Р Е Ш Е Н И Е № 271/13 г. София, 06.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ТЕОДОРА НИНОВА Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретар Даниела Цветкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия ЛЮБКА АНДОНОВА гр.д.№14/2013г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Б. П. Д. и Н. И. И. срещу решение №43 от 29.03.2012г. по гр.д.№760/11г. на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че спрямо тях решението е процесуално недопустимо, тъй като не са надлежни ответници по предявения иск за собственост. Продали са спорния имот на другия ответник С. И. К., по време на брака му със С. Т. К., още преди подаване на исковата молба. Освен това установителният иск за собственост е недопустим, тъй като ищците не владеят спорния имот и имат интерес от иск по чл.108 ЗС за предаване на владението му, а такъв иск не е предявен. Развили са оплаквания и за неправилност на въззивното решение. Поддържат, че спорният имот е бил собственост на техния праводател П. И. И., а не на наследодателя на ищците Г. Г. К., както неправилно е приел въззивният съд. Ответниците в производството В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. оспорват жалбата. Считат, че жалбоподателите Б. Д. и Н. И. са надлежни ответници по установителния иск за собственост. Вярно е, че те са прехвърлили собствеността върху спорния имот на вторите двама ответници още преди предявяване на исковата молба. Те обаче също оспорват правото на собственост на ищците върху имота, като настояват, че са били негови собственици при осъществената от тях продажба и това обуславя правния интерес от привличането им като ответници по иска за собственост. Жалбоподателите развиват и подробни доводи за неоснователността на касационните жалби по отношение на съществото на правния спор. С определение №327 от 14.06.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Предмет на делото при установителен или осъдителен иск за собственост е принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в патримониума на ищеца. Надлежен ответник по този иск е лицето, което оспорва правата на ищеца, като заявява върху спорния имот свое право на собственост или правно основание за осъществяваното от него владение или държане. Когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост за него, ищецът има правен интерес да привлече като ответник само приобретателя по сделката, но не и неговия праводател, освен ако последният си е запазил някакво вещно право върху вещта. Спорът за собственост съществува реално само между ищеца и последния приобретател на имота, който счита себе си за собственик въз основа на придобивната сделка, по която е страна. П. и приобретателят по сделката не са нито задължителни, нито обикновени другари по иск за собственост на вещта, предявен от трето лице. П. не може да противопостави свое съществуващо право на собственост върху вещта, а в чистия случай няма и правно основание за владение или държане върху нея. Когато прехвърлителната сделка е продажба, продавачът не може да бъде конституиран заедно с купувача като ответник по иска за собственост, тъй като това ще възпрепятства възможността той да бъде привлечен или да встъпи като трето лице помагач на страната на ответника купувач – чл.218 и чл.219 ГПК, вр. чл.191, ал.2 ЗЗД. Целта на привличането е да се обвърже продавача спрямо ответника-купувач със задължителната сила на мотивите на съдебното решение по спора за собственост. Ако продавачът и купувачът участват като ответници по спора за собственост, силата на пресъдено нещо на съдебното решение няма да важи между тях, тъй като те не са срещуположни страни в процеса, а няма да има и обвързваща сила на мотивите, което ще затрудни купувача при осъществяване на вземанията му спрямо продавача при евентуално съдебно отстранение. По съществото на касационните жалби. Предмет на делото е иск за собственост върху имот с идентификатор 77195.750.157 по кадастралната карта на [населено място]. Ищци са В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К., а ответници са две групи лица - Б. П. Д. и Н. И. И. от една страна като продавачи и С. И. К. и С. Т. К. като приобретатели на процесния имот, съгласно нотариален акт за покупко-продажба, оформен преди предявяване на исковата молба. Съдът е уважил иска за собственост по отношение на двете групи ответници. Касационната жалба е подадена само от Б. Д. и Н. И.. Спрямо втората група ответници С. К. и С. К. въззивното решение е влязло в сила, тъй като те не са го обжалвали. Предвид изложеното по-горе, лицата Б. П. Д. и Н. И. И. не са надлежни ответници по предявения иск за собственост. Към момента на подаване на исковата молба те не се легитимират като собственици на имота, тъй като са го продали с нотариален акт на втората група ответници. Участието им в процеса може да бъде само в качеството на трети лица помагачи на страната на С. К. и С. К., но не и като ответници. Като е разгледал по същество предявения срещу тях иск за собственост, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в тази част. Неоснователни са доводите на ответниците в настоящото производство В. К., Е. К. и В. К., развити в писмената защита по делото. Цитираната от тях практика на ВКС /решение №197 от 28.06.10г. по гр.д.№875/2009г. на І ГО, решение №135 от 10.07.13г. по гр.д.№61/13г. на ІІ ГО и решение №539/10.06.10г. по гр.д.№1077/2009г. на І ГО/ не касае случай като настоящия, при който като ответници по иск за собственост са конституирани лица, които са продали спорния имот преди завеждане на иска за собственост. Обстоятелството, че в настоящия случай Б. Д. и Н. И. са оспорвали правото на собственост на ищците не им придава качеството на ответници по този иск, а на трети лица-помагачи, каквито обаче те не са били конституирани. Неоснователно е другото оплакване в касационната жалба- че предявеният установителен иск за собственост е недопустим, тъй като ищците не владеят спорния имот и е следвало да се защитят с иск по чл.108 ЗС. С т.2 на Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Не следва да се разглеждат оплакванията за неправилност на постановеното срещу жалбоподателите решение, тъй като то подлежи на обезсилване, при което съдът не дължи мотиви по съществото на правния спор. С оглед изхода на спора ответниците по касация дължат на Б. Дживева направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000 лв адвокатско възнаграждение и 30 лв-държавна такса във връзка с допускане на касационно обжалване.Ответниците по касация дължат на касатора Н. И. направените от него разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, както следва : 600 лв пред първоинстанционния съд, 1157 лв, сторени пред въззивния съд и 1157 лв сторени пред ВКС или общо за този касатор сумата 2914 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №43/29.03.2012г. по гр.д.№760/11г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №519 от 20.07.2011г. по гр.д.№2784/2010г. на Хасковския районен съд, в частта, с която е било признато за установено по отношение на ответниците Б. П. Д. и Н. И. И., че ищците В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.750.157 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК [населено място] и прекратява производството по делото по този иск. ОСЪЖДА В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. заплатят на Б. П. Д. разноски в размер на 2030 лв, сторени пред ВКС и на Н. И. И. сумата 2914 лв, сторени пред съдилищата. В останалата част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: