Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29
[населено място], 25.01.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 773 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса-София срещу решение № 12217/16.11.2020г. по в.т.д. № 5075/2019г. на Софийски апелативен съд за частична отмяна на решение № 3627/09.08.2019г. по т.д. № 151/2018г. на БлОС и постановяване на друго за осъждане на касатора да заплати на МБАЛ „Пулс“АД, сумите, както следва: сумата от 17970.44 лв. - мораторна лихва върху неплатената главница от 60155 лв. по фактура № [ЕГН]/10. 09. 2015 г. и спецификации към нея, издадена за обща стойност от 60 866 лв. за периода от 01. 10. 2015 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба - 09. 09. 2018г.; сумата от 2043.35 лв. - мораторна лихва върху неплатената главница от 6 840 лв. по фактура № [ЕГН]/10. 09. 2015 г. и спецификации към нея за периода от 01. 10. 2015 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба - 09. 09. 2018г.; сумата от 10 350.83 лв. - мораторна лихва върху неплатената главница от 35645 лв. по фактура № [ЕГН]/12. 10. 2015 г. и спецификации към нея, издадена за обща стойност от 38 098 лв. за периода от 31. 10. 2015 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба - 09. 09. 2018 г.; сумата от 1 068, 62 лв. - мораторна лихва върху неплатената главница от 3 680 лв. по фактура № [ЕГН]/12. 10. 2015 г. и спецификации към нея за периода от 31. 10. 2015 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба - 09. 09. 2018 г.; сумата от 16 324.29 лв. - мораторна лихва върху неплатената главница от 57 937 лв. по фактура № [ЕГН]/10. 11. 2015 г. и спецификации към нея, издадена за обща стойност от 60 637 лв. за периода от 01. 12. 2015 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба - 09. 09. 2018 г.; сумата от 912,90 лв. - мораторна лихва върху неплатената главница от 3 240 лв. по фактура № [ЕГН]/10. 11. 2015 г. и спецификации към нея за периода от 01. 12. 2015 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба - 09. 09. 2018 г. и в частта на разноските.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ „Пулс“АД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като е извършена и отчетена от ищеца медицинска дейност, която надхвърля стойностите дефинирани в договора. За спорен е намерен въпросът дали се дължи на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на реално извършените и отчетени от него на основание индивидуалния договор по чл.59, ал.1 ЗЗО дейности, които са в обхвата на тази помощ, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
САС е приел, че с чл.52 от Конституцията на РБ е предвидено право на гражданите на РБ на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон, като е установен принципът на закрила на здравето на гражданите от държавата, както и че здравеопазването се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни трудови вноски и от други източници при условия и ред, определени със закон. В тази връзка въззивната инстанция е счела, че уредбата на обществените отношения във връзка с гарантираните от Конституцията права е продължена в Закона за здравното осигуряване. След анализ на разпоредбите на посочения нормативен акт съдът е съобразил дефинирането на дейността по управление и разходване на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски за задължително закупуване на здравни дейности, която се осъществява от НЗОК и нейните подразделения – РЗОК и които дейности са определени по вид, обем, цена и достъпност; гарантирането на свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, чрез определени в закона пакет от здравни дейности и правото на свободен избор на изпълнител; принципите, при които се осъществява задължителното здравно осигуряване; характера на Националния рамков договор на нормативен административен акт и неговия задължителен характер за НОЗК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите, както и съдържанието на същия договор – ред за предоставяне и изисквания към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ, гарантирана като пакет по чл.45 ЗЗО от бюджета на НЗОК; сключването на договори между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ за осъществяване на дейността по оказването й в съответствие с гарантирания пакет по чл.45 ЗЗО. По отношение заплащането на оказаната на осигурени лица медицинска помощ въззивният съд е съобразил, че чл.47 ЗЗО предвижда то да се извършва с пари от бюджета на НЗОК от РЗОК, като не се заплаща само медицинската помощ извън обхвата по чл.45 ЗЗО. Обсъдено е, че на осн. чл.25 ЗЗО задължително в бюджета на НЗОК следва да се задели резерв за непредвидени и неотложни разходи, като решенията за корекции на стойностите и използването на средствата от резерва са изцяло и единствено от компетентността на НОЗК и се вземат съгласно нормативната регламентация от Надзорния й съвет. На тази основа в чл.2 НРД за 2015г. е било предвидено, че НЗОК заплаща извършените и отчетени медицински дейности, определени съгласно чл.55д ЗЗО /отм./, а на осн. чл.29, ал.1 изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане на извършените дейност и при условията и реда на сключения договор. САС е заключил, че установените лимити за клинични пътеки не могат да ограничат регламентирания в чл.4 ЗЗО свободен достъп на здравно осигурените лица до медицинска помощ. За ищеца като изпълнетел на болнична медицинска помощ не съществува правна възможност да откаже предоставяне на медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на гарантирания здравен пакет, в това число и поради причина на изчерпване на средствата от разпределения му лемитиран бюджет. Здравноосигурените лица имат равен достъп до процесната болнична медицинска помощ независимо от момента, в който са я потърсили. Поетото от ищеца задължение по договора е непрекъснато да осигурява договорената медицинска помощ и не е предвидена клауза при изчерпване на предварително определените стойности болницата да прекрати извършването на определените в договора дейности. процедура за увеличаване месечната стойност на извършваните медицински дейности. Същите разпоредби са били пренесени и в индивидуалния договор на болничното заведение.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като сочи следните правни въпроси: 1/Дали и до каква степен правилата на договора за болнична помощ се дерогират от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване?; 2/ Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?; 3/ Има ли основание НЗОК да налага лимити при заплащането на извршената от изпълнителя дейност по договор за оказване на болнична медицинска помощ и подлежи ли на заплащане дейността определена като „надлимитна“?; 4/Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?; 4/ Действителни ли са уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение №2 към договора обем?; 5/Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г. на КС по конституционно дело № 12/2006г. и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се позовова и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Поставените въпроси в своята цялост поставят проблема за характера на договора за извършване на болнична помощи съотнасяне на клаузите му към нормативната рамка на тази дейност, като не е налице соченото допълнително основание, доколкото по тях е налице формирана практика на ВКС, обективирана по реда на чл.290 ГПК в Решение №169/16.02.2021г. по т.д. № 1916/2019г. на ВКС, II т.о. Прието е, че здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. При наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В посоченото решение на КС липсва произнасяне по така формулираните въпроси, следователно не е налице и хипотеза на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Четвъртият правен въпрос е поставен в аспект, който не е бил разглеждан от въззивния съд. Той не е приел, че е налице нищожност на клаузи от процесния индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Тълкувал е уговорките между страните и съдържанието на Приложение № 2 към него, с които са били въведени стойности, и е направил извод, че с тях не се поставят лимити в плащането, а се определя начин на остойностяване на извършените дейности и момент за заплащането им съобразно и бюджетното предвиждане. Така определените стойности са прогнозни и се включват като елемент от договорите за създаване на определена бюджетна дисциплина. Надлимитната дейност, съобразно приложимите според САС правни норми от КРБ, ЗЗО и ЗБНЗОК за 2015г., винаги подлежи на заплащане, но в един по-късен момент.
По поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК:
Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед ангажираните доказателства за извършени такива следва да му се присъди сумата от 7500лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12217/16.11.2020г. по в.т.д. № 5075/2019г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса-София да заплати на МБАЛ„Пулс“АД, [населено място] сумата от 7500лв., разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: