Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
Гр.София, 26 октомври 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ЦЕКОВА
В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1317/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 138/07.05.12 г., постановено по В.Н.Д.988/11 г., АС-София /САС/, НО, 8 състав е изменил присъда №21/20.07.11 г.,постановена по Н.Д. 105/11 г.от ОС-Кюстендил /КОС/, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от десет на шест години. Увеличил е определеното наказание лишаване от управление на МПС за срок от две на шест години. Потвърдил е присъдата в останалата част. С последната подсъдимият С. А. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.342,ал.3,пр.2,б.Б,пр.1 и 4 вр.ал.1 НК и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.342,ал.3, пр.1, б.В, пр.1 вр.ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на Д. Г., пострадал, конституиран като граждански ищец, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.
Срещу решението на въззивната инстанция е постъпила жалба от И. чрез неговия защитник, с оплаквания за допуснати нарушения на чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК. Моли се за намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и явяващият се пред тази инстанция защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи.
Представителят на ВКП намира, че решението следва да бъде оставено в сила.
Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не заявява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази мненията на страните в съдебно заседание и след като сам се занима с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.1 НПК.
В тази част жалбата е неоснователна.
В същата не са изложени никакви съображения, различни от изтъкнатите пред второстепенния съдебен състав и необсъдени от него такива или обсъдени, но с ярко противопоставящи се понастоящем със сезиращия тази инстанция документ аргументи. Обстойно, задълбочено и логически издържано САС е отразил тезата си по фактологията на престъпната дейност, установяващите я доказателства и тяхната правна интерпретация, с които изложения по решението ВКС се солидаризира изцяло. Видно от мотивите към последното, по отношение на субективната страна на приетото за извършено престъпление, въззивният съд е възприел наличие на пряк умисъл, изписвайки пространни доводи за своята позиция. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела изцяло я споделя и не намира за нужно да я повтаря. Още повече, че предвид казаното, остава неразбиреамо отразеното в жалбата възражение за атакуване на приет от втората инстанция евентуален умисъл, какъвто макар и обсъждан като възможен за деяние по чл.342 НК, не е намерен за наличен в конкретния казус.
На следващо място в тази част на обсъждането трябва да се спомене второто възражение, относимо към нарушение на материалния закон, а именно, неприемане на непредпазлива форма на вината със съответна последица за правната квалификация. Счетената за подкрепена от доказателствения материал фактология по престъпната дейност категорично не дава възможност да бъде направен подобен извод. Прецизно и с ясна аргументация САС е дал отговор на поставения пред него идентичен въпрос, чийто отговор не следва да търпи никакви корекции от страна на ВКС.
ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.3 НПК.
Жалбата е неоснователна и в тази й част.
Според нея въззивната инстанция, отмервайки на И. наказание лишаване от свобода от шест години, е отчел наличие само на отегчаващи обстоятелства. От една страна казаното не отговаря на процесуалната действителност, видно от подробните мотиви на въззивната инстанция по наличните смекчаващи и утежняващи фактори. От друга- според съпоставката на същите е очевидно, че определеното наказание е отмерено при превес на облекчаващи отговорността обстоятелства, предвид минималния и максималния размер на лишаване от свобода, визирани в санкционната част на материалноправната наказателна норма, за престъпването на която деецът е признат за виновен и осъден. Възражения, неотчетени от САС, не са посочени, поради което не се намира присъствие на касационното основание по чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138/07.05.12 г.,постановено от АС-София по В.Н.Д.988/11 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1/ 2/
|