О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50236 гр. София, 02.11.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 3352/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. В. Д. срещу определение № 1767 от 01.03.2022 г. по ч. гр. д. № 231/2022 г. на Софийския градски съд, с което оставена без уважение жалбата на касаторката против разпореждане № 20181679 от 07.09.2021 г. по гр. д. № 64261/2019 г. на Софийския районен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата Н. Г. Л. и К. Г. Л. са представили писмен отговор, в който са изложени съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил разпореждането на Софийския районен съд, с което е върната подадената от касатора въззивна жалба с вх. № 25107155 от 24.06.2021 г. срещу решение № 20130736 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 64261/2019 г. на Софийския районен съд поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности на жалбата. С разпореждане от 02.08.2021 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от касаторката въззивна жалба и е дал указания за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Софийския градски съд, както и за още един препис от въззивната жалба за насрещната страна. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения едноседмичен срок въззивната жалба ще бъде върната. Препис от това разпореждане е връчено на жалбоподателката чрез нейния пълномощник адв. В. Г. на 12.08.2021 г. и в срок – на 16.08.2021 г. са представени доказателства за внесена държавна такса. В срока, който е изтекъл на 19.08.2021 г. /чл. 60, ал. 4 ГПК/, не е представен още един препис от въззивната жалба за втория ответник. Тъй като до постановяване на разпореждането на районния съд, както и към момента на постановяване на обжалваното определение на Софийския градски съд жалбоподателката не е отстранила констатираната нередовност на въззивната жалба, последният е приел, че същата е подлежала на връщане по реда на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли съдът по свое усмотрение да се отклони от предписанието на чл. 45 ГПК в производството по процедиране на въззивна жалба и при направено изрично искане от пълномощник по делото за лично връчване на страната, която представлява, както и изрично искане за допълнителна възможност за ангажиране на нов пълномощник и развиване на оплаквания срещу съдебно решение, като без мотиви и без произнасяне по искането за удължаване на срок, решава връчването на книжа да продължи да се осъществява в хипотезата на чл. 39, ал. 1 ГПК, тоест чрез пълномощник; 2. Правилно ли е разпореждането за връщане на въззивна жалба поради неизпълнение на указанието за представяне на преписи от въззивната жалба според броя на страните в хипотезата датирано разпореждане от 31.08.2021 г. - дата, следваща датата на връчване на самото разпореждане на пълномощника – 19.08.2021 г., и 3. В хипотезата на процесуално представителство и общ пълномощник по делото /такъв е конкретният случай на ответниците/, следва ли да намери приложение нормата на чл. 39, ал. 2 ГПК – връчване на едно съобщение за пълномощника и с изписване на имената на упълномощителите, като приложеният препис от въззивната жалба и доказателства за пълномощника да се приеме като редовно връчен и на двамата ответници. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по третия поставен от касатора въпрос, обуславящ изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Последователно в практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл. 39 ГПК има предимство пред разпоредбите на чл. 38 и чл. 50 ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да ѝ се връчват съдебните книжа. В чл. 34, ал. 4 ГПК е предвидено, че пълномощното, дадено за процесуално представителство по дело, има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им / чл. 39, ал. 2 ГПК/. При така дадения отговор на поставения въпрос частната касационна жалба се явява основателна. Пред първоинстанционния съд ответниците Н. Г. Л. и К. Г. Л. са били представлявани от адв. И. И., с представено пълномощно по делото - л. 37 от гр. д. № 64261/2019 г. на Софийския районен съд. Доколкото в него не е уговорено, че представителството е ограничено единствено пред първата инстанция, то следва, че същото има сила до завършването на делото във всички инстанции. След като ответниците се представляват от един адвокат, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.2 ГПК на същите е следвало да бъде изпратено едно съобщение до процесуалния им представител, с приложен препис от подадената въззивна жалба, който е представен с жалбата. Ето защо, в случая дадените от първоинстанционния съд указания за представяне на още един препис от въззивната жалба са неправилни, което от своя страна е довело и до незаконосъобразното ѝ връщане. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение, както и на потвърденото с него разпореждане за връщане на въззивната жалба, като делото следва бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: Д о п у с к а касационно обжалване на определение № 1767 от 01.03.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 231/2022 г. на Софийския градски съд. О т м е н я определение № 1767 от 01.03.2022 г. по ч. гр. д. № 231/2022 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него разпореждане № 20181679 от 07.09.2021 г. по гр. д. № 64261/2019 г. на Софийския районен съд. В р ъ щ а делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: