4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115 София, 13.02.2015 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 4466 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 3789 от 31.03.2014 г. по ч.гр.д. № 3466/2014 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение на Софийски районен съд от 19.12.2013 г. по гр.д. № 37446/2013 г., с което на основание чл. 126, ал.1 ГПК е прекратено производството по иск с правно основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, предявен от З. П. М. от [населено място] против П. и С. дирекция на М. Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба, подадена от З. П. М. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същественият процесуалноправнен въпрос, а именно приложимо ли е правилото на чл. 126, ал.1 ГПК при настъпили в хода на производството промени в страните по делото се явява от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 37446/2013 година на Софийски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. П. М. от [населено място] против П. и С. дирекция на М. Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ за сумите 2000 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди и 23000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 209 НК, по което ищецът е признат за невиновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 131/2011 г. на Софийски районен съд. С определение от 19.12.2013 г., Софийски районен съд е прекратил производството по гр.д. № 37446/2013 г. на основание чл. 126, ал.1 ГПК след констатация при извършена служебна справка, че между същите страни, на същото основание и за същото искане по искова молба с вх. № 18.07.2013 г. е образувано гр.д. № 30743/2013 г. на Софийски районен съд. Определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото е потвърдено с определение № 3789 от 31.03.2014 г. по ч.гр.д. № 3466/2014 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че е налице идентичност както между предмета, така и между страните по двете дела, поради което по-късно заведеното дело е прекратено законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд по въпроса към кой момент следва да се извършва проверката за пълен обективен и субективен идентитет между делата. Съгласно чл. 126, ал.1 ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Пълен обективен и субективен идентитет между делата е налице, когато между същите страни е предявен иск за същото материално субективно право. Този идентитет следва да е налице към момента на произнасянето на съда по въпроса за наличие на предпоставките по чл. 126, ал.1 ГПК, тъй като след завеждане на делата е възможно да е настъпило изменение както в страните (чл. 228 ГПК), така и в основанието на иска (чл. 214, ал.1 ГПК). Съдът, пред който е висящо по-късно заведеното дело следва да извърши проверка настъпили ли са изменения в страните или предмета на по-рано заведеното дело и да прекрати производството на основание чл. 126, ал.1 ГПК едва след констатация, че към момента на произнасянето му между двете дела е налице пълен субективен и обективен идентитет. Предметът на гр.д. № 37446/2013 г. на Софийски районен съд е напълно идентичен с този на по-рано образуваното гр.д. № 30743/2013 г. на Софийски районен съд - и по двете дела на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева (от които 1300 лева разходи за разноски в наказателното производство и 700 лева за медикаментозно лечение) и 23000 лева обезщетение за неимуществени вреди (уронване на доброто име и репутация пред обществото и близките, душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството, влошаване на здравето на ищеца и съпругата му), причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 209 НК, по което ищецът е признат за невиновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 131/2011 г. на Софийски районен съд. Не е налице обаче пълен идентитет в страните по делата – с влязло на 12.09.2013 г. определение от 30.08.2013 г. по гр.д. № 30743/2013 г. производството по отношение на П. е прекратено и делото е продължило само по отношение на ответника С. дирекция на М. Към постановяване на определение от 19.12.2013 г.по гр.д. № 37446/2013 г., ответник по гр.д. № 30743/2013 г. на Софийски районен съд е само С. дирекция на М. , поради което производството по иска срещу П. е прекратено незаконосъобразно. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил съдебния си акт в нарушение на чл. 126, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 37446/2013 година по иска с правно основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ против П., като при постановяване на решението по съществото на делото, съдът следва да съобрази доколко претендираните от ищеца вреди не са обезщетени по предявения иск срещу С. дирекция на М. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3789 от 31.03.2014 г. по ч.гр.д. № 3466/2014 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 3789 от 31.03.2014 г. по ч.гр.д. № 3466/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 19.12.2013 г. по гр.д. № 37446/2013 г. в частта му за прекратяване на основание чл. 126, ал.1 ГПК производството по иск с правно основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, предявен от З. П. М. от [населено място] против П.. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 37446/2013 г. по предявения иск срещу ответник П. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ: Продиктувано е от различно становище по съществото на делото по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска срещу Прокуратурата на Република България. Предявеният иск е за вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение, за които съгласно чл. 2, ал.1 ЗОДОВ отговаря държавата. Отговорността на държавата се реализира чрез предявяване на иска срещу съответните държавни учреждения, които при вреди от правозащитна дейност, съгласно чл. 7 ЗОДОВ са органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите – Прокуратурата на Република България и разследващите органи при М. на вътрешните работи, представляващи държавата като нейни процесуалните субституенти. Когато искът е предявен срещу повече от един от представляващите държавата органи, те се осъждат солидарно (при увреждане причинено от неколцина), но обезщетението се изплаща само веднъж, независимо чрез кой от органите. С предявяването на иска за вреди срещу един от процесуалните субституенти – С. дирекция на М. на вътрешните работи, ищецът е упражнил своето право на иск срещу държавата. Повторното предявяване на иск за обезвреда от държавата за същите вреди; за вреди от същите правопроизводящи факти срещу друг от процесуалните и субституенти е недопустимо, поради което определението за прекратяване на делото е законосъобразно. Съдия: (Светла Цачева)