК/отм./-сега чл.303 ал.1 т.1 от ГПК,на решение поради имащ значение за спора факт,този факт следва да бъде установен по надлежния за това ред. Това е така,защото едва след признаването му за съществуващ по надлежния ред- този факт е станал установен. В случая- не е налице подобно установяване. С постановлението за прекратяване на наказателно производство е приключена процедурата преди съдебната фаза,а представените протоколи за разпит могат да бъдат приравнени по правно значение на писмени декларации,по смисъла на т.4 от цитираното Постановление №2/77г.,въз основа които не е допустима отмяна. За да е налице законовото изискване - страната да разполага с документ,доказващ твърдяното обстоятелство –следва самият документ /на който се позовава страната/ сам по себе си да представлява доказателство, а не да доказва,че има свидетели или вещи лица,които могат да бъдат разпитани и след като бъдат разпитани,евентуално да се стигне до друг извод,различен от направения в решението,чиято отмяна се иска. Още по-малко това може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания,каквито в случая се очакват от свидетеля П,за който се твърди,че в качеството си на свидетел –в хода на наказателното производство е дал различни показания от тези,дадени в хода на производството по делото с правно основание чл.200 от КТ. С оглед изложеното,настоящият съдебен състав намира подадената молба за отмяна за неоснователна,поради което същата следва бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЕТ”С” гр. П.,представляван от собственика П. молба за отмяна на решение № 252 от 4.06.2009г. по гр.д. № 447 по описа за 2008г. на ІІ гражданско отделение на Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.