Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * Обективна невъзможност на изпълнението * неизпълнение в срок

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

 

                                                              N 90

 

София, 24.02.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

                                                                                                 БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

 

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3526/2008 год.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Ф. Ц. от гр. С. срещу решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на процесуалния закон – чл. 297, ал. 1 ГПК отм. - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е допуснато до касационна проверка с определение от 30.03.2009 г. относно разрешеният от въззивния съд въпрос дали плащането на паричното задължение е извършено в срок, с оглед наличието на обективна невъзможност за изпълнението му за периода от 17.11.2004 г. до 19.11.2004 г.

Ответницата по касационната жалба я намира за неоснователна.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и я намери за основателна.

С решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 297, ал. 2 ГПК отм., въззивният съд е обезсилил решение от 03.11.2004 г. по гр. д. № 956/2003 г. на ВКС, с което е обявен за окончателен сключения между К като продавач и Т. Ц. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж. к. “Л”, бл. 10, вх. В, ет. 2, гр. С. със застроена площ от 47.84. кв. м. Приел е, че купувачът не е изпълнил своето насрещно задължение за плащане на сумата от 670 деном. лева в четиринадесетдневен срок от влизане на решението в сила. Намерил е за неоснователно възражението за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задължението в периода от 15 до19.112004 г. поради установено заболяване, което е мотивирал с извод, че в този случай разпоредбата на чл. 81 ЗЗД не намира приложение.

От фактическа страна е установено, че решението на ВКС е влязло в сила в деня на обявяването му – 03.11.2004 г. Четиринадесет дневният срок по чл. 297, ал. 1 ГПК отм. е изтекъл на 17.11.2004 г., а плащането на дължимата сума е направено на 19.11.2004 г.

С представен амбулаторен лист № 3* от 15.11.2004 г. се установява, че на тази дата касаторът е бил на преглед. Поставената водеща диагноза е за констатирани болести на нервните коренчета и плексуси (радикулит), което състояние е причинило състояние на ирадиация към ляв крак, силно ограничена и болезнена активност и пасивни движения, като е предписан домашен режим.

Заболяването на касатора е причина той да бъде в състояние на невъзможност да изпълни в срок своето парично задължение и тази причина не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Изпълнението е направено два дни след срока.

Обосновано съдът е приел, че решението на ВКС не подлежи на съобщаване на страните, поради което е влязло в сила в деня на обявяването му. С влизане в сила на решението то е станало източни на продажбено отношение и за него са приложими правилата на ЗЗД.

При неправилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че въпреки настъпилата обективна невъзможност за касатора да изпълни задължението си в законния срок, разпоредбата на чл. 81 ЗЗД е неприложима след като източникът на паричното задължение е конститутивно решение на съд.

Когато невъзможността е обективна и невиновна тя не може да се внеми във вина на касатора – длъжник и той има право да се ползва от нормата на чл. 81 ЗЗД. Конститутивното решение, постановено в производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД, поражда последиците на окончателния договор. С него се замества обещания между страните договор, поради което източникът на парично задължение в случая е облигационното отношение, възникнало от влязлото в сила конститутивно решение. Обезсилването на решение постановено в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е равнозначно на разваляне с обратна сила на гражданските последици на решението, поради което в това производство по аналогия намират правилата за разваляне на договорите по ЗЗД както и тези за неизпълнение.

Плащането на паричното задължение направено два дни след срока поради обективна невиновна невъзможност, съставлява изпълнение на задължението. Като е приел друго съдът е приложил неправилно закона, което е основание за касиране на решението. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК ще бъде постановено друго, с което искането за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ще бъде оставено без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. З., Д. С. П., Х. С. П., М. И. М., Н. И. Ш. , Д. Г. Т. , Ц. Т. П. , Р. Д. Р. , С. К. Г. и А. К. П., всички наследници на К. С. В. , за обезсилване на решение № 775 от 03.11.2004 г. по гр. д. № 956/2003 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е обявен за окончателен сключения между К. Ф. Ц. на 09.11.1994 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж. к. “Л”, бл. 10, вх. В, ет. 2, гр. С. със застроена площ от 47.84. кв. м.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: