7 Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 22.02.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1747/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 86 от 30.12.2013 г., постановено по т. д. № 1878/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 07.03.2013 г. по т. д. № 243/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което по предявен от [фирма] - чрез „А. Банка - Клон България”, иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК е прекратено [фирма]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че изводът на въззивния съд за наличие на основанието по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството - касатор за задължения на съдружника Й. Р. към ищеца [фирма] не е съобразен с писмените доказателства по делото за извършено от дружеството плащане на сумата 2 лв., представляваща припадащата се на съдружника част от дружественото имущество, както и със заключението на счетоводната експертиза, според което към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника - чл.125, ал.3 ТЗ, пасивите на дружеството превишават активите и дружественият дял на съдружника е отрицателна величина. Излагат се аргументи, че след като дружественият дял е с отрицателна стойност, дружеството няма задължение за изплащането му и искът по чл.517, ал.3 ГПК не може да бъде уважен. Ответникът по касация [фирма] със седалище в Република Гърция, [населено място] - чрез „А. Банка - Клон България” К., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 202 от 17.04.2015 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да потвърди решението на Благоевградски окръжен съд, с което по иск на [фирма] - чрез „А. Банка - Клон България”, е прекратено [фирма], Софийски апелативен съд е приел, че е налице предвиденото в чл.517, ал.3 ГПК основание за прекратяване на дружеството - ответник за неудовлетворени задължения на съдружника Й. Б. Р. към [фирма]. Въззивният съд е възприел установените от първата инстанция правнорелевантни факти, по които не е имало спор между страните : че [фирма] се легитимира като кредитор на Й. Б. Р. - съдружник в [фирма], със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, удостоверяващи вземане за сумата 214 503.96 евро; че въз основа на изпълнителния лист ищецът - кредитор е образувал срещу съдружника - длъжник изпълнително дело № 20107970400499 на ЧСИ М. Б.; че на 16.05.2011 г. в Агенция по вписванията е вписан запор върху дяловете на длъжника в [фирма] и на 09.11.2011 г. на дружеството е връчено изявление на взискателя [фирма] за прекратяване участието на длъжника като съдружник; че до изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението дружеството е превело по изпълнителното дело само сумата 2 лв. и не е изплатило припадащата се на съдружника парична равностойност на дружествения дял, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ въз основа на междинен счетоводен баланс към 30.11.2011 г., поради което на 21.03.2012 г. съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви иск по чл.517, ал.3 ГПК за неговото прекратяване. Като е съобразил посочените факти и е отчел обстоятелството, че до приключване на устните състезания по делото ищецът не е получил удовлетворение на вземането си към длъжника, въззивният съд е направил решаващия извод, че е изпълнен фактическият състав на чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството - ответник. За неоснователно е счетено поддържаното от ответника възражение, че не дължи изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на съдружника Й. Р., тъй като според счетоводния баланс към 30.11.2011 г. дружественият дял е отрицателна величина. Решаващият състав е преценил, че представените от ответника отрицателни баланси са индиция за неговата неплатежоспособност и не касаят иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК. Изложил е съображения, че отхвърлянето на иска е възможно само при наличие на двете алтернативни предпоставки по чл.517, ал.3 ГПК - изплащане на равностойността на дружествения дял, определен по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, или удовлетворяване на ищеца - взискател, които в случая не са изпълнени. Преценил е, че от значение за произнасянето по иска е вариант 3 от първоначалното заключение на назначената в първоинстанционното производство счетоводна експертиза, при който дружественият дял на Й. Р. е остойностен към 30.11.2011 г. Според вариант 3 на заключението, което не е оспорено от страните, дружественият дял е на стойност (- 1 553.75 лв.). Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на правния въпрос, обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК : Дали дружеството - ответник по иск с правно основание чл. чл.517, ал.3 ГПК, дължи на взискателя - ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника - длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. Задължителната практика в цитираното решение е формирана във връзка с приложението по чл.125, ал.3 ТЗ, но с оглед предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд тя е относима и към отговора на релевантния за конкретното дело правен въпрос. По поставения правен въпрос : С решението по т. д. № 665/2011 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружник в случаите по чл.125, ал.3 ТЗ не се извършва при превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника; Равностойността на дружествения дял, отразяваща припадащата се на съдружника част от капитала на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение, съразмерно на дела му по чл.127 ТЗ, се изплаща тогава, когато според баланса по чл.125, ал.3 ТЗ сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието на съдружника. В съобразителната част на решението е разяснено, че когато сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който да се изплати дела на напусналия съдружник. Искът по чл.517, ал.3 ГПК е правен способ за защита на кредитора, който има изискуемо вземане към свой длъжник - съдружник в дружество с ограничена отговорност /О./, и е образувал изпълнително производство срещу длъжника за принудително удовлетворяване на вземането си. Предпоставките за предявяване на иска са посочени изчерпателно в текста на чл.517, ал.3 ГПК и според задължителната практика в решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 77 от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., се свеждат до насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорния съдружник, което започва с налагане на запор върху дела чрез вписване в Агенцията по вписванията; връчване от съдебния изпълнител на дружеството на изявление на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако до изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението вземането на кредитора не е удовлетворено. В цитираните решения е възприето разрешението, че при кумулативното наличие на изброените законови предпоставки съдът може да отхвърли иска само ако до приключване на устните състезания по делото се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ - въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, или че вземането на взискателя е погасено - независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице. Правната уредба на иска по чл.517, ал.3 ГПК се съдържа в Глава четиридесет и пета на Гражданския процесуален кодекс, наименована „Изпълнение върху вземания на длъжника”, като текстът на чл.517 ГПК носи заглавие „Изпълнение върху дял от търговско дружество”. Систематичното място на чл.517, ал.3 ГПК и текстовото обозначение на разпоредбата на чл.517 ГПК сочат ясно и недвусмислено, че предназначението на иска по чл.517, ал.3 ГПК е да осигури възможност на кредитора - взискател да удовлетвори принудително притезанието си, за което е образувал изпълнително производство, от специфично по съдържание вземане на длъжника, а именно - вземане към дружеството с ограничена отговорност, в което последният участва като съдружник, за равностойността на дружествения му дял, определен по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Основание за възникване на вземането е прекратяването на участието на длъжника като съдружник, което настъпва като последица от връчването на изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК. От предназначението на иска по чл.517, ал.3 ГПК следва, че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството за равностойността на дела, което може да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът - взискател може да удовлетвори притезанието си към съдружника, негов длъжник. Ако вземането на съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудителното изпълнение няма да има обект и с прекратяването на дружеството на основание чл.517, ал.3 ГПК няма да се постигне желания от взискателя правен резултат - удовлетворяване на притезанието му към съдружника чрез изпълнение върху дружествения дял. Крайната цел на иска по чл.517, ал.3 ГПК е да се постигне удовлетворение на кредитора чрез изпълнение върху дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското дружество - ответник. Исковете за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по съдебен ред с последиците по чл.156 ТЗ във вр. с чл.266 ТЗ - откриване на производство по ликвидация с осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на кредиторите му, са уредени в разпоредбата на чл.155 ТЗ и искът по чл.517, ал.3 ГПК не е сред тях. Взискателят - ищец по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, е кредитор на съдружника, но ако съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял, взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по ликвидация. Отнесени към задължителната практика в решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І т. о., изложените съображения налагат извод, че ако към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивите /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ превишават активите на дружеството и дружественият дял на съдружника е с отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си и искът на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с предявяването му правен резултат. В този случай отхвърлянето на иска по чл.517, ал.3 ГПК не следва да се обвързва с предпоставките на чл.517, ал.3, изр.3 ГПК, както е прието в решение № 114 от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 77 от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., тъй като те са относими към хипотезата, при която дружеството дължи на съдружника равностойността на дела и доброволното плащане към взискателя е предназначено да осуети прекратяването на дружеството с последиците по чл.266 и сл. ТЗ. В зависимост от изложеното на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос следва да се отговори, че дружеството с ограничена отговорност - ответник по иск с правно основание чл. чл.517, ал.3 ГПК, не дължи на взискателя - ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника - длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. По съществото на касационната жалба : С оглед отговора на релевантния за делото правен въпрос касационната жалба е основателна. Въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - чл.517, ал.3 ГПК. Искът с правно основание чл.517, ал.3 ГПК е предявен от [фирма] в качеството на кредитор на Й. Б. Р. - съдружник в [фирма] и на взискател, насочил принудително изпълнение върху дела на съдружника в [фирма] по реда на чл.517, ал.1 ГПК. Участието на съдружника в ответното дружество е прекратено на 09.11.2011 г. с връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК. По делото е назначена счетоводна експертиза, на която е възложено да остойности припадащия се на съдружника дял от имуществото на дружеството съобразно правилото на чл.125, ал.3 ТЗ - въз основа на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /30.11.2011 г./. От вариант справка № 03 на първоначалното заключение, депозирано на 03.01.2013 г., към 30.11.2011 г., дружественият дял на съдружника Й. Р. е на стойност (- 1 533.75 лв.). Отрицателното изражение на равностойността на дружествения дял е обяснено от вещото лице с констатираното превишение на пасива над активите на дружеството. Заключението не е оспорено от страните нито по отношение на крайната констатация за равностойността на дружествения дял, нито по отношение на ползваната от вещото лице методика за остойностяване на дела. Пред касационната инстанция също не са правени възражения срещу доказателствената стойност на заключението, поради което няма причина то да не бъде възприето от съда. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е позовал на посочения вариант от заключението, но необосновано и в противоречие с разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК е приел, че установената чрез него равностойност на дружествения дял на съдружника Й. Р. не е пречка за уважаване на предявения иск. Констатацията в заключението, че дружественият дял на съдружника към момента на прекратяване на участието в дружеството е с отрицателна стойност, води до извод, че дружеството няма задължение към съдружника за изплащане на равностойността на дела, респ. че съдружникът няма вземане към дружеството, върху което ищецът - взискател би могъл да проведе принудително изпълнение за удовлетворяване на притезанието си, с което се легитимира като кредитор на съдружника. В противоречие със закона е и изводът на въззивния съд, че в конкретния случай отхвърлянето на иска за прекратяване на дружеството е възможно само при осъществяване на някоя от предпоставките по чл.517, ал.3, изр.3 ГПК - изплащане на взискателя на припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, или удовлетворяване на вземането на взискателя към длъжника по друг начин. Отсъствието на вземане на съдружника към дружеството за стойността на припадащия му се дружествен дял е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК, логически следващо от целта на този иск, и при неговото наличие предпоставките на чл.517, ал.3, изр.3 ГПК са без значение за изхода на настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради това, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция и искът по чл.517, ал.3 ГПК да се отхвърли като неоснователен. В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските, и вместо това на касатора да се присъдят разноски по чл.78, ал.3 ГПК за всички инстанции в размер общо на 340 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 86 от 30.12.2013 г., постановено по т. д. № 1878/2013 г. на Софийски апелативен съд, и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] - дружество, учредено и регистрирано съгласно законите на Република Гърция, със седалище в Републига Гърция, [населено място], действащо чрез клона си в Република България „А. Банка - Клон България” К. с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], действащо чрез клона си в Република България „А. Банка - Клон България” К., да заплати на [фирма] сумата 340 лв. /триста и четиридесет лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :