Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * давностно владение * отмяна на констативен нотариален акт


4
гр.д. № 1441/09 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 653

София, 08.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N1441/2009 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Н. и Е. А. Н. срещу въззивно решение № 1123 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 1569/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3143/2006 г. на районен съд гр. Пловдив. С това решение е отхвърлен предявения от касаторите срещу А. С. В., Р. Д. Н. и Н. Д. Г. установителен иск за собственост, придобито на оригинерно основание давностно владение, на дворно място, съставляващо ПИ № 21 по кадастралния план на кв. Остромила, в гр. Пловдив, с площ от 707 кв. м. и построените в него масивна едноетажна постройка на площ от 76 кв. м., масивна сграда застроена на площ от 118 кв. м., полумасивна постройка застроена на площ от 73 кв. м. със селскостопанско предназначение, както и 671/2384 ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ 20, целия с площ от 1677 кв. м. в същия квартал и населено място и построените в него две селскостопански постройки на площ от 149 кв. м. и 146 кв. м.
С определение от 17.03.2010г. по гр. д. № 1441/09 г. състав на ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение в частта, с която е разрешеният въпрос от съда за принадлежността на правото на собственост на стопанските сгради и е отхвърлен вещния иск на касаторите за тях.
Върховният касационен съд провери съдебния акт в частта, в която е допуснат до касационна проверка и въз основа на данните по делото намери, че решението в тази част е необосновано, неправилно е приложен материалния закон, което е основание да бъде отменено.
От фактическа стрА. е установено, че касаторът Я. Н. и ответниците по иска А. В., Росица Н. и Н. Г. са наследници на Д. Н. В., починал 1990 г., който е единствен син на наследодателя Е. Н., починал през 1968 г. Н. през 1930 г. е придобил на основание договор за покупко-продажба 2/3 ид. ч. от нива с площ от 4780 кв. м. и чифлик с площ от 6260 кв. м. и двата в землището на с. Остромила, сега квартал на гр. Пловдив. Починал е през 1968 г. и оставил за наследник син Д. Н. В.. На 12. юни 1987 г. Д. В. и съпругата му А. В. са дарили на сина си Я. Н., ищец и касатор, ¼ ид. ч. от дворно място с площ от 600 кв. м. и същата част от построените в него жилищна сграда, гараж и стопански постройки, както и на дъщеря си Н. Г. също ¼ ид. ч. от описания имот. През м. август на 1987 г. така възникналата съсобственост е била прекратена със сключена съдебна спогодба, по силата на която в дял на Я. са поставени ½ ид. ч. от дворното място и целия втори жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда, както и ½ ид. ч. от подобренията в дворното място, стопанска постройка на площ от 32 кв. м., и два навеса съответно от 60 куб. м. и от 49 куб. м., а в изключителен дял на Я. е поставен гараж, построен на основание строително разрешение от 1985 г. С гласни доказателства е установено, че страните са владяли и съседния, разположен в западна посока, имот с площ от 1670 кв. м., който са използвали за задоволяване на селскостопански нужди.
Ищците са поддържали, че гаража и част от стопанските постройки, предмет на делба са били съборени от тях и на тяхно място са били построили пет нови постройки както следва: в имот пл. № 20 са построени полумасивна сграда на площ от 149 кв. м., (означена с № 4 по скица 288 издадена от техническа служба на общината), масивна сграда на площ от 146 кв. м. и означена с № 2 в същата скица, също със стопанско предназначение.
В имот пл. № 21 касаторът е построили масивна сграда на площ от 76 кв. м. с две помещение – гараж и работилница, друга сграда заснета с № 2 по същата скица, с площ от 118 кв. м., състояща се от три самостоятелни помещения - гаражи с предназначение за отглеждане на животни и трета масивна сграда, заснета с № 3 по същата скица, с площ от 173 кв. м. със същото предназначение.
С гласни доказателства е установено, че част от съществувалите приживе на наследодателя Д. В. в двата имота второстепенни постройки са били съборени и касаторът е изградил нови, с цел развиване на стопанска дейност. Строителството е извършено без строителни книжа, като първоначално са били изградени три гаража, за узаконяването на които Я. Николов е получил съгласие от съсобствениците на терена – неговата майка и сестрите му през 1995 г. Построил е и други стопански постройки за отглеждане на животни преди около 15 години, когато е започнал да се занимава с такава дейност, както и че само той ги е ползвал. Твърденията на свидетелите съвпадат с обясненията на ответниците Росица Н. и Н. Г. които заявяват, че спорният терен е ползван от всички съсобственици, а стопанските постройки само от касатора, който ги е построил с цел отглеждане на животни. Свидетелят К. Г. е установил, че до преди 3-4 г., ответниците са имали достъп до имота, в който са построени стопанските постройки (съответства на № 21), но след това Я. е поставил телена ограда и така е възпрепятствал достъпа им до този имот.
При така установените факти необосновано съдът е приел, че касаторът Я. Н. и съпругата му не са придобили право на собственост на оригинерно основание давностно владение върху стопанските постройки, които са построили по време на брака си, за част от тях и със съгласието на останалите съсобственици и са владяли необезпокоявано в предвидения от закона срок за себе си,
Правният интерес от иска е породен от това, че през 2004 г. ответниците по иска, са се позовали на давностно владение за 107/707 ид. ч. от имот пл. 21 и построената в него второстепенна сграда с площ от 76 кв. м. и са се снабдили с констативен нот. акт № 73, т. ІV, н. д. № 586/2004 г. за собственост за тях. Въпреки че в акта е записано, че е съставен при участието и на касатора, с почеркова експертиза е установено, че той не е подавал молба за съставянето на акта и, че подписът срещу името му в нея не е положен от него.
Въз основа на установената фактическа обстановка е направен необоснован и незаконосъобразен извод за неоснователност на иска в посочените части, което е основание за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по съществото на спора.
Предявените установителни искове, с предмет описаните стопански постройки, са основателни.
При безспорно установеното, че само ищецът е преустроил и построил постройката, наричА. първоначално гараж с площ от 76 кв. м. и я е ползвал като своя, удостовереното в акта се явява оборено по отношение на описаната второстепенна сграда в имот пл. № 21, в кв. Остромила, гр. Пловдив. Това е основание и за отмяна на н. акт № 73 от 09.07.2004 г., т. ІV, н. д. № 586/2004 г. в частта за второстепенната сграда с площ от 76 кв. м.
Ответниците са се позовали на придобиване право на собственост на основание наследяване и давностно владение и по отношение на имот пл. № 20 и построените в него масивна стопанска постройка на площ от 146 кв. м., паянтова постройка на площ от 179 кв. м. и полумасивна постройка на площ от 149 кв. м., за което им е издаден констативен н. нот № 74 от 09.07.20034 г., т. ІV, н. д. № 587/2004 г. С гласни доказателства е установено, че стопанските постройки заснети с №№ 4 и 2 в скица № 288 от 28.02. 2005 г. издадена от техническата служба, които имат площ: сграда № 4 – 149 кв. м. и сграда № 2 – 146 кв. м. по данни от приетата техническа експертиза пред въззивния съд, изпълнена от в. л. К., са построени от касатора и той ги е ползвал за развиване стопанска дейност – отглеждане на животни.
Предявеният установителен иск е основателен по отношение на описаните по-горе две постройки в имот пл. № 20, като № 4 е с площ от 149 кв. м., а № 2 с площ от 146 кв. м., както и за стопанските постройки изградени в имот пл. № 21 в кв. Остромила и означени в скица № 3 към заключението на в. л.К. (л. 84 по гр. д. № 1569/08 г. на ПОС), а именно сграда № 1, повдигната в кафяв цвят с площ от 76 кв. м., пристроените до нея сгради в северна и в източна посоча и включващи се в означената сграда с № 1, която е под формата на буквата “Г”, сграда № 2 построена на северната регулационна линия в имота и с площ от 182 кв. м. и заснета сграда с № 3 в имот пл. № 21.
Решението в тези частите относно стопанските сгради следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови друго, с което установителният иск по отношение на стопанските постройки следва да се уважи. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК ще бъдат отменени частично констативен нотариален акт № 74 от 09.07.2004 г., т. ІV, н. д. № 587/2004 г. относно стопанските постройки в имот пл. № 20 в кв. Остромила, по плА. на гр. П. и констативен. н. акт № 73 от 09.07.2004 г., т. ІV, н. д. № 586/2004 г. в частта за масивната второстепенна постройка с площ от 76 кв. м.
При този изход на касационното производство, ответниците по него ще бъдат осъдени да заплатят на касаторите направените от тях разноски за производството възлизащи на 1001.50 лв. съгласно представените доказателства и списък.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1123 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 1569/2008 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 3143/2006 г. на районен съд гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения от Я. Н. и Е. Н. установителен иск за собственост на стопански постройки с №№ 2 и 4 в имот пл. № 20 и с №№ 1, 2 и 3 в имот пл. № 21, двата имота в кв. Остромила по плА. на гр. П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА за установено по отношение на А. С. В., ЕГН xxxxxxxxxx, Росица Д. Н., ЕГН xxxxxxxxxx, двете от гр. Пловдив, кв. “Остромила” № 16 и Н. Д. Г., ЕГН 52031644576 от гр. Пловдив, кв. П., ул. “К.” № 30а, че Я. Д. Н. ЕГН xxxxxxxxxx и Е. А. Н. ЕГН xxxxxxxxxx, двамата от гр. Пловдив, бул. “VІ-ти септември” № 173 са собственици на две стопански постройки: № 4, с площ от 149 кв. м. и № 2 с площ от 146 кв. м., построени в имот пл. № 20 по плА. на кв. Остромила”, гр. Пловдив както и на стопански постройки: № 1, повдигната в кафяв цвят с площ от 76 кв. м. и пристроените до нея сгради в северна и в източна посока, повдигнати в лилав цвят и включващи се в означената сграда с № 1, по скица № 3 към заключението на в. л. В. К. (л. 84 по гр. д. № 1569/08 г. на ПОС), сграда № 2 построена на северната регулационна линия в имота и с площ от 182 кв. м. и заснета сграда с № 3 в имот пл. № 21. на основание давностно владение.
ОТМЕНЯВА нот. акт № 73 от 09.07.2004 г., т. ІV, рег. № 3685, н. д. № 586/2004 г., на нотариус Д. С. с рег. № 135 в частта за масивната второстепенна постройка с площ от 76 кв. м., построена в имот пл. № 21, в кв. “Остромила”, гр. Пловдив.
ОТМЕНЯВА нот. акт № 74 от 09.07.2004 г., т. ІV, рег. № 3687, н. д. № 587/2004 г., на нотариус Д. С. с рег. № 135 в частта за стопанските постройки: масивна на площ от 146 кв. м., и полумасивна на площ от 149 кв. м., построени в имот пл. № 20, в кв. Остромила, по плА. на гр. П..
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН xxxxxxxxxx, Росица Д. Н., ЕГН xxxxxxxxxx, двете от гр. Пловдив, кв. “Остромила” № 16 и Н. Д. Г., ЕГН 52031644576 от гр. Пловдив, кв. П., ул. “К.” № 30а ДА ЗАПЛАТЯТ НА Я. Д. Н. ЕГН xxxxxxxxxx и Е. А. Н. ЕГН xxxxxxxxxx, двамата от гр. Пловдив, бул. “VІ-ти септември” № 173 сумата от 1001.50 лв. (хиляда и един и 0.50 лева), разноски за касационното производство.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: