Р Е Ш Е Н И Е № 471 гр. София, 16 декември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1441/ 2014 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура /АП/ - Велико Търново срещу постановеното по внохд №307/2013г. решение №106 от 18.07.2014г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, с което е потвърдена обявената на 05.11.2013г., по нохд №166/2012г. оправдателна присъда на Окръжен съд /ОС/ - Габрово. В депозирания протест се релевират основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, изразяващи се в допуснати процесуални нарушения в дейността на контролираната инстанция при анализа и оценката на доказателствения материал, довело до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни съображения за проявена селективност на съда при обсъждането на гласните доказателствени източници, обективирана в незачитане на дадените в досъдебното производство показания на разпитаните свидетели и на заявеното от пострадалия П. П., конституиран в качеството на частен обвинител в наказателния процес; в пренебрегване на приложената писмена документация за сключени договори за заем, подписани записи на заповед, наложени реални обезпечения - залози и ипотеки, връчени нотариални покани, заведени граждански и изпълнителни дела; и в тенденциозна интерпретация на изготвените и изслушани в хода на разследването икономически експертизи; предпоставили неверни фактически изводи за липса на изрична уговорка за лихва на предоставените през периода от месец декември 1996 година до месец октомври 2008 година, от А. К. на К. М., В. С., Н. Н., Е. Ф., П. П., М. М. и В. Х. пари в заем, и за отсъстваща релация със събраните от подсъдимото лице последващи суми, надхвърлящи размера им. При съблюдаване на действащата нормативна уредба и съдебна практика се обосновава заключение за осъществено от подсъдимия К. без изискуемото се разрешение системно банково кредитиране, с което са причинени вреди и получени неправомерни доходи, значителни по своите стойностни параметри, и се аргументира престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираното поведение по чл.252, ал.2 от НК. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт, при условията на чл.354 ал.3, т.т.2 и 3 от НПК, и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски АС. В открито заседание на 04.12.2014г. представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на АП - Велико Търново. Частните обвинители К. М., Д. М. и П. П., и упълномощените им повереници, уведомени, не участват в производството. Подсъдимият К. се представлява от договорен адвокат, който в хода на съдебните прения и чрез приложени писмени бележки пледира за неоснователност на протеста и мотивира правилност на въззивния акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №94/05.11.2013г., обявена по нохд №166/2012г., Габровски ОС е признал А. С. К., за невиновен в това, през периода от месец декември 1996 година до месец октомври 2008 година, в [населено място], без съответно разрешение по чл.9, ал.1 от Закона за банките и кредитното дело (обн.ДВ бр.25/92г., в сила до 10.06.1997г.), чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн.ДВ бр.52/1997г., в сила до 01.01.2007г.) и чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (обн.ДВ, бр.59/21.07.2006г.), да е извършил по занятие банкови сделки, предоставяйки кредити /заеми/ в български лева и валута срещу лихва на различни лица и фирми, като с тази си дейност да е причинил значителни вреди на К. М. М. и Д. П. М., В. Х. С. и П. И. П. от надплатени суми и реализирани разпореждания с движимо и недвижимо имущество, на обща стойност 143 700 лева, и да е получил значителни неправомерни доходи в размер на 400 228 лева, поради което на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.252, ал.2 от НК. По протест на Окръжна прокуратура /ОП/ - Габрово е инициирано въззивно производство, финализирало с решение №106/18.07.2014г., по внохд №307/2013г. на Великотърновски АС, с което съдебният акт е потвърден. Касационният протест на АП - Велико Търново е основателен. При осъществения инстанционен контрол, настоящият състав констатира визираните от представителя на обвинителната власт основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 от НПК – допуснати съществени процесуални при анализа и оценката на доказателствата, довели до несъблюдаване на приложимия материален закон и оправдаване на подсъдимия К.. В атакуваното въззивно решение, контролираната инстанция е приела, че в инкриминираните от прокуратурата случаи на предоставени от А. К. на К. М., В. С., Н. Н., Е. Ф., П. П., М. М. и В. Х., в лично качество или като управляващи еднолични фирми и дружества с ограничена отговорност, парични суми в заем, няма конкретно доказани уговорки за „възнаграждение лихва” и те очертават налични търговски взаимоотношения, в обсега на които са сключени различни по вид сделки, „конфронтиращи се ” със закона и морала, без да сочат на неправомерно посегателство, субсумиращо се от предвидена в НК особена норма, при правна квалификация по чл.252 от НК. Изведеното заключение за доказателствена необезпеченост на престъпната несъставомерност на осъщественото от А. К. деяние индицира на дерогиране изискванията на чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантите за обвинението, обстоятелства. То се базира на неправилна интерпретация на приобщените гласни и писмени доказателствени средства, и на изготвените по делото съдебни финансови-икономически експертизи, и е логическа последица от липсата на задълбочен, последователен, съвкупен и обективен анализ на съдържащите се в тях данни. Дискредитирани са твърденията на свидетеля Н. Н. на 22.02.2011г., в рамките на досъдебното разследване, очертаващи класическа форма на даден заем от 2000 лева срещу 10% лихва, като по неясни причини решаващият орган се е доверил на заявеното от него на 11.06.2013г. пред Габровски ОС предположение, че върнатите на подсъдимия К. 200 лева повече от дължимото са за предоставената му от последния везна за магазина. Пренебрегнати са свидетелските показания на П. П., депозирани в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство /л.40, т.3 на сл.д.№42/2010г. и л.132-135 на протокол от съдебно заседание, състояло се на 11.11.2011г., по нохд №122/2012г. на Габровски ОС, при предходното разглеждане на делото/, инкорпорирани по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК към материалите по разглежданото дело, в които изрично са посочени отпусканите му в заем от подсъдимия пари /4 пъти/, общо в размер на 115 000 лева, с лимитирани лихви от 10% и 7%, като подробно е разяснено съпътстващото ги прихващане на изплатени лихви по предходните заеми. Категорично е установено, че стойностните параметри на върнатата от пострадалото лице на А. К. сума /161 400 лева, в това число и вещи за 38 000 лева/, индицира на имотно облагодетелстване от 46 400 лева. Безспорно е и установеното от В. Х. обстоятелство, при разпита му на 02.12.2010г. по сл.д.№42/2010г., в присъствието на съдия и на 22.07.2011г. по нохд №122/2012г. пред друг състав на Габровски ОС, че в качеството на управител на [фирма] - [населено място] е вземал пари от А. К. „за кратко време”, с „минимална лихва от порядъка на 200-300 лева”; несъмнено доказано и с отразеното в приложените писмени договори за сключен на 01.03.2008г. и 01.07.2008г. заем на парични суми, в размер по 50 000 лева, с уговорена лихва - 200 лева на месец /л.16, папка №6, т.2 от сл.д.№42/2010г./, с което контролираната въззивна инстанция не се е съобразила. То не може да бъде опровергано с неубедителните изявления на свидетеля в открито заседание на 23.09.2013г. пред първостепенния решаващ съд по настоящото дело и възприети при мотивацията на атакувания въззивен акт, за вероятна почерпка и плащане на сметка на посочената стойност след сделката, а е в кореспонденция с коригираната след спазване на процедурата по чл.281, ал.1, т.1 от НПК воля на лицето – „...Щом тогава аз съм го казал така, така е било...Тези 200 лева сигурно са били за лихвата, както е по договора, това може да се провери по документите...” Правдиви са и дадените по реда на чл.223, ал.1 от НПК свидетелски показания на Е. Ф., неоснователно подценени, за предоставена му от неговия приятел А. К. финансова помощ в размер на 25 000 лева, оформена чрез изготвен от адвокат писмен документ–сключен на 01.08.2002г. договор за заем /л.4-6, п.4, т.2 от сл.д.№42/2010г./, като по силата на съдържащите се в него клаузи /чл.3/, заемателите /Е. Ф. и А. Ф./ се задължават да върнат парите заедно с лихвата в срок до 01.10.2002г. и при неизпълнение на задължението им, е фиксирана неустойка от 10% за всеки просрочен ден. Предприети са и действия от подсъдимия за обезпечаване на вземането си – издадена от [фирма], [населено място], с прокурист Е. Ф., запис на заповед за сумата от 200 000 лева и прехвърлителни сделки, с предмет - недвижимо имущество на заемателите, инкасиращи имотни ползи. Необосновано въззивният съд е игнорирал разказа на В. С. на 01.12.2010г. /л.45-46 ,т.3 от сл.д.№42/2010г./, с участието на съдия, чрез който лицето свидетелства за заета от П. Й., по препоръка на подсъдимия сума от 10 000 марки, при 10% месечна лихва, обезпечена със запис на заповед, като след встъпването на А. К. в правата на починалия кредитор, за период от 10 години, с цел погасяване на дълга, на същия са изплатени в брой 35 000-40 000 лева и му е продаден недвижим имот за 25 000 лева; предоверявайки се на декларативното отричане в открито заседание на 08.07.2013г. пред Габровски ОС на дадените в хода на досъдебното производство показания, с позоваване на афектно състояние и на незнание, че въз основа на тях подсъдимият ще бъде задържан. Неправилен е и прочитът на показанията на М. М., С. М., Р. М., И. Г., И. Г., В. Ч., Г. Ч., И. Б., Р. Ч. и К. И.. Очертаната от разпитаните лица конкретика сочи на предоставени от А. К. на М. М. парични заеми общо за сумата от 90 000 лева, съпроводено с привидни сделки и договорени ипотеки, с близки на заемателя, и последващо транслиране на недвижимите имоти по тях на роднини на заемодателя/на бащата на съпругата на подсъдимия, на неговия син и зет/, при което К. се е облагодетелствал с над 40 000 лева. Очевидно е, че по описания начин перфидно се прикрива наличието на лихвоносен кредит, при липса на изрична устна или писмена уговорка, което намира доказателствена опора и в отсъствието на разумни обяснения от М. М. за случилото се, като лишено от житейска логика е твърдяното, че получените от подсъдимия парични средства са инвестирани в притежаваната от М. транспортна фирма, в която А. К. бил нерегистриран съдружник, с устно договорено участие при разпределение на печалбата и същият бил обезщетен чрез изплащането на по-голямата сума. В разисквания смисъл показателна е и схемата, по която срещу предоставени със сключването на писмен договор за заем пари /30 000 германски марки/, обезпечен със залог на вещи – микробус „модел” и климатична сушилня за колбаси, марка „марка”, пострадалият К. М. се оказал със сериозно надхвърлящ тази сума финансов дълг. Той успял да върне на кредитодателя 6000 лева, като поради финансови затруднения, препятстващи възможността му да се издължи изцяло, А. К. се разпоредил с товарния автомобил /оценен за 15 000 лева/ и след оказан психологически натиск спрямо съпругата на М. /Д. М./, я принудил да подпише запис на заповед за 60 000 лева, въз основа на която започнало съдебно-изпълнително производство върху недвижим имот в [населено място] с пазарна стойност 125 800 лева, приключило с публична продан. Коментираните гласни доказателствени източници не са обсъдени в корелация и със съдържанието на приложения по делото писмен материал, като извън обсега на вниманието на съда са останали важни факти, сочещи на съвпадение на времето на падежа на дължимите по сключените договори за заем суми с датите на подписаните записи на заповед /случаите с Е. Ф. и К. М./, на несъответност в стойностните измерения на предмета на заемите със задълженията по записите на заповед и исковите претенции пред съда, последните от които надвишаващи ги значително. Повърхностна е и интерпретацията на съдебните финансови експертизи, разгледани като икономически анализ на взаимоотношенията между частните лица и търговски субекти с констативно математическо значение, неотносими към извършеното от подсъдимия А. К. инкриминирано престъпление Предложените в експертните заключения мнения на вещите лица, базиращи се на събраните и проверени гласни и писмени доказателства, и изведени текстово и в таблични приложения чрез задълбочени изследвания, обективират ясно и релефно предоставените от подсъдимия К. заеми; и възстановените от заемателите като парична равностойност суми, при отграничаване на уговорените или реализирани лихви, и на действително акумулирания чрез инкриминираните сделки неправомерен доход. Визираните процесуални пороци в доказателствената дейност на съда са създали пречки за изграждане на вътрешното му убеждение по правилата на формалната логика, гарантиращи съответност на фактическите положения и приложимото право, и са обусловили нарушение на материалния закон. Съвкупната преценка на инкорпорираните чрез очертаните доказателствени средства /свидетелски показания и писмена документация/ фактически данни, във взаимовръзка с изготвените съдебни икономически експертизи, обосновава с изискуемата се степен на интензитет доказаност на повдигнатото срещу А. К. обвинение за осъществено престъпно посегателство против кредитната система, и предпоставя ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК. Особената наказателноправна норма на чл.252 от НК криминализира извършването по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и на платежни услуги, без изискуемото се разрешение. Системното /повече от три пъти/ заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага /уговаряни и получавани лихви/ съответства на понятието банкови сделки по занятие, които съгласно установения в чл.9, ал.1, вр. чл.1, ал.2, т.2 от Закона за банките и кредитното дело (обн.ДВ бр.25/92г., в сила до 10.06.1997г.), чл.11, ал.1, вр.чл.1, ал.1 от Закона за банките (обн.ДВ бр.52/1997г., в сила до 01.01.2007г.) и чл.13, ал.1, вр.чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции(обн.ДВ, бр.59/21.07.2006г.) регламент, са поставени под лицензионен режим.1 Конкретиката по делото, очертаваща предоставени от А. К. пари в заем на нуждаещи се физически лица и изпаднали във финансово затруднение търговски субекти, с реализиране на печалба от уговорени /устно или писмено/ лихви; издадени от заемателите записи на заповед за суми по-големи от получените, предявени и уважени по съдебен ред; разпореждания с оставени в залог движими вещи и ипотекирани недвижими имоти, представляващи обезпечение на вземанията; връчване на нотариални покани и използване на фиктивни сделки /мними продажби/, сочи на осъществено от подсъдимия неправомерно банково кредитиране, осигурило му значителен ресурс и превърнало се в източник на доходи, което според действащата правна уредба не е позволено. ___________________________________________________________________ 1.Р№560 от 21.06.2005г. на ВКС на РБ, I-во н.о.,по н.д.№1082/2004г.; Р№122 от 30.04.2009г. на ВКС на РБ, III-то н.о, по н.д.№88/2009г. ; Р№147 от 30.03.2010г. на ВКС на РБ, III-то н.о., по н.д.№52/2010г. ; Р№366 от 06.10.2011г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д.№1852/2011г. ; Р№403 от 10.11.2011г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д.2055/2011г. ; Р№240 от 02.08.2013г. на ВКС на РБ, I-во н.о. по н.д.№705/2013г. ; Р№158 от 02.06.2014г. на ВКС на РБ, III-то н.о., по н.д. №378/2014г. Отпускането на кредити е монопол на банките/кредитните институции/, освен в законово предвидените случаи. (чл.2 и чл.3 - чл.3а от Закона за кредитните институции). Съдебната практика е последователна и константна, че други физически и юридически лица могат да извършват банкови сделки само по изключение и при съблюдаване на строго предписани правила /например при потребителския кредит/, каквито обстоятелства не се констатират по разглежданото дело.1 По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената компетентност и с оглед предоставените процесуални възможности в настоящото производство, следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т.2 и 3 от НПК, като отмени атакувания въззивен акт на АС-Велико Търново, с който е потвърдена обявената по нохд №166/2012г. първоинстанционна оправдателна присъда №94 от 05.11.2013г. на Габровски ОС и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от горното и на основание чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 от НПК, вр.чл.348 ал.1, т.т.1 и 2, вр. ал.2 и ал.3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №106/18.07.2014г. на Великотърновския АС, постановено по внохд №307/2013г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ___________________________________________________________________ 1.Р№66 от 10.08.2009г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д. №9/2009г.; Р№433 от 05.12.2011г. на ВКС на РБ III-то н.о., по н.д. №1099/2011г.