2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60376
гр. София, 24.11.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1678 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу определение № 106/07.03.2019 г., постановено по частно възз. гр. дело № 109/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. Въззивното определение е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. потвърдено е) определение № 2387/27.11.2018 г. по гр. дело № 440/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искането (исковата молба) на комисията-жалбоподател срещу И. Г. Т., С. Г. Х. (Т.) и „Арена – И.Т.“ ЕООД за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, на имущество на обща стойност 5 197 661.78 лв., и е прекратено, на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.), производството по същото първоинстанционно гр. дело.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба на КПКОНПИ, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран правният въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като излага съображения за очевидна неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен.
Ответниците И. Г. Т., С. Г. Х. (Т.) и „Арена – И.Т.“ ЕООД в отговора на частната касационна жалба излагат становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; направено е и искане за спиране на настоящото частно касационно производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-234/18.
С определение № 212/17.05.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292, чл. 274, ал. 3 и с чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633, чл. 629, ал. 2, предл. 1, чл. 274, ал. 3 и с чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК – до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, както и до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на СГС, по което е образувано дело С-234/18, както и по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС, по което е образувано дело С-319/19.
Тълкувателно решение № 1/2018 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 05.03.2020 г. и е обявено на 04.06.2020 г. С решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 СЕС се е произнесъл по преюдициалното запитване, отправено с определението от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на СГС. С решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 СЕС се е произнесъл и по преюдициалното запитване, отправено с определението от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като изведеният в изложението към частната касационна жалба, правен въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), попада в предмета на разглеждане на посоченото тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Спирането е било постановено и тъй като правните въпроси, включени в двете преюдициални запитвания на СГС до СЕС, също са от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по настоящото дело.
В тълкувателното решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и в чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 153 от от ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.
В решението от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 на СЕС е прието, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска правна уредба на държава-членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание – от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление.
В решението от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС е прието, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава-членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. – този по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ е преклузивен. Установил е, че в настоящия случай този срок е изтекъл на 28.02.2017 г. и че решението на комисията за образуване на производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците по делото, е взето на 08.11.2017 г. – след изтичането му, предвид което съдът е приел, че образуваното срещу ответниците производство е недопустимо, такова е и съдебното производство, респ. – недопустими са и предявените по делото искове.
От горното е видно, че въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. – и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания, дадени с тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Също предвид цитираните задължителни указания, дадени с тълкувателното решение, обжалваното въззивно определение се явява и неправилно – в нарушение на закона апелативният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), респ. – по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, е преклузивен, както и че след като решението на комисията за образуване на производството е взето след изтичането му, образуваното срещу ответниците производство пред комисията и пред съд, респ. – и предявените по делото искове са недопустими. Дадените от СЕС отговори на двете преюдициални запитвания, както и разясненията в мотивите към двете решения на СЕС, също не сочат на процесуални пречки, респ. – на процесуална недопустимост на исковото производство по делото.
При това положение, като неправилно, въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото пред окръжния съд е прекратено като недопустимо, следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по частно гр. дело № 1678/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 106/07.03.2019 г., постановено по частно възз. гр. дело № 109/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, – в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу, т.е. – потвърдено е определение № 2387/27.11.2018 г. по гр. дело № 440/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение 106/07.03.2019 г., постановено по частно възз. гр. дело № 109/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, – в обжалваната част, с която е потвърдено определение № 2387/27.11.2018 г. по гр. дело № 440/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявените искове.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |