Р Е Ш Е Н И Е № 9 Гр. София, 19 март 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1180/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по саморъчна касационна жалба /наименувана въззивна/ на подсъдимия И. С. Х. срещу въззивно решение № 159/28.09.2017 г. на Апелативен съд-гр.Бургас, наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 195/2017 г. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се изменение на решението, като извършеното деяние се преквалифицира в по-леко престъпление по чл.354а, ал.3 от НК и се намали наложеното наказание. В писмено допълнение към жалбата на подсъдимия, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни съображения в подкрепа на по-леката правна квалификация и относно завишения размер на наказанието. В допълнението се изразява несъгласие с предходните осъждания на Х., включително и тези, които определят квалификацията на деянието като опасен рецидив, оспорва се годността на конкретни доказателствени средства и законосъобразността на действията на първия съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция, подсъдимият Х. се представлява от служебен защитник, адв.Т., който поддържа жалбата по наведените в същата касационни основания и прави алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието в по-леко по вид и за намаляване на наложеното наказание. Намира за недоказано, че наркотичните вещества са държани от подзащитния му с цел разпространение, което счита, че е в противоречие с доказателствата по делото. Акцентира върху отказа на съдилищата да назначат съдебнопсихиатрична експертиза, която да установи наркотичната зависимост на подзащитния му към държания наркотик, както и на невъзможността му да присъства при разпита на част от свидетелите по делото. Подсъдимият Х., в лична защита се позовава на ниската стойност на наркотичното вещество, като намира определеното наказание за прекомерно тежко, а решението – за постановено при съществени процесуални нарушения. В последната си дума заявява, че разпространението на наркотичните вещества е останало недоказано и моли за справедлива присъда. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила като постановено въз основа на пълен и правилно оценен доказателствен материал и при справедливо наказание, определено изцяло в полза на дееца, в рамките под средния законов размер. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от касационната жалба на подсъдимия и становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 136/14.06.2107 г., постановена по н.о.х.д. № 209/2017 г., по описа на Бургаски окръжен съд, наказателен състав, подсъдимият И. С. Х. е признат за виновен относно това, че на 25.07.2016 г., около 17.30 часа в комплекс “комплекс”, [община], в хотел “име“, находящ се до хотел “име”, в обитавана от него стая – магазин с номер /номер/, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, метамфетамин и коноп, на обща стойност 1357,098 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.2, т.4, пр.4, вр.ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”а” от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в полза на държавата в размер на 25 000 лв. С присъдата съдът е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, на осн. чл.354а, ал.6 от НК и е определил на подсъдимия общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода, измежду наказанието по настоящата присъда и наложеното наказание по н.о.х.д. №1043/2016 г. на РС-Несебър от четиринадесет месеца лишаване от свобода, на осн. чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК, към което на осн. чл.23 ал.3 от НК е присъединил и допълнителното наказание глоба от 25 000 лв. С присъдата на БОС, при изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, на осн. чл.25, ал.2 от НПК е приспадната изтърпяната част от наказанието по първата присъда и на осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено предварителното и полицейското задържане на подсъдимия по настоящото дело. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия Х. и направените по делото разноски, в размер на 162,40 лв., на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С решение № 159/28.09.2017 г. на Апелативен съд-гр.Бургас, наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 195/2017 г., присъдата на Бургаския окръжен съд по н.о.х.д. № 209/2017 г. е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия Х. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна, но не на всички, посочени в същата основания. ВКС не установи при разглеждането на делото от контролираните инстанции да са допуснати процесуални нарушения със съществен характер, които да налагат отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. Изложените в подкрепа на това касационно основание съображения за нарушаване на правото на подсъдимия да участва при разпитите на свидетелите са неоснователни. Същите са лишени от конкретика, за могат да се обсъждат съответни допуснати нарушения, както и не кореспондират с начина на събиране на гласните доказателства, въз основа на които са постановени присъдата и решението – чрез разпит на свидетели в съдебно заседание, в присъствието на подсъдимия и упълномощен от него защитник. Приобщаването на част от свидетелските показания от досъдебното производство е по реда на чл.281, ал.5 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия, след като му е била дадена възможност лично да участва в разпитите на същите свидетели пред съда. Заличаването на двама от свидетелите О. и К. е поради невъзможността да бъде обезпечено явяването им за разпит пред съда и заявеното нежелание на подсъдимия да се прочетат показанията им от досъдебното производство. Първият съд е положил всички необходими и разумни усилия да издири двамата свидетели / включително и чрез техни близки роднини /, но поради липсата на резултат ги е заличил от списъка на лицата за призоваване. Независимо от това, обстоятелствата по делото са изяснени в пълнота от събраната доказателствена съвкупност, която е надлежно проверена и оценена в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Не се констатира наличие на съществен доказателствен дефицит, който да се е отразил върху правилното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, както и не е налице нарушение на чл.13 от НПК. Отделно от това направените от защитата на подсъдимия доказателствени искания за допускане на лица в качеството на свидетели са били удовлетворени в пълнота от първия съд и разпитите им са проведени с участието на подсъдимия и защитата. С оглед изложеното относно начина на събиране на гласните доказателствени средства, оплакването за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в накърняване правото на защита на подсъдимия да участва лично в свидетелските разпити и за равнопоставеност на условията на разпит на свидетелите на обвинението и защитата като част от правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6, §3,d от ЕКЗПЧОС е неоснователно. В принципен план следва да се отбележи, че нарушаване на това право е допустимо да се констатира по отношение на разпитите на съществени за обвинението свидетели /или експерти/, показанията на които са поставени в основата на осъдително съдебно решение и само по изключение може да бъде отнесено към разпита и на други лица, като по настоящото дело не са налице и двете хипотези. Възражението, че Х. е бил лишен от правото да дава обяснения на досъдебното производство, също е лишено от обективна опора. На досъдебната фаза същият е разпитван трикратно, в присъствието на защитник, като във всички случаи се е ползвал от правото си да не дава обяснения, каквито е депозирал в съдебно заседание пред първия съд, с което правото му да вземе отношение по предявеното му обвинение е обезпечено в пълнота. По отношение на наведения довод, че от страна на първия съд не е била обезпечена правната възможност на подсъдимия делото да приключи със споразумение, ВКС констатира пълната му неоснователност. В първото по делото съдебно заседание пред окръжния съд /л.26 от с.д./ служебно назначеният защитник на подсъдимия е направил искане съдебното производство да се проведе по реда на диференцираната процедура по глава 29 от НПК и делото да приключи със споразумение, в каквато насока е изразил съгласие и представителят на прокуратурата. По изрично настояване на подсъдимия производството да протече по общия ред, съгласие между представителя на обвинението и защитата не е било постигнато и делото е било отложено за друга дата, като на подсъдимия е била предоставена възможност да упълномощи защитник по свой избор, който да го представлява в процеса, след което всички следващи заседания са били проведени с участието на упълномощен от Х. адвокат, който го е защитавал и пред въззивната инстанция. Предвид изложеното, оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение не се намери за основателно и претенцията на подсъдимия за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена. Оплакването за нарушение на материалния закон също е неоснователно. В съответствие с установените факти, че подсъдимият е държал без надлежно разрешение високорискови наркотични вещества, с цел да бъдат разпространени, в обитаваното от него помещение, студио, находящо се в сградата на хотелски комплекс, при условията на опасен рецидив, деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, пр.4, вр.ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”а”от НК. Оплакването за нарушение на закона се поддържа по съображения за недоказаност на специалната цел, за разпространение, с която са били държани наркотичните вещества, намерени в обитаваното от подсъдимия помещение, както и поради факта, че държането не е било на публично място. Въззивният съд е обсъдил подробно направеното възражение от подсъдимия за липсата на специална цел, с която е държал наркотичните вещества и аргументирано е мотивирал неговата неоснователност. Тезата, че Х. е държал високорисковите наркотични вещества, с предвидената от закона специална цел убедително е изведена от обстоятелствата, че в държане на дееца са намерени различни по вид наркотични вещества в количество, което изключва еднократната им употреба, разпределени и опаковани по начин и тегло на отделните дози, което сочи на предназначение за разпространение. В същата насока правилно е била оценена и иззетата при претърсването електронна везна като средство , използвано за разпределение на наркотичното вещество в отделните опаковки. В насока изправността на електронната теглилка, съдилищата правилно са отчели изтеклия период от време от изземването до предявяването й в съдебно заседание, което обективно причинява изтощаване на батериите. Доводът за налична наркотична зависимост у подсъдимия, която не е била потвърдена, поради липса на съдебно-психиатрична експертиза, която да я изследва, в конкретния случай се явява неотносим към правната квалификация на деянието. Противозаконното държане е осъществено спрямо два различни вида наркотик, като подсъдимият е декларирал зависимост само към единия от тях, в количество за многократен прием, поради което личната му употреба на наркотични вещества не противоречи на извода, че процесният наркотик е бил държан с цел разпространение сред други лица. Държането на високорискови наркотични вещества със специална цел за тяхното разпространение, в случаите когато е осъществено при условията на опасен рецидив, се квалифицира като престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр. последно, т.4 от НК и се наказва с предвиденото в закона наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба. За да е осъществен фактическия състав на това престъпление не е необходимо държането да е на публично място, като последното обстоятелство е елемент от друга форма на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.1 от НК, за която не се изисква наличие на опасен рецидив. В този смисъл възражението, че наркотичните вещества не са били държани на публично място, което изключва квалификацията по инкриминираното обвинение е неоснователно, тъй като мястото на държане не е съставомерен елемент от тази форма на изпълнителното деяние и няма пряко отношение към правната му квалификация. Извършването на деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” от НК се обуславя от предходните осъждания на подсъдимия, по две споразумения, в условията на съвкупност - по н.о.х.д. № 123/ 2015 г. на ОС – Сливен и по н.о.х.д. № 153/2015 г. на ОС – Сливен, за които на осн. чл.25 от НК му е определено общо най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 12.04.2016 г., като правилността на тези влезли в сила съдебни актове е недопустимо да се обсъжда в настоящото производство, поради което доводите в тази насока са извън касационния контрол на атакуваното решение. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е частично основателно. Наложеното на подсъдимия наказание от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лв. е правилно индивидуализирано при условията на чл.54 от НК, но основното наказание е отмерено в завишен размер, несъответен на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия като деец. Въззивният съд е възприел съображенията на първата инстанция за завишена степен на обществена опасност на извършеното деяние, която е обусловил с вида на засегнатите обществени отношения, посегателство против народното здраве и от обстоятелството, че наркотичните вещества, предмет на престъплението са били предназначени за разпространение. Неправилно при оценката на обществената опасност на деянието са отчетени елемент от фактическия му състав и вида на престъплението, които са инкорпорирани в размера на законово предвидената санкция и е недопустимо да се отчитат повторно във вреда на дееца. Аналогично, завишената лична обществена опасност на подсъдимия също неправилно е изведена от осъжданията, обуславящи квалификацията “опасен рецидив”, тъй като се касае за съставомерно обстоятелство. Осъждането на подсъдимия, постановено след извършване на инкриминираното деяние, също е недопустимо да се цени в негова вреда, тъй като се отнася до последваща престъпна дейност, която не е релевантна спрямо тежестта на инкриминираното престъпление. Освен постановеното съставомерно осъждане, / две споразумения в условията на съвкупност / подсъдимият е осъждан с една влязла в сила присъда за деяние, извършено през 2007 година, а настоящото деяние е за рецидив при условията на чл.29, б.”а” от НК, поради което личната обществена опасност на Х. не може да се оцени като прекомерно завишена. Независимо от това следва да се отчете, че постановените осъждания са за еднотипни престъпления, което сочи на необходимост от адекватна санкция за постигане целите на чл.36 от НК. Преоценката на касаещите вината на дееца обстоятелства налага за справедливостта на наказанието, лишаването от свобода да бъде редуцирано от седем на шест години, което съответства на тежестта на деянието и личността на подсъдимия и успешно би способствало за преоценка и поправяне на поведението му. Допълнителното наказание глоба от 25 000 лв., което е определено малко над специалния минимум от 20 000 лв. е правилно отмерено и съобразено с имущественото състояние на дееца, поради което не се нуждае от редукция. С оглед изложените съображения, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция следва да се измени, като се намали наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода от седем на шест години. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 159/28.09.2017 г. на Апелативен съд-гр. Бургас, наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 195/2017 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. С. Х. наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.354а,ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1 от НК от седем на шест години. Оставя в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Р Е Ш Е Н И Е №........... Гр. София, 23 април 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1180/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по чл.414, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на съдия-докладчик по н.о.х.д. № 209/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд, за тълкуване на решение № 9/19.03.2018 г. , постановено по н.д. № 1180/2017 г., по описа на ВКС, 3-то НО в частта относно размера на определеното общо наказание, на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия И. С. Х.. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че решението на ВКС в частта относно общото наказание на подсъдимия Х. е ясно и е в смисъл, че същото е определено на шест години лишаване от свобода, каквото е наказанието за престъплението по чл.354а от НК, което е редуцирано по размер с касационното решение. Пред ВКС подсъдимият Х. се представлява от служебен защитник, адв.Т., който застъпва позицията, изразена от прокурора при ВКП и счита, че в решението на ВКС общото наказание лишаване от свобода е определено в размер от шест години. Подсъдимият Х. в последната си дума пред ВКС заявява, че не е съгласен с касационното решение и с присъдата на първата инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от искането на съдията-докладчик за тълкуване на решението на ВКС, в рамките на законовите си правомощия по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, намира за установено следното: С решение № 9/19.03.2018 г. , постановено по н.д. № 1180/2017 г., по описа на ВКС, 3-то НО е изменено решение № 159/28.09.2017 г. на Апелативен съд-гр. Бургас, наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 195/2017 г., като е намален размера на наложеното на подсъдимия И. С. Х. наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.354а,ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1 от НК от седем на шест години. В останалата част решението е оставено в сила. Със същото въззивно решение е била потвърдена изцяло присъда № 136/14.06.2107 г., постановена по н.о.х.д. № 209/2017 г., по описа на Бургаски окръжен съд, наказателен състав, с която съдът е определил на подсъдимия Х. общо най-тежко наказание в размер на седем години лишаване от свобода измежду наказанието по същата присъда /което е определил в размер на седем години лишаване от свобода / и наложеното наказание по н.о.х.д. №1043/2016 г. на РС-Несебър от четиринадесет месеца лишаване от свобода, на осн. чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК, към което на осн. чл.23 ал.3 от НК е присъединил и допълнителното наказание глоба от 25 000 лв. В касационното решение не са изложени съображения по отношение на размера на общото наказание лишаване от свобода, определено на подсъдимия Х., на осн. чл.25 от НК, което след редукцията на най-тежкото от наказанията, включени в съвкупността, от седем на шест години, също подлежи на редукция до размера на намаленото най-тежко наказание, което е определено на шест години лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК при наличието на изискуемите в същите предпоставки, след като съдът определи наказание за всяко отделно престъпление, или наказанията са наложени с отделни присъди, какъвто е настоящият случай, налага най-тежкото от тях. Измежду наказанията, по отношение на които е определено общо наказание с присъдата на окръжния съд, най-тежко е наказанието от шест години лишаване от свобода, което е намалено с решението на ВКС до този размер. При това положение размерът на общото наказание, определено на подсъдимия Х. с присъдата на окръжния съд, на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК измежду наказанието по настоящото дело от шест години лишаване от свобода и наложеното му наказание по н.о.х.д. №1043/2016 г. на РС-Несебър от четиринадесет месеца лишаване от свобода, следва да се определи на шест години лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени и решението на апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на окръжния съд. Такава е била и волята на ВКС в решението, което е предмет на настоящото тълкуване, поради което същото решение в частта относно определеното общо наказание на подсъдимия Х., на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК следва да се тълкува в смисъл, че решение № 159/28.09.2017 г. на Апелативен съд-гр. Бургас, с което е потвърдена присъда № 136/14.06.2107 г., постановена по н.о.х.д. № 209/2017 г., по описа на Бургаски окръжен съд, наказателен състав е изменено и в частта относно общото наказание на подсъдимия, което е намалено на шест години лишаване от свобода. С оглед изложените съображения и на осн. чл.414, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА тълкуване на решение № 9/19.03.2018 г., постановено по н.д. № 1180/2017 г., по описа на ВКС, 3-то НО в частта относно размера на определеното общо наказание, на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия И. С. Х., което да се счита с продължителност от шест години лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: